Джаки Колинс
Мания (13)

Единадесета глава

Джейк последва Кристин в нейния апартамент, огледа се и тихо подсвирна.

— Хубаво гнезденце — отбеляза той, възхитен от скъпата наредба.

— Ами… благодаря — нервно отвърна тя. Той беше прав, нейният апартамент действително бе хубав. Така и трябваше; доста пари беше похарчила, за да плати на специалист по вътрешен дизайн, и резултатът бе успокояващ, точно каквото търсеше тя. Смяташе апартамента си за свещено убежище, единственото място, където може да остане сама. А сега води Джейк — на практика непознат човек — в собствената си крепост.

„Аз да не съм се побъркала?“, помисли си тя. „Защо го правя?“

„Защото го харесваш…“

„Не, не го харесвам. Просто съм самотна. Имам нужда да ме прегърне мъж, който не ми плаща за това. Престъпление ли е?“

„Да, защото сама си търсиш да те наранят.“

— Искаш ли нещо за пийване? — попита тя, все още притеснена като малко момиченце.

— Бих обърнал една бира. — Той се засмя. — Басирам се, че точно такова нещо нямаш!

— Е, не е любимото ми питие, но мога да ти предложа водка или вино.

— Ти да не си падаш по твърдото?

— Никога не пия сама.

— Значи си добро момиче — подкачи я Джейк.

— Сега пък ме изкара много скучна — контрира тя.

— Ами, точно това не искам — рече той, доближи се до нея отзад и лекичко обгърна с ръце кръста й.

Тя се извърна в прегръдката му и отвори уста да каже нещо, но той я спря с целувка и устните му се оказаха точно толкова приятни, колкото си бе мислила.

Целувката продължи няколко минути, които на Кристин се сториха като забавен кадър от филм. Не можеше да си спомни от колко време не беше се целувала, защото платеният секс обикновено не включваше подобен род интимности. Усещането беше главозамайващо — и в същото време изпълнено със скрита опасност.

Най-накрая успя да намери сили да го отблъсне.

— Имам нужда от едно питие — прошепна тя.

— И аз — съгласи се той. — И двамата сме нервни.

— Ти си нервен, така ли, Джейк? — изненада се Кристин. — От какво?

— Ти ме правиш нервен. Всъщност — добави с тъжна усмивка, — накара ме да се чувствам напрегнат още първия път, когато те забелязах в магазина.

— Така ли?

— Определено. Искам да кажа, разхождам се аз там, гледам си работата, търся си вратовръзка. И те гледам: седнала до бара и се чудиш как да ми завъртиш главата.

— Не, не е така — възпротиви се тя. — Ако ми позволиш да ти припомня, ти ме заговори, не аз!

— Не. Ти дойде и седна до мен.

— Лъжец, лъжец! — развика се тя, влязла в шеговития му тон. — Аз вече си бях там — ти седна до мен.

— Така ли?

— Точно така.

— Значи трябва да съм по-умен, отколкото се мислех.

Тя тихо се засмя.

— Толкова си романтичен!

— Мъжът ти беше ли романтичен?

— Моля те, не говори за него — рече тя и бързо отиде до бюфета, в който държеше чаши, червено и бяло вино и бутилка водка. Не че някога й идваха гости — подредбата беше просто хрумване на декоратора.

Джейк пак се промъкна зад нея.

— Нека аз да съм барманът — каза и взе бутилката водка от ръцете й.

— Щом настояваш — с леко разтреперан глас отвърна тя.

Той сипа и на двамата по едно стабилно питие.

— Къде е ледът?

— В кухнята.

Тя го проследи с поглед как минава през стаята. Приятно бе да го наблюдава човек — висок и строен, с широка крачка, която й се стори невероятно сексапилна. После чу звъна на кубчетата лед. Върна се и й подаде чашата.

— Добре, слушай сега — започна Джейк. — Вдигам тост.

— За какво?

— За теб… защото си хубава… и външно, и в душата си.

„О, не, Джейк, не говори такива неща. Истината е, че съм грозна и не искам никога да го разбереш.“

— Знам, че нещата се развиват много бързо — продължи той. — Но чувствам, че трябва да ти го кажа.

— Какво да ми кажеш? — със затаен дъх попита тя.

Помълча няколко секунди, а после:

— Сега ще прозвучи пак като заучена фраза, но всъщност е самата истина. Аз… а-а… като че ли никога преди не съм се чувствал така.

„О, боже! Моля те, не се увличай, Джейк. Приеми нещата такива, каквито са — една любовна нощ, това е. Една дълга, спокойна, безплатна любовна нощ.“

— А ти? — настоятелно попита той, без да отделя очи от нея.

Кристин спря, преструвайки се, че не разбира въпроса.

— Какво аз?

— Боже мили! — смаяно възкликна той. — Аз тук ти се обяснявам в какви ли не искрени чувства, а ти така ме отблъскваш! Какво има, Крис?

Никой не я наричаше „Крис“, но й прозвуча мило, като сладък детски спомен. Нервно потръпна.

— Аз всъщност… не знам — едва промълви тя. — Нещо…

— Да… нещо — съгласи се той. В следващия миг вече я целуваше, притискайки я напористо към себе си, устните му я търсеха — настойчиво, опияняващо.

Някакво кълбо от напрежение се отпусна в нея. Прекалено хубаво беше чувството, за да го пропусне. Една нощ. Не заслужаваше ли тя една-едничка щастлива нощ?

Ръцете на Джейк се плъзнаха от раменете към гърдите й, докосвайки зърната през рехавите гънки на бялата й рокля; тя смаяно пое дъх. Толкова дълго бе симулирала сексуална възбуда, че когато наистина я изпита, почти се изненада. Цялото й тяло потръпна в радостно очакване; сякаш никога преди не бяха докосвали гърдите й.

Той бавно започна да сваля презрамките на роклята от раменете й. Тя се облегна назад, за да му помогне.

Джейк освободи гърдите й от леката материя и се наведе да ги целуне, прокарвайки език около зърната толкова възбуждащо, че тя почти загуби разсъдък от вълнение. От устните й се откъсна силна въздишка, не искаше той никога да спре.

— Толкова… си… красива — изговори тихо, езикът му още беше върху гърдата й. — Толкова… невероятно… хубава.

„Аз съм професионалистка, Джейк. Трябва да се поддържам в добра форма.“

— Благодаря ти — прошепна тя, като в същия миг се чудеше дали ще е прекалено дръзко, ако посегне към колана и смъкне джинсите му.

— Не съм бил с жена повече от година — призна той. — Сексът не ме интересува, ако не е свързан с чувства.

Тези думи значеха за нея едно: трябва да спреш на момента!

— Ами… разбирам те напълно — успя само да изрече Кристин.

— Казвам ти, за да знаеш, че можеш да ми имаш доверие.

Да му има доверие? Какво иска да каже? И в този момент се сети — той й дава да разбере, че не е болен от СПИН или някаква друга заразна болест.

О, боже, и сега чака и тя да му разкаже за сексуалните си връзки.

„Ами виж, Джейк, нещата стоят така. Аз съм проститутка. Но може изобщо да не се притесняваш, защото ако ме докосват, винаги настоявам да използват презерватив. Освен това ходя на преглед при гинеколога си два пъти месечно. А и… ох, по дяволите, защо изобщо се заблуждавам? Тази глупава игричка с влюбването доникъде няма да стигне.“

И въпреки това…

— Не съм спала с никого, откакто се разделих със съпруга си — със стегнато гърло проговори тя.

— Щом е така — каза той, явно доволен от чутото, — на нас двамата с теб ни предстои незабравима нощ.