Джаки Колинс
Мания (10)

Осма глава

Докато Джими и Натали стигнат до телевизионното студио, новината за убийството на Сали Т. Търнър вече се бе разпространила из цял Ел Ей като бушуващ горски пожар — което много вбеси Джими, тъй като той очакваше пръв да съобщи за смъртта й в ефир.

Медисън влезе заедно с тях в редакцията, все още замаяна от шокиращата вест. Мисълта за Сали не излизаше от главата й — колко жива и пълна с енергия бе изглеждала тя, когато двете обядваха заедно по-рано същия ден. А сега Сали е мъртва — това й се струваше съвсем невероятно.

Гарт, режисьорът на новинарския блок — висок мъж с ъгловата физиономия и рядка жълтеникава коса, която стоеше като залепена за черепа му, — също не изглеждаше особено доволен.

— Какво, по дяволите, ви забави толкова? — изкрещя той на Джими, без изобщо да обърне внимание на Медисън и Натали.

— Живея чак в проклетия квартал „Вели“, за бога! — тросна му се Джими. — Увеличи заплатата ми и ще живея по-наблизо.

— Както и да е — изръмжа Гарт. — Излизате за извънредна емисия. Хайде, живо!

— Благодаря — саркастично му отвърна Джими и се отправи към гримьорната.

— А ти, сладурче — обърна се Гарт към Натали, — ще приготвиш похвалното слово за новините в единайсет. Нещо, което да разреве зрителите и да ги задържи пред екрана. — Облиза тънките си устни. — Ще използваме всичките записи със Сали как скача покрай брега с черния си гумен бански. Няма нищо по-хубаво от комбинацията цици и готин задник плюс едно страхотно убийство, за да си осигурим супер рейтинг.

— Ами аз си мислех — изведнъж каза Натали, — може би Медисън би трябвало да го направи, тя е била със Сали днес.

Медисън изгледа приятелката си смаяно.

— Нямам намерение да излизам по телевизията — възпротиви се тя. — Какво ти става пък на теб?

Гарт за първи път забеляза Медисън.

— Ти коя си? — грубо я попита той.

— Която и да съм, имам по-добри маниери от твоите — не му остана длъжна тя, без никак да се смути от просташкия тон.

— Медисън е моя приятелка от Ню Йорк, журналистка — бързо обясни Натали. — Пътували в един самолет със Сали. А днес бе поканена на обед в дома на самата Сали.

Дългият тънък нос на Гарт веднага надуши великолепна находка.

— Сериозно? — попита той и лигите му потекоха.

— Точно така — троснато отвърна Медисън. — Но мога да ви уверя, че нямам абсолютно никакво намерение да говоря за това по телевизията.

— Защо не? — попита Гарт.

Медисън се намръщи. Какво й стана на Натали, та я насади на пачи яйца? И кой е този абсолютен идиот?

— На вас тук не ви ли пука, че една красива млада жена току-що е била жестоко убита? — яростно извика тя. — Какво значи това за вас? Нищо повече от борба за по-висок рейтинг?

— Хайде, хайде — с по-мек тон заговори Гарт, който вече бе усетил, че тя може да се окаже полезна. — Съвсем разбираемо е да си притеснена. Но хората имат право да бъдат информирани. Като журналистка би трябвало това да ти е ясно.

— Съжалявам — кратко отвърна Медисън, — но не смятам, че хората имат право на всичко.

Гарт се почеса по главата — няма нищо по-лошо от женския инат, особено пък от ината на журналистка.

— Колко? — уморено попита той, като че ли парите можеха да разрешат всякакви проблеми.

— Колко какво? — попита тя, все така намръщена.

— Мангизи. За да излезеш в ефир.

Тя го удостои с вледеняващ поглед:

— Ти май наистина нищо не разбираш, а?

— Не, сладур — наставнически отвърна той. — Ти си тази, която не разбира. Новините са си новини и ако наистина си била с нея днес, значи държим в ръцете си страхотна история. Така че ми кажи какво искаш, за да те накарам да застанеш пред камерата?

Медисън не можеше да повярва, че този е чак такъв пълен тъпанар.

— Не искам нищо, което ти си в състояние да ми предложиш. — И го изгледа презрително.

— Зарежи, Гарт — намеси се Натали, усещайки, че Медисън всеки момент може да избухне. — Идеята беше тъпа. Съжалявам, Мади.

— Не, сладурче — криво се ухили Гарт. — Този път по изключение си схванала всичко много добре.

— Виж — започна Медисън, обръщайки се към Натали, — аз изчезвам оттук. Ти работиш при този простак, не аз.

— Кого си позволяваш да наричаш така? — нахвърли се върху нея Гарт, морава червенина пълзеше вече от шията към лицето му.

— Извинявай — каза Медисън. — Нека просто да речем, че за мен не беше удоволствие да се запознаем.

— Мади… — започна Натали. Но вече беше твърде късно — Медисън бе тръгнала да излиза.

Тя ядосано се спря пред рецепцията долу и помоли младежа там да й поръча такси. После се обади по мобифона на шефа си — Виктор Саймънс, в Ню Йорк, където сега бе един и половина след полунощ.

— Слушай ме внимателно, Виктор — каза тя, думите й неясно се сливаха, защото бе прекалено развълнувана и ядосана.

— Какво? — изломоти Виктор, все още полузаспал и съвсем неориентиран. — Дано да е нещо важно, мисли му!

— Важно е — отвърна Медисън, която едва сега осъзна, че всъщност е попаднала на сензационна история и няма да е зле да я развие докрай. — Сали Т. Търнър е била убита тази вечер. С нож.

— Сигурна ли си?

— Съвсем сигурна.

— Ти нямаше ли да обядваш днес с нея? — попита Виктор, събуден изведнъж.

— Да. Бях в дома й по-рано през деня.

— Тогава трябва да е…

— … станало, след като съм си тръгнала — довърши Медисън изречението.

— Значи ще се наложи…

— Не се притеснявай, Виктор, всичко е под контрол. Всъщност в момента потеглям към местопрестъплението. Очаквай да ти се обадя съвсем скоро.