Джаки Колинс
Мания (6)

Четвърта глава

— Не мога да повярвам! — Едва изговори Медисън, която още не можеше да възприеме шокиращата новина. — Не е възможно. Аз бях с нея само преди няколко часа. Трябва да има някаква грешка.

— Няма грешка — мрачно каза Джими, хубавото му лице се оживи от предчувствието за сензационна история.

— Шефът ни никога не прави такива грешки — съгласи се Натали, също възбудена, защото мразеше насилието и гледаше да не участва в репортажи по случаи, които имат нещо общо с темата. А сега беше много стресната, защото двамата с Джими ги викаха спешно в телевизионната компания, за да работят по събитието.

Медисън тръсна глава, все още неуспяла да приеме ужасяващата вест. Сали Т. Търнър. Цялата изтъкана от живот, толкова мила. Изглеждаше й невъзможно тя да е мъртва, убита брутално.

— Съжалявам — тихо каза Натали. — Знам, че я харесваше.

— Да, така беше — промълви Медисън. — Как точно се е случило?

Джими сви рамене.

— Знаем единствено, че е била смъртоносно намушкана с нож в дома си.

— Тече ли вече по новините?

— Докато идем дотам, сигурно ще тече.

— Как са разбрали вашите хора?

— Нашият шеф на новинарските екипи има човек в полицейския участък. За всичко чуваме преди другите. — Той се обърна към Натали: — Хайде, малката, трябва да потегляме.

Натали неохотно взе чантата си и всички тръгнаха към входното антре.

Бъни се появи от спалнята и застана нацупено, скръстила ръце, като мълчаливо наблюдаваше как всички се готвят да излязат.

— Най-добре да вземеш моята кола — каза Натали на Медисън. — Ако си в състояние да караш. Аз ще ида с Джими и ще се видим по-късно у дома.

— Не — бързо отвърна Медисън. — Ще дойда с вас. Вероятно съм един от последните хора, които са видели Сали жива, от следствието ще искат да говорят с мен.

— Права е — съгласи се Джими, без да обръща внимание на злъчните погледи на жена си.

— Хей — намеси се Лутер, — ами аз какво мога да направя?

— Можеш да ми се обадиш по-късно — унило каза Натали. — Ще имам нужда от няколко мили думи. Точно в момента съм на нокти от нерви.

— И аз! — избухна Бъни, долната й устна затрепери. — Това тъпо убийство абсолютно провали партито ми.

Медисън и Натали си размениха красноречиви погледи. Джейк тръсна глава. Джими метна бесен поглед на жена си, сграбчи я за лакътя и я повлече обратно към спалнята. Всички чуха ядосаното му ръмжене: „Трябва ли винаги да плямпаш като кварталната луда? Защо поне веднъж не държиш устата си затворена?“.

Неловката тишина в антрето бе нарушена от звънеца.

— Аз ще видя кой е — каза Джейк и със замах отвори входната врата. Там стоеше Кристин Кар с колеблива, малко нервна усмивка, която озаряваше хубавото й лице.

— О-о… здрасти! — каза Джейк, искрено зарадван да види жената, в която определено беше влюбен, макар да бе излизал само веднъж с нея. — Мислех, че няма да успееш.

Кристин погледна зад него към групата в коридора и веднага забеляза две жени — много привлекателна тъмнокоса дама и една хубавка негърка, която й се стори позната. „О, боже, помисли си тя и с трудност преглътна, само дано не са ми колежки. Ще умра, ако е така.“ Не би могла да понесе изненадата и неизбежното разочарование на Джейк, защото той и представа нямаше, че тя е изключително преуспяла и много търсена проститутка.

— Явно съм закъсняла — каза Кристин, която се чувстваше неловко да стои на прага.

— Не, ни най-малко — отвърна Джейк, който нарочно не я пускаше в къщата: щеше му се да я изведе оттук, за да може да е изцяло негова. — Всъщност идваш точно навреме — да излезем за по едно питие.

— Но аз си мислех… — започна тя, като се чудеше защо той не я кани вътре.

— Всичко се промени — бързо я прекъсна той. — Ще ти обясня по-късно.

— Добре — отвърна тя, усетила, че е попаднала в много неудобно положение. И то точно сега, след уморителния сеанс с Мистър X — взискателен клиент, определено с психически отклонения. Тя въздъхна, опитвайки се да изтрие от паметта си спомена как трябваше да се съблече на задната седалка на колата му и да се преструва, че се самозадоволява — каквито бяха инструкциите на шофьора. Разбира се, шофьорът бе Мистър X — в това нямаше никакво съмнение. Той плащаше луди пари, а тя имаше сестра, за която да се грижи. Как иначе би могла да успее с плащането на огромните сметки от болницата?

— Хайде, давай да тръгваме — каза Джейк.

— Чакай малко, братче — прекъсна го Лутер, пробивайки си път покрай Джейк. — Няма ли да ни запознаеш с тази прекрасна дама?

— Разбира се — веднага каза Джейк, усетил, че няма да се измъкнат толкова лесно.

Джими се появи от спалнята.

— Вдигаме гълъбите — бързо каза той. После също забеляза Кристин и се закова на място. — Здра… вейте! — изрече, превключвайки по средата на думата към очарователния тон, с който бе известен.

Джейк мина между тях двамата, тъй като много добре знаеше какво развратно копеле е Джими.

— Брат ми — каза той. — Джими, запознай се с Кристин.

Кристин отстъпи назад, многото присъстващи я изнервяха.

Джими в момента старателно демонстрираше идеалната си усмивка на говорител.

— Я да видим къде ли е крил брат ми момиче като вас?

Кристин веднага разбра с какъв тип си има работа. Освен това разпозна и самия мъж от телевизионните новини и това я изнерви още повече.

— Ами… сигурно ме е криел от вас — избъбри тя, след което се вкопчи в лакътя на Джейк; много й се искаше двамата да се махнат оттук.

Медисън наблюдаваше цялата сцена. Не беше нужно да си гений, за да забележиш, че Джейк в момента не е свободен. Той явно нямаше очи за никой друг, освен за тази хубава блондинка, облечена в бяло.

— Тръгваме ли или не? — нетърпеливо попита тя Джими. Журналистката в нея изгаряше от любопитство и сега не я интересуваше нищо друго, освен да разбере какво се е случило със Сали. Със сигурност не я интересуваше вече Джейк Сика.

Джими отдели очи от Кристин като излязъл от сън.

— Дадено, Медисън — каза той. — Потегляме.

— Хубаво — отвърна тя. После двете с Натали излязоха.