Джаки Колинс
Мания (25)

Двадесет и трета глава

Макс не можеше да повярва, че всичко това се случва с него. До вчера беше съдружник в най-преуспялата артистична агенция в Лос Анджелис, готвеше се да става шеф на филмово студио, а сега Били Корнелиъс току-що му съобщи по телефона, че нещата са се променили и че в никакъв случай няма да могат да работят заедно.

— Какво искаш да ми кажеш с това „променили“? — избухна Макс.

— Изобщо не трябваше да си отваряш устата — каза Били. — Сега вече е късно. Сделката се разваля.

Макс изпадна в ярост. Сега ще трябва да падне на колене пред Фреди и да каже: „Хайде да простим и да забравим“. Само че Фреди не беше от онези, които лесно прощават. Това всички го знаеха.

Без да ще, се сети и за Инга Круеле. Винаги бе жънал голям успех с мадамите, как посмя тя да се отнесе с него като с поредния сваляч?

Хвърли поглед към златния си ролекс — почти беше време за срещата с Даяна. Преди да тръгне обаче, имаше да свърши още нещо. Наумил си го беше.

Вдигна телефона и набра номера на Кристин. За негово разочарование, отговори телефонният й секретар.

— Здрасти, бейби! — каза той. — Макс Стийл се обажда. Взех едно решение. Изваждам те от занаята, миличка. Поемам ангажимента да те издигна. Само ми кажи какво трябва да направя, за да те представя в нашите кръгове, и го имаш. — Замълча за момент, доста доволен от себе си. — Мислех си разни неща напоследък. Искам да се съберем двамата. Разбираш ли, имам нужда от жена като теб, за да не губя ориентация. Мога да те представя на разни хора, да променя живота ти. Никой няма да знае коя си или каква си била преди. Ще успеем, Кристин. — Още една пауза. — Имам среща в единайсет, така че обади ми се, когато решиш след дванайсет, и ще измислим нещо заедно. Става ли, миличка?

И когато затвори телефона, беше напълно убеден, че тя е негова. С хубавата Кристин до него пак ще му тръгне по вода.

Даяна беше вече на вратата, когато Фреди се прибра. Беше небръснат, с трескав поглед в очите, дрехите му бяха измачкани — твърде необичайно за педантичен човек като Фреди Леон.

— Боже господи! — възкликна Даяна и изпитателно огледа раздърпания си съпруг. — Да не си спал с дрехите? В кой хотел са те пуснали в този вид?

— Даяна, остави ме на мира — рече Фреди, бутна я настрана и тръгна по стълбите. Беше започнал да си мисли, че Даяна му създава повече неприятности, отколкото си струва да понася човек заради жена като нея.

— Да, Фреди, точно това ще направя — извика тя след него. После потегли, за да скрепи бъдещето си с Макс Стийл.