Даяна Палмър
Неотразимият детектив (6)

Пета глава

Съжителството с Дейн бе приятно. Даже когато седяха пред телевизора и гледаха стари филми. Тес бе спокойна, защото знаеше какви са чувствата му към нея и сърцето й пееше заради нескритата нежност в очите му. Откри, че той предпочита самотата, че има предразсъдъци и не обича да говори за себе си. Основната им тема на разговор бе работата в агенцията.

В такъв безметежен покой бяха изминали няколко дни. Една вечер тя седеше в хола и гледаше по телевизията предаване за бебетата. Той влезе и смутено спря при вида на ембриона, показан в този момент на екрана. Явно се готвеше да се върне в кабинета си.

— Ако не искаш да гледаш това предаване, ще включа друга програма — предложи му Тес.

Очите на мъжа неволно се върнаха към телевизора. В момента камерата показваше родилната зала.

— Извинявай — каза тя и изключи телевизора. — Вкъщи никой не ми говореше за секса или за това как бебетата се появяват на белия свят. А и в училището не наблягаха на този вид уроци. Беше ми любопитно да видя как става това.

— По-точно искаше да видиш как се правят бебета — поправи я Дейн. — Ала точно това едва ли са го показали, нали?

— Е, не съвсем — изкашля се Тес смутено.

— Ако проявяваш интерес, бих могъл да ти дам една от моите книги. Можеш да я разгледаш, когато си сама. От нея ще научиш как точно се прави любов.

— Не мислех, че мъжете проявяват интерес към тези неща — замислено продума тя, като не смееше да го погледне в очите. — Исках да кажа, защо ти е книга, след като знаеш всичко от опит?

— Не си съвсем права — отговори той и запали цигара. — Аз знам как се прави секс. Исках да науча как се прави любов…

— Заради мен ли? Защото избягах след грубостта ти? — попита тя съвсем тихо и се изчерви.

— Може и да е така. И какво? Знай, че нямам намерение да правя любов с теб. — Говореше спокойно, но дишаше тежко.

— Сега не бих се страхувала — продължи Тес, шепнейки.

— Не говори така, защото може да стане страшно.

— Дейн — заговори тя малко по-смело и го погледна с неприкрито обожание, — не си ли искал да имаш деца?

— Не — отговори той рязко и й обърна гръб.

— Не искаш да имаш деца? — Не можа да скрие смайването в гласа си.

— Това няма да промени нещата, Тес — отговори той с отчаяние, което й бе непонятно. После внезапно се обърна, погледна я с невиждащ поглед и добави. — Аз не мога да имам деца.

В първия момент Тес не можа да го разбере. Чу думите му, ала не бе в състояние да ги проумее.

— Джейн бе обхваната от манията да забременее. И понеже нищо не се получаваше, започна да изпада в ярост. Караше ме да се чувствам като скопен бик. Може би затова изобщо не успях да науча какво означава нежността. Страхувах се, че след като не може да забременее, вероятно аз не мога да бъда истински мъж. — С гневно движение той загаси наполовина изпушената цигара. — Аз ти причиних болка Тес, но представяш ли си каква е моята? — Обърна се рязко и тръгна към вратата.

Тес скочи от дивана и го настигна, когато той вече стоеше до вратата.

— Дейн — гласът й прозвуча почти умолително, — много са причините, поради които една жена не може да забременее.

— Да, обаче по-малко от десет месеца след като се омъжи за втория си съпруг, тя роди — отговори той с дрезгав глас.

— В програмата, която току-що гледах по телевизията, споменаха, че постоянното носене на джинси може да се отрази отрицателно на мъжката фертилност… — изчерви се тя.

— Глупости, аз нося джинси съвсем рядко, само когато съм у дома или на ранчото. А ти, която никога не си била с мъж, какво знаеш за всичко това?

— Нали ти казах вече, че ми е интересно…

Стояха прави съвсем близо един до друг. Погледът му бавно се плъзна по тялото й. Разкопчаната до половина риза, небрежно напъхана в джинсите, разкриваше повече, отколкото бе прилично. Косата й бе разрошена, устните — полуотворени. Изглеждаше млада, красива и изключително съблазнителна.

— Махни се! — каза й той със стиснати зъби. — Ако сега те докосна, нищо няма да ме спре.

— Да, знам. — Продължи да го гледа с поглед, който го милваше като най-нежната целувка.

— Знаеш, а се страхуваш от мен.

— Ако обещаеш, че ще си внимателен, няма да ме е страх.

Съзнанието, че я обича, изпълваше тялото й със странна топлина, с нови и непознати досега желания. През ума й мина мисълта, че ако преодолее страха си и му разреши да бъде с нея, той може би ще направи разлика какво значи да бъде с жена, която истински държи на него. По начина, по който тялото му потръпваше, Тес разбра, че едва успява да се сдържа. Тя пристъпи и в момента, в който телата им се докоснаха, волята му рухна.

От устните му се отрони глухо стенание, бързо се наведе, прегърна я и я вдигна на ръце. Докато стигнаха до спалнята, никой от двамата не продума. С крак затвори вратата след себе си и внимателно я постави в средата на голямото легло. Изправи се и я загледа с премрежен поглед. Тес лежеше с отпуснато тяло, ръцете й бяха вдигнати на възглавницата, дишаше ускорено с полуотворени устни.

— Ще те заболи — напомни й.

— Зная — едва чуто прошепна тя.

— Ако промениш желанието си, след като те докосна, нали знаеш, че няма да мога да спра?

— Зная също така, че те обичам, Ричард — каза тя, назовавайки го с името, което той не разрешаваше на никой друг да използва. — Обичам те с цялото си сърце. От много време насам. Мисля, че независимо от страха, който изпитвах от теб, никога не съм преставала да те обичам. Моля те, обичай ме и ти! Научи ме какво значи да бъда обичана!

Той продължаваше да я наблюдава. Юмруците му се свиваха и разпускаха, изразът на лицето му изразяваше пълно объркване от подаръка, който тя му правеше.

— Господи — изпъшка Дейн, — та ти си девствена! Разбираш ли, че не исках това да се случи?

— Аз те обичам, не забравяй това — настоя Тес.

— Ще се постарая да съм нежен и да не ти причиня силна болка. — Седна на леглото и докосна устните й с пръсти. — Нали разбираш, че можеш да подариш целомъдрието си само веднъж?

— Да. И то трябва да принадлежи на този, когото обичам повече от живота си.

— Нали съм ти казал, че не мога да си разреша да те обичам? — изрече той с болка и нежно обхвана лицето й с треперещи ръце.

— Не се тревожи, няма да искам от теб нищо, дори да ме обичаш. Желая да ти принадлежа напълно, да науча как се прави любов от мъжа, когото обичам.

Дейн не бе в състояние да издаде и звук. Внимателно допря устни до нейните. Вдигна ръце, постави ги под тила й и внимателно повдигна лицето й към своето. Тес въздъхна и се отдаде на удоволствието от неговото докосване.

Ръцете му бавно се плъзнаха надолу. Легна и притисна тялото си до нейното. Съвсем бавно вмъкна крака си между бедрата й. През цялото време не преставаше да я целува упоително. Тя вдигна ръце и ги зарови в гъстата му черна коса. Дейн премести дланите си под блузата и започна да милва гърдите й.

— Знаеш ли, че никога досега не съм те виждал гола, макар да съм те докосвал по този начин? — прошепна той и пръстите му се заеха с копчетата на блузата й. — Сега ще те съблека.

Тес седна и Дейн, с треперещи от желание ръце, започна да сваля една по една всичките й дрехи. След това докосна с парещи пръсти връхчетата на гърдите й.

— Искам те, Тес — прошепна той между две целувки.

Тя започна да се отпуска, а той премести устни върху гърдите й в безкрайно нежна милувка. Усети пареща топлина, която се зароди от дълбините на стомаха и започна да обхваща цялото й тяло. Обзе я такава страст, че не смееше да помръдне. Остана така, докато той свали дрехите си. Забеляза колебанието му, преди да се обърне към нея, и го разбра.

— Нали знаеш, че те обичам? За мен белезите нямат значение. — Докосна внимателно белезите от раните му на гърба. Знаеше, че тези на гърдите, са още по-грозни и дълбоки.

Обърна се към нея и тя погълна с възхитен поглед неговата мъжественост. После без желание премести очите си върху белезите по гърба, раменете и краката му. За нея, която го обичаше безкрайно, това бяха незначителни драскотини върху тяло, което природата не би могла да извая по-добре.

Тес се раздвижи неспокойно върху леглото. Той проследи с обожание дългите й бедра, стегнатия корем, нежните гърди и си помисли, че тя е истинско олицетворение на жена, която не се срамува от желанието си и очаква да бъде обладана от мъжа, когото обича.

— Ти си най-красивото същество, което съм виждал — каза той, без да откъсва поглед от нея.

— Ти също — прошепна тя.

Съвсем бавно и много внимателно той легна върху нея. Устните му отново се впиха жадно в нейните. В замъгления й от страст мозък проблесна мисълта, че е невероятно мъж да я накара да го желае толкова силно. Усети как ръката му бавно пропълзя по бедрото и спря там, където то се съединяваше с другото.

— Съжалявам, че трябва да ти причиня болка — прошепнаха устните му, преместили се върху ухото й.

Бавно разтвори бедрата й и се отпусна между тях. Бавно започна да прониква в недокоснатата досега от мъж нейна женственост. Дъхът й спря и тя заби нокти в гърба му.

— Боли… — Простена и се сгърчи.

Без да иска, от очите й потекоха сълзи. Едната му ръка се вдигна и я помилва по лицето.

— Не плачи, мила. Само още няколко секунди. Сега ще те заболи силно, но това е нещо, което не може да бъде избегнато.

Очите му се разшириха, когато усети еластичната бариера. В следващия момент Тес извика от болката, която я прониза. Започна да го блъска обезумяла. Той обаче не спираше. Когато помисли, че повече не може да понася, болката изведнъж изчезна. Дейн не се дръпна, продължи да я притиска с цялото си тяло. Лицето му се озари от щастлива усмивка.

В очите й светеха сълзи. Той се наведе и ги целуна, после я погали с бузата си. Усети как отпусна първо ръцете, после цялото си тяло. Дейн я държа така дълго, дълго. Най-после заговори:

— Сега можем наистина да се любим Тес. Повече няма да изпитваш никаква болка. — Постепенно започна да я увлича във все по-засилващият се ритъм на тялото си.

— Дейн! — изстена тя уплашено, но дочу успокоителните му думи.

— Беше толкова смела… — Усети как под него тя се стегна за момент и продължи съвсем тихо, дъхът му я милваше по лицето. — Отпусни се, разреши ми да ти доставя удоволствие. Трябва да се научиш, че отсега нататък ще бъде така.

Без да знае защо, Тес разбираше, че никога през живота си Дейн не е любил жена по този начин. Притисна се към него и се отдаде на изгарящото я желание. Забравили за всичко на света, отдадени напълно един на друг, те не забелязваха как времето лети.

Когато усети конвулсията, разтърсила цялото й тяло, Дейн спря за миг, после се отпусна във вихъра на страстта, докато от устните му не се отрони приглушен от екстаза вик.

Дълго след това той я прегръщаше нежно, целуваше я, милваше тръпнещото й от сладка отмала тяло. Най-после тя се отпусна и престана да трепери. Не мислеше за утрешния ден. Отдаде се напълно на насладата от любовта и пълното удовлетворение.

Дейн се облегна на възглавницата и запали цигара, пое дълбоко и притисна Тес със свободната си ръка. Постепенно топлината на тялото й започна да събужда в него ново желание. Не бе изпушил и половината от цигарата, когато я загаси в пепелника на нощното шкафче. Обърна се, погледна кадифените й очи и я привлече отново към себе си.

— Искам те пак — прошепна той. — Ще се постарая да бъда безкрайно нежен и внимателен. Обещавам ти да изпиташ такава наслада, че ще ти се иска да викаш така, както аз първия път.

— Нали знаеш, че те обичам — прошепна тя.

Първото му проникване предизвика стон от пресъхналите й устни. Самият Дейн си помисли, че никога не е изпитвал такава наслада. Тя отпусна обезумялото си от желание тяло в ритъма, наложен от него.

Когато тялото му се сгърчи в мига на върховното удоволствие, нейното се притисна към него с такава сила, като че ли от това зависеше живота й.

Продължиха да витаят в облаците на взаимното удовлетворение. Тес никога не бе предполагала, че е способна на такова пълно отдаване. А и той, може би поради дългото си въздържание, не можеше да спре. Най-после Дейн се плъзна настрани от нея, изтощен и изчерпал всичките си сили до такава степен, че не можа дори да я целуне, а положи глава на възглавницата и… заспа. Почти веднага след него Тес също се унесе в дълбок сън.

На следващата сутрин тя го събуди с целувка. Дейн отвори очи и я видя надвесена над него. Инстинктивно протегна ръце към нея и я прегърна.

— Не — прошепна тя и като се изчерви добави умолително: — Съжалявам, но това… боли.

С огромно усилие на волята Дейн си наложи да диша бавно и равномерно, за да охлади пробуждащото се в тялото му ново желание. Повдигна се и докосна с устни нейните. После се протегна и отговори със съжаление:

— Трябва да помислим за това. Но не сега, още не съм се събудил както трябва. Ще пием ли кафе?

— Да. Аз ще го направя. — Понечи да стане, ала си спомни, че е съвсем гола, и придърпа чаршафа към брадичката си.

Той я разбра. С тежка въздишка на мъченик седна на края на леглото и започна мързеливо да се облича.

— От мен да мине, отивам да се бръсна. В това време ти можеш спокойно да се облечеш. Хайде, живо, защото ще закъснеем за работа.

След по-малко от половин час двамата седяха в кухнята, а на масата пред всеки от тях димеше ароматно силно кафе. Никой не бе продумал дума за отминалата нощ. Най-безопасната тема и за двамата бе агенцията.

— Знаеш ли, че Хелън предложи днес през обедната почивка да отида с нея. Смята, че мога да послужа като примамка.

— Определено не. Не мога да доверя на никого грижите за теб. Предпочитам да си пред погледа ми през цялото време.

— Добре. — Изчерви се неволно.

— И не си въобразявай нищо заради това, което се случи между нас миналата нощ. Беше съвсем случайно.

— Случайно ли? — Не можеше да повярва на ушите си.

— Да не искаш да ти кажа, че съм бил в рая приживе?

— Поне аз бях. — В гласа й прозвуча нескрита болка.

Той я погледна и, почувствал, че ако не тръгнат веднага, изобщо няма да стигнат до агенцията, каза рязко:

— Да тръгваме.

Тес го последва послушно, изпълнена с мечти и блянове. Знаеше, че Дейн я обича. Знаеше, обаче, че той ще се бори срещу тази любов. Бе сигурна, че неизбежно ще загуби. Защото не можеше да устоява на желанието си към нея повече, отколкото тя на своето към него…

 

 

Веднъж пристигнали в службата, всеки се зае с работата си. Дейн хлътна в своя кабинет, Тес остана да подрежда материалите за предстоящите му срещи.

Дните след инцидента с нейното нараняване бяха така запълнени със събития, че тя почти бе забравила за него. Само когато протегнеше по-рязко ръката си към телефона, усещаше пробождане в рамото. Скоро работата я погълна, така че забрави за всичко.

Когато стана време за обедната почивка, всички оперативни работници излязоха да хапнат. Дейн бе отишъл на официален обяд значително преди тях. Хелън също изчезна с усмивка на превъзходство върху устните си. Тес остана сама в цялата агенция. Когато й забрани да излиза без Хелън, Дейн едва ли бе предвидил вероятността, че няма да има с кого да отиде да обядва.

Сети се за малкото ресторантче, което се намираше от другата страна на улицата, точно срещу техния вход. Макар в него да предлагаха само печени пилета и пържени картофи, все пак бе по-добре да хапне нещо такова, вместо да остане гладна.

След като взе решение, бързо стана от бюрото, облече мантото си и заключи вратата. Освободена от работата, най-после можеше да се отдаде на мислите си за Дейн. Затова когато една ръка грубо я сграбчи, докато друга запуши устата й, тя замръзна от изненада и не успя да реагира.

— Ето къде си била, красавице — изръмжа в ухото й дрезгав мъжки глас. — Точно навреме. Ще се позанимая с теб и след това едва ли ще гориш от желание да разкажеш на съда какво си видяла онази нощ на улицата…