Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (65)

65.

Къртицата беше една от уникалните машини на „Е-форс“, невероятно творение на технологиите. Приличаше на огромен свредел на вериги и — както предполагаше името й — функцията й бе да прокопава тунели под земята. Освен това можеше да издържа на високи температури и да минава през пожари.

Зад свредела имаше кабина за един човек, а зад нея — цилиндрична капсула, три метра висока и метър и двайсет широка. Външни камери осигуряваха 360 градуса видимост от кабината. Сензори в бронята предаваха информация за околната среда към компютъра на таблото. Наричаха капсулата „Куршум“ заради формата й, но и заради изключителната й здравина — беше устойчива на взрив, радиация и на почти всички познати на човечеството химикали.

Пийт Шерингъм седеше в кабината на Къртицата на върха на рампата, спускаща се от приземния етаж към паркинга в източната част на Калифорнийския конферентен център. Даваше устни команди на компютърната система, машината се движеше напред и започваше да се спуска по наклона.

Стените на рампата бяха доста пострадали от взривовете. По пътеката имаше разпилени парчета бетон, а част от асфалта беше изкъртен. Пийт премина първата спирала и скоро се озова на Б1. Тук нямаше отбивка, тъй като първото ниво на паркинга беше Б2. Взе и следващия завой и двайсет секунди по-късно застана пред входа на подземния гараж.

Той приличаше на строителна площадка. Пийт включи мощните светлини на Къртицата. Те прорязаха мрака и дима и камерите предадоха разрушението в кабината. Изгорели коли, пръснати навсякъде части. Нямаше здраво предно стъкло. Огромни участъци от тавана бяха хлътнали надолу. Взривовете бяха разрушили за секунди това, което хората бяха строили с дни.

Подкара Къртицата по паркинга, след това спря за миг.

— Има ли някой тук? — извика той и гласът му се разнесе през външните тонколони.

Нищо. Сензорите на бронята на Къртицата можеха да уловят и най-слабия шум. Пийт бе нагласил филтъра да пропуска само човешки глас. Само че не чу нищо.

Продължи между редиците смачкани коли. От прозореца на спортен кадилак изригна пламък и двигателят се взриви. Покривът на колата изхвърча, удари се в тавана, след това падна и се затъркаля по пътеката. Блъсна се в Къртицата и спря в подножието на рампата.

Асфалтът беше хлъзгав, по него се лееше бензин и вода, но това не беше проблем за Къртицата. На запад разрушенията бяха още по-големи. Много от колите бяха разбити на части. Поне четвърт от тях лежаха на покривите си. След малко Пийт стигна до върха на рампата, която се спускаше от Б2 към Б3. Пътят бе блокиран от огромни бетонни късове, стоманени греди и няколко смачкани коли.

Пийт подкара Къртицата по рампата и спря на метър от препятствието. То беше толкова плътно, че дори мощните светлини на свръхмодерната машина не можеха да проникнат от другата страна.

— Има ли някой тук? — извика отново Пийт. — Някой от другата страна? — Мълчание. — Първа база — каза той в микрофона.

— Да, Пийт — отвърна тихо Марк.

— Може ли „Голямо око“ да събере информация какво се случва на Б3?

Марк погледна към един от техниците, който поклати глава.

— Не, Пийт. Има прекалено много смущения. Какво става при теб?

— Намирам се на върха на рампата, която се спуска от Б2 към Б3, но пътят е напълно блокиран. Малко се притеснявам да мина с Къртицата през препятствието, защото от другата страна може да има живи хора.

— Има ли друг път надолу?

— Не. Западният край на Б2 е толкова разрушен, че има опасност Къртицата да се срути през пода.

— Е, значи нямаш избор, Пийт.

— Разбрано. — Пийт прекъсна връзката и прегледа информацията от сензорите. Не чуваше нито звук на честотата на човешкия глас. Инфрачервените датчици бяха объркани от горещината от пожарите и не можеха да различат топлина на човешко тяло от другата страна на препятствието.

Пийт взе решение и Къртицата тръгна напред.