Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (96)

96.

Въпреки че ултразвуковите свредели вършеха цялата работа, пробиването на дупка в препятствието беше изтощително. А когато и киберкостюмите се изключиха, задачата им се стори почти неизпълнима.

Работата беше мръсна. Правеха дупка с размер един квадратен метър. Свределите дълбаеха в пръстта, все едно беше въздух, но машините не бяха предназначени за това — трябваше да са качени на триножници и да се контролират от разстояние. Стефани и Марк ги държаха като пушки и те вибрираха толкова силно, че беше почти невъзможно да ги овладеят.

Звуковите свредели разбиваха почвата на ултрафин прах, който при обичайна ситуация не би пречил, но в това тясно пространство изпълваше въздуха с частици, които блокираха видимостта отвъд дръжката на свредела. След като костюмите им изгаснаха, Марк и Стефани започнаха да усещат топлината, която се отделяше от мощните машини, а смесицата от прах и атомизирана пръст влизаше през филтрите на дрехите им като вода през сито.

— Колко остава? — извика Стефани.

Марк се обърна назад.

— Според мен още метър.

Огромно парче бетон започна да се изплъзва от мястото си над дупката. Спряха свределите и отскочиха назад. В празното пространство падна греда, дълга около метър и двайсет, и единият й край се заби в пръстта. После цялата се катурна към тях.

Стефани се качи на гредата и притисна звуковия свредел в стената. Точно когато се канеше да го включи, се поколеба. Появи се светлина. В стената от пръст и отломки имаше малка дупка. Светлинката изчезна, но после се появи пак — още по-ярка.

— Това са светлини от другата страна — каза тя, като бързо се обърна към Марк. — Ехо? — извика в отвора. — Джош? Маи? Вие ли сте?