Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (95)

95.

Калифорнийски конферентен център, Лос Анджелис

В коридора беше станало по-задушно. Дейв бе сложил на лицето си една от кислородните маски на „Е-форс“ и дишаше дълбоко, но отровните газове прогаряха кожата му.

Никъде не се виждаха метални пръти, каквито търсеше. Изтича десетина метра напред и застана пред една плъзгаща се врата. Опита се да я отвори, но беше заключена. Отиде от другата страна на коридора и опита първата врата, която видя, но и тя беше заключена. Спря пред един тесен шкаф и опита дръжката му. Вратата не помръдна. Дейв отстъпи, засили се и удари вратата на склада с рамо. Тя се заклати, но не поддаде. Той изрита катинара. Дървото се разтресе. Още един ритник и най-сетне я разби.

Извади късмет. На стената бяха опрени елементи на скеле за сценично осветление. Четири от металните пръти бяха поне три метра дълги, но след като ги помести със здравата си ръка, намери това, което търсеше — кръстосани метални шини, дълги около метър и половина. Грабна първите две, стисна ги под мишница и се върна в коридора.

Маи отвори вратата и я затвори веднага след Дейв. Обездвижваше с лейкопласт изкълчените пръсти на Джош и се върна да довърши работата си и да му даде болкоуспокояващи. Дейв и Форман се заеха да връзват покривките. Поставиха двата метални пръта на земята и завързаха за тях покривките, за да направят импровизирана носилка.

— Най-добре да тръгваме — каза Дейв. — Навън не се диша.

Форман и Маи вдигнаха Марти с носилката, а Дейв взе системата му. Маи сложи последната кислородна маска на лицето си и провери показателите на Марти. Джош отвори плъзгащата се врата и поведе всички навън. Напредваха бавно. Подът на коридора беше хлъзгав и посипан с отломки. От паркинга се виждаха вездесъщите оранжеви отблясъци на пожарите.

В края на коридора завиха надясно, фенерчетата на Маи и Джош осветяваха задимения въздух. Материята на костюмите им ги предпазваше от кондензираните пари, но откритите участъци кожа около маските и на шията бяха изложени на киселините.

Главният коридор беше почернял от дим. Лъчите на фенерчетата се опитваха да разпръснат мрака, но на повече от метър не се виждаше нищо. След десетина крачки завиха вдясно. От двете си страни виждаха затворените плъзгащи се врати на складовете. Близо до дъното на коридора беше склад Б63. Дейв остави системата на носилката до Марти, коленичи и със здравата си ръка отвори плъзгащата се врата. Маи влезе заднишком в склада и с Форман оставиха носилката на пода.

В отсрещната стена видяха дупката, която бяха пробили по-рано. Поеха дълбоко дъх от кислородните маски и преминаха през нея.