Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (92)

92.

Калифорнийски конферентен център, Лос Анджелис

Маи отвори плъзгащата се врата и се взря ужасена в Джош. Той си беше свалил каската и лицето му бе покрито с пот и прах. От носа му течеше кръв. Сенатор Форман изглеждаше още по-зле. Ризата му беше на парчета, кислородната маска беше омазана в кръв и бензин, а косата му беше прилепнала от мръсотия. Притискаше към лявата си ръка парче плат, което беше почервеняло. Двамата влязоха, куцайки, и се стовариха до стената.

Маи коленичи до Форман и внимателно отмести плата. Ръката му беше разранена, по кожата имаше мехури. Парчета от ризата и парцала, който притискаше допреди малко, бяха полепнали по оголената плът. Маи отвори аптечката си и намери малко пластмасово шишенце. Намокри тампон памук и внимателно почисти изгарянията по ръката на сенатора. Той примигна и тя спря за миг.

— Стойте мирен — каза Маи и извади от аптечката малък метален цилиндър.

— Какво е това?

— Васджет. — Тя приближи цилиндъра към ръката му и натисна малко копче в противоположния му край. — Инжекция без спринцовка. Изпраща насочен лъч атомизирана течност през кожата и стените на най-близкия кръвоносен съд.

— Това е фантастично — отвърна Форман.

Секунда по-късно сместа от обезболяващо и антибиотик се разля по вените на сенатора. След още малко време анестезията подейства и потисна болката. Маи продължи да почиства раната.

— Вече действа — каза Форман удивен.

— Маи, костюмът ти работи ли? — попита Джош.

— Не. Изключи се преди две минути.

— Моят също. А комуникациите?

Тя поклати глава.

— Страхотно. Как е г-н Гардинър?

— Не е добре — отвърна Маи. — Погрижих се за него, доколкото можах, но само с тази аптечка не мога да направя кой знае какво.

— Какво става навън? — попита Дейв.

Форман вдигна очи.

— Нищо. Няма начин да излезем оттам.

Дейв сведе глава и стисна очи.

— Ами убиецът? — попита Маи и попи мехурите на Форман.

— О, имахме малко рандеву с Дракон — каза сенаторът.

— Да, много добро момче — добави Джош. Отиде до вратата и я затвори. — Мисля, че единственият ни шанс да се измъкнем, е пътят, по който дойдохме. Ще трябва да влезем в тунела и да намерим начин да преминем препятствието.

— Марк каза, че е дълго десет метра.

— Да, но каза и че ще свали долу Къртицата. На паркинга няма да издържим и пет минути. Ако димът не ни убие, пожарът ще го направи.

— Ами Пийт?

— Не знаем къде е, Маи — каза Джош с отчаяние. — Като не работят комуникациите…

— Да, прав си.

— Ами Марти? — попита Дейв и вдигна глава.

Джош отиде към дъното на помещението, където имаше още покривки за маса.

— Дейв, потърси в коридора метални пръти, ей толкова дълги. — И той разпери ръце. — Ако там не намериш, потърси в следващия отворен склад. И побързай.

— Джош, трябва да погледна раните ти — каза Маи.

Той махна с ръка и хвърли покривките на пода.