Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (91)

91.

Първа база, Тинтара

Том поклати глава и се опита да се съсредоточи, когато на мястото на провинциалния интериор се появи звездното небе над Тинтара. Погледна лаптопа си, на екрана му се бе появил любимият му скрийнсейвър с изплезения език на „Ролинг Стоунс“. После реалността го връхлетя като нощен влак, изскочил от мрака, а с нея дойде и споменът за това, което бе видял точно преди Сибил да спаси живота на аватара му. Две думи отекваха в съзнанието му — „Третата бомба“.

— Сибил? — каза той рязко.

— Том.

— Какво е положението?

— Системите работят на 45 процента. Диагностицирах оперативната мрежа, системата за архивиране, външните ъпдейти и комуникациите. Претърпели сме сериозни поражения върху част от ключовите компоненти. Ще им трябва време, за да се възстановят.

— По-подробно, Сиб. Колко време? И ти видя кутията, нали?

— Видях я, Том, и правя всичко по силите си. Процесорите в Първа база постепенно започват да функционират. Сателитната мрежа работи на 30 процента от нормалното си ниво, но повечето пострадали системи ще се самодиагностицират и поправят сами до три минути. Комуникациите са напълно спрени.

— Кога ще се възстановят?

— Нямам достатъчно данни, за да направя валидно предположение.

— Сибил, моля те, приблизително.

— Час.

— Мамка му! Можеш ли да отвориш кутията? Файла?

— На екрана ти е.

На екрана на Том се появи схема. Беше нескопосно двумерно изображение на конферентния център. Близо до рампата на Б6 нещо просветваше. Бомбата. В единия край на екрана Том видя цифри — минути и секунди. Бяха далече вдясно и мигаха малко по-бързо, отколкото той можеше да ги следи. Очевидно това беше обратното отброяване до детонацията. Едната цифра се смени.

Бомбата щеше да избухне след седем минути.