Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (89)

89.

Пийт се огледа из вътрешността на Куршума в задната част на Къртицата. Аварийните светлини бяха потискащи. Костюмът му угасна. Това можеше да се очаква. Очевидно цялата система на „Е-форс“ бе пострадала. Застана на колене на пейката, която минаваше по цялата стена на машината, и вдигна щората, която покриваше едното бронирано стъкло. То беше толкова здраво, че можеше да издържи на изстрел от упор.

От това, което видя, сърцето му се сви. Къртицата бе обградена от сини пламъци, които полазваха по корпуса й. По принцип това не би трябвало да го тревожи — тя можеше да се движи през пещ цял час. Но сега, когато системата не работеше, през фините тръбички не течеше охладител под бронята. А без него тя бързо щеше да се нагрее и тогава само металната конструкция щеше да го пази от ужасната горещина.

Пийт знаеше, че сините пламъци са от запалено гориво, а те бяха много горещи — хиляди градуси. Нямаше нужда от термометър, за да го разбере. Беше изучил подробно инженерните спецификации на машините, използвани от „Е-форс“. Бяха изумителни творения на технологиите. Обвивката на Къртицата бе направена от съединение, пет пъти по-устойчиво от най-здравите титаново-стоманени сплави. То предпазваше от горещина, корозивни химикали и високо напрежение. Но не вечно. Не можеше да излезе навън. Без работещ киберкостюм никога нямаше да мине през пламъците.

Колко време му оставаше, преди Къртицата и Куршумът да започнат да се поддават на външните условия? В главата му се завъртяха цифри и заключението беше ужасяващо.

Намираше се в тенджера под налягане. Ако системата не заработеше, имаше не повече от четири минути преди бронята да започне да се нагрява над критичната граница. Веднага след това топлинната енергия щеше да навлезе от външната обвивка във вътрешността на Куршума. И Пийт бавно щеше да се свари.