Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (86)

86.

Марк седеше във втората Къртица и вече бе преминал през шест метра от препятствието, когато екранът му угасна. Секунда по-късно двигателите се разтресоха и млъкнаха, а комуникацията със света бе прекъсната.

Резервният генератор заработи и Марк се прехвърли от командното табло към Куршума, модула зад свредлото. Стените му бяха извити и по тях имаше места за сядане. Отиде до едната пейка. Имаше достатъчно място, за да стои изправен, но главата му беше само на два сантиметра от тавана.

Пое дълбоко дъх и се наведе напред, с глава между коленете. Огледа задната част на Куршума. На задната врата на Къртицата имаше инструкции за ползване. Какво да прави? Дали да изчака да види дали машината няма да се включи, или да излезе и да започне да копае препятствието с лопата?

Погледна китката си, но и киберкостюмът му бе изключен. Това означаваше, че цялата система е повредена, или поне голяма част от нея — токът спря, нямаше комуникации, костюмите не работеха.

— Господи! — възкликна Марк. — Знаех си, че нещо такова ще се случи. Че ще ядосаме някои политици, които си мислят, че знаят повече от нас. По дяволите!

Стана от седалката, приведе се и отиде при задната врата. Натисна червен лост вдясно от нея и дръпна друга ръчка. Вратата се разхерметизира и се отвори навън. Марк взе фенерче от стената над пейката и светна в отвора.

Мощният лъч освети стени от пръст и тунел с дължина шест метра и диаметър два метра и половина, току-що направен от свредела на Къртицата. Отвъд цареше мрак.