Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (84)

84.

— Мамка му! — изруга под нос, спря и се заслуша, но до ушите му долетя само скърцането на сградата, пукането на огньовете и шуртенето на водата, която се стичаше по стените.

Тръгна надолу и се опита да овладее дишането си. Стигна до площадката, прилепи се към стената и тръгна бавно към вратата. Пое дълбоко дъх и скочи пред отвора, с насочен напред пистолет. Беше сам.

Приведе се и тръгна по пътеката между първите две редици коли. След третия автомобил чу леко потропване и рязко се обърна. Иззад колоната се появи Дракон.

Лявата му ръка бе обвита около шията на Форман, а пистолетът „Яригин“ в дясната му длан бе прилепен към главата на сенатора. По лицето на Форман бяха изписани болка и страх, по скулите му се стичаше пот, а зениците му бяха огромни. Имаше нова синина под лявото око и порезна рана на дясната буза. Кислородната маска още покриваше носа и устата му.

— Моля ви, оставете тази играчка, д-р Томпсън.

— Откъде знаеш името ми?

— О, знам всичко — отвърна Дракон. — Работодателите ми са изключително добре информирани. А сега ще ви помоля отново. Хвърлете оръжието.

Джош не помръдна. Дракон протегна пистолета напред и с един куршум изби оръжието от ръката му. Джош извика от болка, защото два от пръстите му бяха изкълчени.

— Защо просто не уби сенатора? — попита Джош през стиснати зъби.

— Закъде бързаме? — Дракон се усмихна самодоволно и върна пистолета до слепоочието на Форман. — Добре, ще ви кажа. Искам да видите как го убивам, д-р Томпсън. В края на краищата вие ще се срещнете със Създателя веднага след сенатор Форман.

Джош чу нещо, но не можеше да определи какво и откъде идваше. Другите двама, изглежда, също го бяха доловили.

— О, има и още нещо — продължи Дракон. — Харесва ми костюма ви. На мен ще ми е малко голям, вие сте толкова мускулест. — И той се изкикоти. — Но ще ми свърши добра работа, докато се измъквам от тази адска дупка.

Джош зърна отражение на светлина в метал. В същия миг Дракон придърпа Форман настрани, без да отмества дулото от черепа му, и се извърна леко наляво.

Появи се ловец. Кръжеше на два метра над земята. Дракон го зяпна недоумяващо. Джош видя как очите на Форман се разшириха, а отблясъците на ловеца се отразиха в зениците му.

Устройството се приближи още половин метър и спря. Завъртя се във въздуха и сканира пространството. За секунда Дракон изглеждаше като човек, който не знае как да реагира. Отстъпи назад и се удари в остатъците от един форд „Експлорър“. Капакът на колата беше отворен и от двигателя излизаше дим.

Ловецът се задвижи право към Дракон и Форман. Дракон отдръпна пистолета от главата на сенатора и го насочи към машината.

Но преди да успее да стреля, ловецът изщрака силно няколко пъти, просъска и така пронизително изпищя, че пръстът на Дракон замръзна на спусъка. Устройството се стрелна към двамата мъже, потрепери и се удари в двигателя на форда.

Колата се разклати. Горивото изригна, разля се и веднага се запали. Акумулаторът експлодира и пръсна сярна киселина във всички посоки.

Дракон беше толкова поразен, че отпусна хватката си и Форман се откъсна от него, падна на пода и се претърколи. Киселината покапа по лявата му ръка и прогори плата. Но Дракон пое основния удар. Киселината се разля по лицето му. Той изпищя и изпусна оръжието си. Не виждаше нищо, олюля се, спъна се в откъсната решетка от кола и падна назад в горящия бензин.

Подпали се като факла, косата му пукаше и се превръщаше в черни нишки. Опита се да стане, но ръцете му се плъзнаха в огнената течност. Успя да седне, на лицето му бе изписано пълно объркване. Накрая се усмихна примирено, погледна Джош и сви рамене.

— Всички ще умрем. Погрижих се… Бум!

Джош се стрелна напред, сграбчи Кайл Форман и го издърпа към вратата на стълбището. Не спря, докато не преведе сенатора през първата площадка, после надолу по стълбите, по завоя и по стълбите, които водеха към Б6. Щом се скриха зад ъгъла, от Б5 се чу силна експлозия, която прати огнено кълбо по стълбището. Джош се хвърли през вратата на Б6 и повлече сенатора след себе си.

Грохотът на взрива отекна в шахтата на стълбището. След това настъпи странна тишина. Джош се изправи и се надвеси над Форман, който лежеше проснат на пода. Лицето му бе покрито с мръсотия и кръв. Отвори очи, примигна и се опита да каже нещо, но устата му бе прекалено суха. Прокара език по напуканите си разранени устни, имаха метален вкус. Сграбчи лявата си ръка и се сви, защото усети болката от прогарящата го киселина.

Джош откъсна ръкава. Плътта под него беше зачервена.

— Можете ли да вървите, сенаторе?

Форман кимна.

— Мисля, че да.

Джош му помогна да се изправи.

— Трябва да се погрижим за ръката ви. — След това съобщи по микрофона: — Маи, връщаме се. Една жертва.

Никой не му отговори.

— Маи? Чуваш ли ме? Връщаме се.

Нищо.

— Марк? Стеф? Първа база?

Нищо.

Тогава Джош осъзна, че костюмът му е угаснал. Свали каската си и го блъсна остра миризма. Закашля се силно и повърна на прашния под.

Нещо се беше объркало ужасно. Онзи Ловец се бе разбил без никаква видима причина. Докато водеше Кайл Форман обратно към склада, в ума му отекваха последните думи на Дракон.