Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (83)

83.

Склад Б63

Кайл Форман сложи кислородната маска, която Джош му подаде. Беше същата като на Марти. Тежеше по-малко от грам и ако се наложеше, можеше да му осигури 24 часа чист въздух. Маската прилепна за лицето му, Джош я нагласи и му каза да поеме дълбоко дъх.

— Отнема малко време, докато свикнете с нея — добави Джош.

— Вашите хора въоръжени ли са? — попита Форман. Гласът му бе изкривен от кислородната маска.

Джош потупа оръжието на кръста си.

— Невропаралитичен пистолет. Не е смъртоносен, но върши работа.

— Добре — каза Форман и извади магнума на убиеца от джоба си. — Този Дракон е професионалист. Аз ще се пазя с това, ако нямате нищо против.

— Но нали казахте, че е ранен и вързан?

— Въпреки това — отвърна Форман.

Джош сви рамене.

— Е, да отидем да видим. — Обърна се към вратата и я отвори.

— Джош?

Той погледна към Маи, която пръскаше със спрей изкуствена кожа по ранената ръка на Дейв.

— Внимавай — каза тя.

Джош светна лампичката на каската си и подаде на Форман мощно халогенно фенерче, което извади от чантата си. Лъчите прорязаха задимения въздух и двамата видяха замъглените оранжеви отблясъци на пожарите в центъра на Б6.

Форман вървеше напред. Завиха надясно в края на коридора и излязоха на по-широк проход, който водеше към широко пространство и рампите на паркинга. Видяха новите разрушения, причинени от експлодиралия петролен контейнер. Коридорът, водещ към североизточната част на етажа, беше обсипан с отломки, а над тях във въздуха се стелеше черен дим. През него съзряха жълтите пламъци, които пълзяха по стените. Двамата мъже тръгнаха в обратна посока — към аварийния изход в югозападния ъгъл.

Паркингът бе обвит в сива мъгла, която висеше на метър и половина над земята. Колите бяха покрити с прах и отломки, които хрущяха под краката им.

— Насам — каза Форман и се промуши между редиците коли.

След секунда се озова в отвореното пространство. То беше осеяно с парчета бетон и стъкло; имаше прах навсякъде. Но Дракон не се виждаше никакъв.

— Тук го оставих — обясни сенаторът. Клекна да премести някакви боклуци и видя автомобилната стереоуредба — кабелите й бяха изтръгнати. В праха зърна капки кръв.

Джош извади пистолета от кобура. Огледа се из паркинга, но дори неговото подобрено зрение не улавяше и следа от убиеца.

— Да проверим аварийния изход — каза Джош и се качи върху купчините раздробен бетон и изкривени железа. Вратата бе изтръгната от пантите и Джош се приближи към отвора отстрани, прилепил гръб към стената и вдигнал пистолета пред лицето си. Форман го следваше.

Джош мина през отвора и размаха оръжието. Бетонното стълбище водеше към ниво Б5. Изглеждаше чисто, но оттук нямаше как да са сигурни. Джош се ослуша, но наоколо цареше тишина.

Започнаха да се изкачват по стълбите, приведени ниско и прилепени до стената. Ставаше все по-горещо. Джош се чувстваше добре в киберкостюма, но на Форман му прилошаваше. Потеше се толкова, че раздраната му риза подгизна.

Вратата на ниво Б5 беше леко открехната.

— Мисля, че трябва да продължим — прошепна Джош. — Да видим колко високо можем да се качим.

Форман кимна и избърса лице с опакото на ръката си.

— Добре ли сте? — попита го Джош.

— Топло ми е.

Джош погледна плоския си екран и разбра, че температурата е към 50 градуса при 95 процента влажност. Разрита купчина боклуци, извади метален прът, дълъг около трийсет сантиметра, и го подаде на Форман.

— Останете тук и не отделяйте гръб от стената. Не отивайте до парапета и не влизайте на Б5. Ясно ли е?

Форман кимна и пое дълбоко дъх.

Джош изкачи бързо стълбите до следващата площадка, зави и се прилепи към стената, след това изкачи следващия участък малко по-бавно. Вратата на Б4 беше затворена. Опита дръжката, но тя не помръдваше. Погледна екрана и видя, че вратата е препречена от метална греда от другата страна.

Отдалечи се и я изрита. Нищо. Огледа се и видя от купчина зидария да стърчи железен прът. Издърпа го лесно. Отстъпи и го стовари върху дървената врата. Пантите изскърцаха, но издържаха.

Джош пое дълбоко дъх и блъсна отново с всички сили. Този път металната греда мина през дървената рамка. Още два удара и във вратата се появи дупка, широка половин метър. Той мушна пръта в нея и бутна металната греда от другата страна. Тя тупна глухо на пода на паркинга.

На Б4 доскоро бе горял пожар. Колите се бяха превърнали в овъглени шасита. Джош погледна екрана на китката си и видя, че температурата е към 90 градуса. Въздухът беше отровна смесица от сяра, въглероден монооксид и водовъглероди. Но по-важното беше, че между вратата и рампата още бушуваше пожар. Половината таван беше срутен. Пространството беше напълно непроходимо.

Джош затича обратно към счупената врата и заслиза обратно към Б5. Когато зави зад ъгъла и погледна вратата към паркинга, Форман беше изчезнал.