Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (79)

79.

Кайл Форман се беше облегнал на стената и се опитваше да си поеме дъх, когато някой заблъска по плъзгащата се врата. Замръзнаха и се спогледаха. По лицата им бе изписан страх. Форман вдигна магнума и тръгна към вратата.

— Кой е?

— Сенатор Форман? Вие ли сте?

— Кой е?

— Казвам се Джош Томпсън. Работя за организация, която се казва „Е-форс“. Тук съм с колегата Маико Бюканън. Търсим вас. Може ли да влезем?

— Нека говоря с колегата ви.

Маико пристъпи към вратата и каза:

— Здравейте, господине. Аз съм Маико Бюканън.

Форман погледна Марти и Дейв, те кимнаха и той отключи вратата. Миг по-късно Джош и Маи влязоха вътре.

Форман се взираше скептично в двамата служители на „Е-форс“.

— Е, кои сте вие?

— Ние… — Джош млъкна внезапно и Маи се втурна напред, защото видя, че краката на Марти се подгъват. Закъсня и възрастният мъж се стовари тежко настрани.

— Марти — извика Дейв, коленичи до него и вдигна главата му.

Маи също коленичи до стареца и свали аптечката от рамото си. Наведе се и провери дали диша, след това измери пулса му. Вдигна глава към Форман и Джош.

— Жив е.

Форман отиде към дъното на помещението и се върна с наръч покривки. Нави две и ги сложи под главата на Марти. Застана до Джош и видя как Маи сложи кръгло парче пластмаса върху устата на възрастния човек. Към пластмасата бе прикрепена тънка тръбичка. Парчето залепна за устата на Марти като вакуум.

— Кислород — обясни тя, без да вдига глава. След това извади предмет с формата на писалка с малък диск в края. Разкъса дрипавата риза на Марти, постави устройството на гърдите му и бавно започна да го движи. То изписука и издаде странен бучащ звук.

Маи си погледна китката. Екранът беше светнал, но само тя виждаше какво има на него. Мълчеше и се взираше в екрана, след това забави движенията на устройството по гърдите на Марти. Върна го в аптечката и бързо извади някакъв цилиндричен предмет. Приличаше на спринцовка, но без игла. Притисна го към шията на Марти и натисна бутона отстрани.

Дейв се изправи.

— Какво е това? — попита той и хвърли уплашен поглед на Джош.

— Тя знае какво прави — отвърна Джош, клекна до нея и попита: — Сърдечен удар?

— Така изглежда. Ще ми се Стефани да беше тук. Аз не мога да направя кой знае какво. Дадох му смес от нитроглицерин и морфин, за да помогна на кръвообращението му. Трябва да го качим на „Биг Мак“. — Тя натисна копчето за връзка. — Марк? Стеф? Моля ви, обадете се. Том?

Нищо.

Маи и Джош вдигнаха глави, когато Дейв попита:

— Ще оживее ли? — В гласа му имаше паника.

— Ако го изведем бързо оттук — отвърна Джош.

Дейв се изправи и поклати глава.

— Не разбирам. Какво се случва, по дяволите? Кои сте вие?

Маи стана, хвана момчето за раменете и го погледна право в очите.

— Как се казваш?

— Дейв Голдинг.

— Дейв, поеми дълбоко дъх. Тук сме, за да ви помогнем. Скоро ще качим Марти на нашия самолет…

— Самолет? Какви ги дрънкате?

— Няма значение… — започна Джош, но Маи го спря със строг поглед.

— Дейв, чуй ме, ние не сме извънземни от Алфа Кентавър. Ние сме спасителна организация.

— Но това тук… — каза той и посочи пластмасата върху лицето на Марти и странното устройство в отворената аптечка.

— Имаме модерни уреди, но сме просто хора. Удари ме, ако искаш!

Дейв беше прекалено разстроен, за да се усмихне на това. Преглътна с мъка, сви се до стената и започна да рови в раницата си.

— Сър — обърна се Джош към Кайл Форман, — трябва да се махаме оттук възможно най-бързо.

Форман кимна.

— Само ми посочете пътя.

— Имаме проблем. Влязохме през канала, който минава близо до сградата, но експлозията преди няколко минути го затрупа. И изгубихме контакт с базата.

Маи отново опита да се свърже. Екранът беше тъмен, но изведнъж чу глас в слушалките. Въпреки изкривяването на звука, веднага позна дълбокия баритон на Марк.

— Маи?

— Марк!

— Радвам се да чуя гласа ти, Марк — каза Джош.

— Бяхме изгубили връзка със сателита — обясни Марк. — Аз… — Линията пак заглъхна за секунда. — … „Биг Мак“ със Стефани. Какво става?

Връзката се разпадна още два пъти, преди да се стабилизира. Маи разказа на Марк за последния развой на събитията.

— Значи сте ги намерили? Браво! Дай ми сенатора.

— Здравейте?

— Здравейте, сенатор Форман. Казвам се Марк Харисън. В какво състояние сте?

— Бил съм и по-добре.

— Разбира се, но в състояние ли сте да вървите?

— Да. Дейв също. Но Марти е много зле.

— Вижте, ще измъкнем всички ви по някакъв начин. Джош, Маи? Блокадата в канала е поне десет метра дълга, но търсим път за навън.

— Ами от другата страна? — попита Маи. — На североизток от конферентния център? Няма ли някакви изходи?

— Не. Том разгледа канала от самото му начало. Има тръби, но са широки едва трийсет сантиметра.

— Страхотно!

— Трябва да атакуваме проблема от две посоки. Ще сляза с втората Къртица до тунела и ще се опитам да проникна до вас. Пийт е с първата и слиза от Б3. Ще пусна и два ловеца. Те могат да предават информация на Пийт. Сенаторе, как е пътят надолу до Б6? Предполагам, че сте слезли по рампите?

— Да, така беше, но димът е вече много гъст.

— Това не е проблем. Но ако последната експлозия е засипала пътя, това ще ни създаде трудности. Ще ни забави.

— Марк, ще отида към центъра на Б6, за да преценя положението — каза Джош. — Ако можем да пресрещнем Пийт…

— Трябва да знаете нещо — прекъсна го Кайл Форман. Джош и Маи се обърнаха към него. — Тук има наемен убиец. Нарича се Дракон. Опита да ме убие преди последната експлозия. Беше ударен от отломка. Вързах го и му взех оръжието.

Настъпи дълго мълчание.

— Разбирам — каза Марк накрая.