Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (77)

77.

— О, колко се радвам да те видя — каза Стефани. — Откъде разбра?

— Наземните комуникационни системи бяха изключени, но сърдечният ти ритъм е скочил на 130 удара в минута. Том ми го каза, когато кацах, и реших, че става нещо. Сканирах самолета и видях термичните отпечатъци на тези двамата.

— Не разбирам. Сибил ги провери и документите им са истински. Можеш ли да повярваш? Снимаха с видеокамера вътрешността на самолета. — Наведе се, извади миниатюрната камера от джоба на Паоломо и взе чипа. — Трябваше да кажа на Сибил да ги провери за записващи устройства.

— Не се обвинявай, Стеф. Ще кажа на Том да се заеме с чипа. Не мога да повярвам, че тези двамата са дошли като служебни лица.

Стефани и Марк вързаха китките на двамата морски пехотинци. Те още бяха в безсъзнание и щяха да останат така поне час. След това Стефани поведе Марк към оперативната зала.

— Е, какво ново? — попита той.

— Загубих връзка с Джош и Маи преди десет минути — отговори Стефани. — Имаше голяма експлозия на Б6. Според информацията от сензорите се е взривил контейнер с гориво — със сигурност не е бомба. Беше сравнително далече от последното известно местонахождение на Джош и Маи, както и на групата на Кайл Форман. Джош и Маи казаха, че са добре, но Форман и останалите може да са пострадали.

Марк кимна.

— Том работи по комуникациите.

В този момент по говорителя се чу гласът на Ериксън.

— Здрасти, Стеф. Добре ли си?

— Да, добре съм, Том. Марк ми се притече на помощ. Какво става с комуникацията с останалите?

— Работим по въпроса. Има проблем със сателита. До минута трябва всичко пак да е включено. Но има нещо друго.

— Какво? — попита Марк тревожно.

— Онази експлозия на Б6. Срутила е канала.

— О, прекрасно! Колко е зле?

Том прати размазана снимка на канала, направена от „Голямо око“. Появи се като тримерен образ на холографския екран.

— Поне десет метра са затрупани с бетон и пръст. Цялата структура на канала е вече много нестабилна.

От снимката стана ясно, че Джош и Маи няма как да изведат оцелелите през канала.

— Сканирай целия тунел — каза Стефани. — На североизток, далеч от блокираната част. Има ли някакъв изход?

Изображението на екрана се смени, гледната точка сякаш се вдигна и се видя цялата дължина на канала. Единствените тръби, които стигаха до повърхността, бяха не повече от трийсет сантиметра широки.

— Никакъв — отвърна Том.

— Добре — каза Марк и седна зад работната станция.

Стефани застана зад стола му.

— Къде е Пийт?

— Последния път, когато се свързах с него, се опитваше да слезе на Б3 — отвърна Том.

Марк набра кода на Пийт.

— Пийт? Там ли си?

Около секунда линията беше съвсем тиха. След това се чу леко пукане, последвано от силно браждене.

— Марк, ти ли си? — прозвуча характерният акцент на Питър. Връзката беше много слаба и гласът му едва се чуваше, но после изведнъж стана съвсем ясна. — Слава богу. Вече започвах да си мисля, че съм останал съвсем сам.

— Имахме проблем с комуникациите. Какво става при теб?

— В Къртицата съм, намирам се в западната част на Б3. Никакви следи от оцелели. Но има няколко трупа. Рампата надолу изглежда чиста. Какви са последните новини за Форман?

— В момента е на Б6 с още трима. Джош и Маи слязоха там през общинския отводнителен канал, но стана срутване и не можем да се свържем с тях.

— А сега какво ще правите?

— Ще се опитаме да се свържем с тях, но изглежда могат да излязат само ако се качат през сградата. Значи казваш, че рампата надолу е чиста.

— Ами до Б4 е чиста. А след това не знам.

— Добре, Пийт. Слез с Къртицата на Б6 колкото можеш по-бързо. Дръж ни в течение. Стеф — добави Марк и се обърна към нея, — ето какво ще направим сега.