Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (76)

76.

Сержант Паоломо извади миниатюрна камера от джоба си и започна да снима. Когато приключи с оперативната зала, тръгна по коридора към пилотската кабина.

— Заключи всички системи, Сибил. Джейкъбс, С., персонален код 99697766–4 — каза внезапно Стефани.

Едната от конзолите тихо избуча и светлините угаснаха. Машините спряха и се включи аварийна лампа, която хвърляше меки пастелни отблясъци из кръглата зала. Паоломо бързо се върна. Държеше пушката си на височината на кръста, беше я насочил към Стефани.

Симпсън въздъхна, направи крачка към нея и вдигна беретата до челото й.

— Ама защо правиш такива неща?

Стефани не отговори. Майорът пристъпи толкова близо до нея, че тя усети дъха му.

— Кой си ти? — попита тя решително.

Симпсън притисна пистолета в дясното й слепоочие.

— Да кажем, че моят работодател е заинтригуван от всичко това. Знам, че имате страхотни неща тук, но съм сигурен, че кървите като всички останали. Прав ли съм?

Стефани мълчеше.

— Не искам да пръсна малкото ти мозъче… госпожо. Но ако не позволиш на приятеля ми да си заснеме домашния видеоклип, ще се наложи да го направя. Следиш ли мисълта ми? — Симпсън притисна дулото на пистолета в слепоочието й и болката се плъзна по цялото й чело. Усети как двамата мъже се стегнаха. Оставаха й само секунди.

— Сибил, рестартирай, моля. Джейкъбс, С., персонален код 99697766#4.

— Много разумно — каза Симпсън.

Натискът върху слепоочието й намаля. Паоломо вдигна пушката, а Симпсън обърна Стефани и изви китките й зад гърба. Върза ги с найлонови белезници, стегна ги здраво и ги заключи. Извъртя я с лице към себе си и я смуши в ребрата с беретата.

— Сядай на пода. С гръб към тази колона — каза той и посочи подпората, която се издигаше от пода до тавана. Върза краката й с примка, която се затягаше сама при всяко мърдане. Извади от джоба си лента и я върза на устата й.

Паоломо излезе от залата и Симпсън тръгна след него.

Стефани успя да стане на крака и заподскача покрай контролните табла, докато стигна до края им. Коленичи на пода и удари с глава таблото на една от работните станции. Опита се да извика, но гласът й бе заглушен от лентата на устата й.

Плъзна се по пода и стигна до малка врата в предната част на работната маса. Наведе се и успя да я отвори с брадичката си. Вътре имаше малка кошница с фини инструменти. Легна на една страна с гръб към вратата на шкафа и бръкна с вързаните си ръце вътре. Прокара пръсти по инструментите и успя да напипа една отвертка. Но преди да я хване, тя се търколи шумно по гладкия под.

Стефани затаи дъх, очакваше Симпсън и Паоломо да се върнат всеки момент. Бръкна пак в кутията с инструменти с вързаните си ръце и този път успя да напипа клещи за оголване на жици. Уви пръсти около дръжките им и ги вдигна. Опита се да успокои сърдечния си ритъм и да накара пръстите си да й служат. Успя да извърти клещите и да ги изравни с найлоновото въже около китките й.

Потеше се обилно. Пръстите й бяха мокри и се плъзгаха по дръжките. Точно щеше да закачи въжето с остриетата, когато клещите паднаха от ръцете й. Стисна зъби, протегна се колкото можа и хвана инструмента, преди той да тупне на пода.

Съсредоточи се единствено върху клещите в дланите си. Нищо друго нямаше значение. Само така щеше да успее да пререже въжето.

Капки пот влязоха в очите й и й залютя. Затвори клепачи и отново върна вниманието си върху клещите. Пъхна ги под найлоновото въже и стисна дръжките с всички сили.

Въжето спря да се впива в китките й. Тя освободи глезените си и свали лентата от устата си.

Изправи се и тръгна тихо и внимателно покрай контролното табло. До вратата имаше малък вграден шкаф. Сложи дланта си върху сензора и той се отвори. Вътре имаше два пистолета, закрепени с магнити. Взе ги, провери дали са заредени и се плъзна покрай стената към вратата.

Влезе в коридора, без да отлепя гръб от стената. От пилотската кабина се чуваха гласове. Още две крачки и стигна до вратата. Вдигна невропаралитичния пистолет. Беше готова за стрелба, но точно в този миг Паоломо се обърна с камерата. Симпсън се завъртя заедно с него, вдигна пистолета и стреля.

Стефани приклекна, куршумът прелетя над главата й и рикошира в стените на коридора. Тя хукна към оперативната зала, а Симпсън изскочи в коридора. Стреля пак и улучи стената на два сантиметра от рамото й. Тя залегна зад една преграда и вдигна пистолета за стрелба.

— Излез, Джейкъбс. Няма къде да отидеш — извика Симпсън.

Тя пое дълбоко дъх и изскочи иззад преградата. Стреля към коридора, без да спира да бяга. Сниши се и се скри зад колоната, като междувременно зърна двамата мъже — Паоломо държеше пушката си на нивото на кръста. Стефани се просна на пода, когато дулото на оръжието светна и над главата й полетяха куршуми. Лежеше по очи и се чувстваше победена.

Чу, че двамата се приближават към нея. Тишината се нарушаваше само от стъпките на тежките им ботуши по металния под.

— Проклета малка кучка — изръмжа Паоломо.

Стефани чакаше стрелбата, но тя така и не дойде. Вместо това чу познатия звук от невропаралитичен пистолет — два оглушителни изстрела откъм коридора, последвани от тежко тупване на пода. Някой я вдигна на крака.

За няколко секунди зрението й беше замъглено. После чу познат глас. Очите й се проясниха и пред тях изплува лицето на Марк.