Метаданни
Данни
- Серия
- Е-форс (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- State of Emergency, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Кодинова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми(2015)
Издание:
Майкъл Уайт. Извънредна ситуация
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2011
Редактор: Боряна Даракчиева
ISBN: 978-954-655-244-0
История
- —Добавяне
73.
На звуковия свредел му трябваше по-малко от минута, за да пробие дупка, метър широка, в стената между канала и ниво Б6 на Калифорнийския конферентен център.
— Влизаме — съобщи Джош в микрофона.
— Прието, Джош — отвърна Том от Първа база. — Още не мога да установя с точност къде се намират Кайл Форман и придружителите му. Има и нещо друго.
— Какво?
— Засичаме голямо напрежение на Б6. Може би е заради разрушенията горе, като ефекта на доминото. Съветът ми е да внимавате много.
— Разбрано.
Докато Маи минаваше през дупката, Джош прибра сгъваемите крака на звуковия свредел.
Склад Б63 беше огромен. Прескочиха голям плазмен екран, който бе паднал от вибрациите на свредела. Ултразвуковият сигнал беше толкова добре насочен, че на плазмата й нямаше нищо, макар да бе облегната на стената.
Под светлината от каската си Джош намери ключа на отсрещната стена. Флуоресцентната лампа на тавана изтрака и грейна. Около страничните стени бяха наредени пластмасови контейнери с етикети. Те бяха покрити с прах, изпадал при взривовете от стените и тавана. Джош избърса един етикет. На него пишеше „Резервни части за аудио-визуалното оборудване“.
Маи отиде до плъзгащата се врата на дясната стена и се наведе към дръжката. Отвори я лесно и пред нея се появи тъмен коридор. Чу се скърцане, след това далечен писък. Въздухът беше изпълнен с прах и дим от пожарите, които още горяха в огромния комплекс.
Джош погледна схемата на екрана на китката си.
— Този коридор води към проход с други складове. Зад него е главният коридор. Там трябва да завием надясно. Ще ни отведе до паркинг, а след това по рампата ще се качим на Б5. После ще завием вляво и ще отидем до големия служебен асансьор, който отива право на приземния етаж.
— Не работи.
— Да, но Форман и останалите може да не го знаят. Може да са близо до него.
— Добре, нека първо проверим.
Завиха наляво по коридора пред Б63. Всички плъзгащи се врати бяха затворени. Беше тъмно, светеха само лампите на каските им. Стигнаха до главния коридор и пак завиха наляво. След няколко секунди застанаха пред повредения асансьор с трупа вътре — точно където преди двайсет минути бе стоял Кайл Форман. Обърнаха се, без да кажат дума, и хукнаха обратно.
— Джош? Маи? — Беше Том. — Какво става при вас? — Звучеше тревожно.
— Проверихме служебния асансьор. Няма следа от Форман. Връщаме се към коридора пред Б63. Планът е да навлезем в центъра на ниво Б6. Какво има, Том?
— Не мърдайте.
— Защо?
— „Голямо око“ току-що засече опасно място близо до вас.
— Опасно място?
— Не е много ясно какво е. Сигурно е пожар или късо съединение в електрическата система. Според Сибил в един от складовете има контейнери с петрол…
Експлозията ги събори на земята. Джош падна назад върху купчина празни кашони в коридора и ги пръсна по целия под. Кашоните омекотиха сблъсъка, но ударната вълна му изкара въздуха. Звуковият свредел излетя от ръцете му. Преди да успее да помръдне, Маи се стовари върху него и лакътят й се заби в лицето му.
Тя се изправи, цялата беше покрита с прах. Погледна към Джош, който се държеше за носа. Дори през маската се виждаше, че от ноздрите му се стича кръв.
— Джош? Маи? Какво става? Добре ли сте?
Бяха прекалено шокирани и не можаха да отговорят веднага. Първа се обади Маи, след като помогна на Джош да се изправи.
— Мисля, че сме добре.
Погледна екрана на китката си, а Джош поклати глава и вдигна ръка. Болеше го. Извърна се към коридора и видя звуковия свредел да стърчи от купчина отломки. Беше разбит на парчета.
— Костюмът ми е добре — отвърна Маи.
— Джош?
— Имам чувството, че носът ми е счупен, но освен това… — Джош си свали каската и гъстият миризлив въздух го накара да се закашля. Прокара пръсти под носа си и видя, че по тях има кръв. Няколко капки паднаха на прашния под.
— Не е счупен, Джош — каза Том.
— Е, добре е да го знам. Но не мога да кажа същото за звуковия свредел. Той си е съвсем счупен.
— Сложи си каската. Искаш ли обезболяващи?
— Няма да е лошо. Какво се случи току-що, по дяволите?
— Съжалявам. Хванахме го прекалено късно. Много сте дълбоко, а и електрическите смущения от експлозиите…
— Какво беше това, Том?
— Контейнер с петрол в единия край на Б6. Имате късмет, че не бяхте по-близо.
— Ще тръгнем по главния коридор, да видим дали няма да намерим там Форман. Следващия път…
Прекъсна го силен тътен. Започна отдалече, но се приближаваше. Джош и Маи инстинктивно залегнаха и покриха главите си с ръце. Тътенът продължи да се приближава и спря така внезапно, както бе започнал.
— Том? — обади се Джош.
Никакъв отговор.
— Марк? Стефани? Чувате ли ме?
Нищо.
Маи и Джош се изправиха, въздухът беше още по-наситен с прах и дим. Джош погледна компютъра на китката си и потупа клавишите.
— Звукът дойде иззад Б63… от канала.
Маи тръгна по коридора и Джош я последва. Парче бетон падна от тавана и се приземи на сантиметри от нея, но тя не спря, когато я посипа дъжд от камъчета и малки отломки.
Склад Б63 беше изпълнен с дим. Като се препъваха в парчета бетон и камъни, те стигнаха до отвора. Джош надникна в канала. Благодарение на електронните подобрения в зрението си успя да види какво става там. Каналът беше напълно блокиран.