Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (70)

70.

Ниво Б6, Калифорнийски конферентен център

Лицето на Марти беше мъртвешки бледо.

— О, боже мой! — изпъшка той и тръгна бавно обратно по коридора.

Дейв стоеше като истукан, заровил лице в ръцете си.

— Исусе Христе! — възкликна Форман и сложи длан на челото. Лицето му бе изкривено от тревога. Огледа се, все едно решението на проблемите им щеше да се появи от въздуха. — Така — каза той след малко. — Май възможностите ни се изчерпаха.

— Напълно — промълви Дейв.

— Може ли да предложа нещо? — обади се Джери Годард. — Не можем да се качим обратно по рампата, въздухът там е много мръсен, а може да избухнат и още коли. Какво ще кажете да се върна до асансьора на Б5, да отворя вратата и да се покача по стълбата в шахтата?

— Така стигнахме до Б3 — каза Марти. — Но стълбата в шахтата е почти разрушена. Над Б3 е изтръгната от стената.

— Но след като стигна до Б3, може да намеря друг път нагоре. Може да стигнем до Б2, може по рампата да се качим чак на повърхността. — Годард ги изгледа един по един. Той беше в най-добра форма, само кракът му беше ранен.

— Но ние току-що слязохме от Б3.

— Знам, но може да има други възможности там.

— Как ще стигнеш до асансьорната шахта на Б5? Не можеш да използваш рампата, димът е прекалено гъст вече — каза Дейв.

— По аварийните стълбища. Едно от тях трябва да е проходимо. Може дори да се кача по-високо от Б5.

— Това е добър план — каза Форман след секунда. — Аз идвам с теб.

Годард сви рамене.

— Щом искате, сенаторе.

Форман се обърна към Дейв и Марти.

— Дейв, трябва да се погрижим за ръката ти. Да влезем в някое от помещенията по коридора.

Върнаха се обратно. Забелязаха чешмичка, която преди това бяха пропуснали. Дейв я пробва. Работеше. Наведе се и пи дълго от студената вода. Имаше вкус на метал.

Върнаха се в помещението с отворената плъзгаща се врата. Форман го обиколи и след малко се върна с цял наръч бял плат.

— Покривки за маси — каза той.

Раздраха ги на ленти и намокриха някои на чешмичката. Ръката на Дейв беше срязана дълбоко, но раната не беше опасна. Форман я превърза стегнато с мократа лента, след това я окачи на друга лента през врата му. Почисти кръвта от лицето на младежа и обърса раната на челото му. Междувременно Годард почисти и превърза раната на прасеца си.

— Бързо ще се върнем — каза Форман на Марти и Дейв, когато с Годард тръгнаха към вратата.

Сенаторът следваше Годард по коридора към рампата. Димът беше по-гъст от преди. Нямаше как да стигнат до източната част на сградата. Това означаваше, че имаха само две възможности. Аварийните стълбища в дъното на комплекса и в предната му част — и двете бяха от западната страна. Тръгнаха към стълбището в дъното.

Вдясно откриха коридор с още складове, плъзгащите се врати на един или два от тях бяха отворени. Годард вървеше напред. С всяка стъпка въздухът ставаше все по-чист. Тук светеха и повече лампи. Завиха два пъти — наляво и след това рязко надясно — и се озоваха пред вратата на аварийното стълбище. Тя беше разбита, а половината стълбище беше разрушено. Не можеше да се мине оттам.

— О, страхотно! — възкликна Годард. — Предното стълбище е последната ни надежда. — Шмугна се покрай Форман и затича по коридора към предната част на комплекса.

Излязоха на паркинга на Б6. Той беше претъпкан също като по-горните нива, но повечето коли бяха в сравнително добра форма. Годард се промушваше между тях, а Форман го следваше по петите. След няколко минути стигнаха до предното аварийно стълбище. Годард натисна дръжката и бутна вратата. Тя се отвори. Бетонни стълби водеха нагоре.

— Пфу! — възкликна Форман.

Годард се обърна. В ръката му имаше пистолет „Смит енд Уесън“. Вдигна го до нивото на кръста си. Форман гледаше объркан оръжието. След това забеляза, че ръкавът на Годард е навит и отдолу се вижда ужасна татуировка.

— Да, сенатор Форман. Боя се, че това е краят на приключението. Наричат ме Дракон и съм дошъл да ви убия.