Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (69)

69.

Първа база, Тинтара

— Сър? — каза един глас на Марк Харисън по интеркома в компютърния център.

— Д-р Сингълтън.

— Мисля, че открих нещо важно. Можете ли да дойдете в лабораторията?

— Моля ви, кажете ми, че е нещо приятно.

— Не съм сигурна в това, но определено ще ви заинтригува.

— Добре. — Марк въздъхна и стана от стола си. — Идвам.

След няколко минути вече беше в лабораторията на Първа база при д-р Луси Сингълтън.

— Разполагаме със съвсем малко проби — само няколко молекули ДНК, остъргани от единия автомат на покрива — започна тя. — Подозирам, че е от косъм, паднал върху оръжието. Традиционните анализи изискват милиони пъти повече ДНК, за да се постигне резултат. Но дори и тогава той ще е безполезен, ако няма с какво да го сравним.

— Но вие имате достъп до Глобалната генетична банка.

— Така е. — Д-р Сингълтън се взря в Марк Харисън през очилата си. Беше четирийсетгодишна, с волево интелигентно лице и прибрана на кок черна коса. Отиде до конзолата, която бе вързана към Сибил.

Квантовият компютър на Първа база имаше пълен достъп до всички чудеса на XXI век. КАРПА бяха събрали в една база всички генетични данни, известни на човечеството. В нея, разбира се, нямаше ДНК профилите на абсолютно всички хора на земята, но съдържаше проби от служителите на всички полицейски и военни институции, които бяха предоставили тези данни на ООН, на всяка бизнес организация, която агенцията бе успяла да подкупи, и на всички научни институти, с които КАРПА работеше. Ставаше въпрос за генетичните данни на пет милиарда души, живи и мъртви.

— Е, какво открихте, докторе?

— Някой си Игор Андреевич Маканов. Роден в Москва през 1963 година. Офицер от Съветската армия от 1980 година. Кръвната проба е взета и архивирана през 1984. ДНК профилът му е регистриран в КАРПА през април 2005 година, като е използвана същата проба. Няма данни за по-скорошни проби.

— Съветско военно обучение — каза тихо Марк.

— Специалните служби — добави д-р Сингълтън и погледна биографичната справка. — Спецназ, от 1985 до 1989.

— Изключително опасен.

— И аз така мисля — каза д-р Сингълтън. — Но има една подробност. — Тя докосна виртуалната клавиатура и изображението на холографския екран се смени. Пред очите им се появи текст.

Маркс прочете:

— Загинал по време на учение в Санкт Петербург през май 1989 година.

 

 

Марк излезе от лабораторията на д-р Сингълтън и за малко да се сблъска с количката на Том, който бързаше по коридора.

— Точно теб исках да видя — каза Том и пъхна разпечатка в ръцете му.

— Какво е това?

— Снимка на основите на Калифорнийския конферентен център по време на строителството му през 1996 година. Това… — и той потупа по разпечатката с мръсния си нокът — е общинският канал, построен през 30-те години. Минава на метър от ниво Б6. Това е път за навън.