Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (67)

67.

Въпреки че беше толкова млада, жената, която се наричаше Франсин Гигакс — в чест на Гари Гигакс, създателя на „Замъци и дракони“ — беше изключително самоуверена. Познаваше онези мъже само като Четиримата конници и прякорът й се струваше абсурден. Но изобщо не се страхуваше от тях и дори не си правеше труда да скрие самоличността си. Обаче четиримата мъже го правеха. Виждаше единствено размазаните им лица на екрана и нищо друго.

Война беше още на шезлонга си на „Роузбъд“, закотвена край Наладу. Слънцето грееше силно и лимоненожълтите лъчи танцуваха по водната повърхност. Смърт се намираше в кабинета си във Вашингтон, а Чума — в частния си самолет, който вече приближаваше летище „Ла Гуардия“ в Ню Йорк. Завоевание бе пристигнал в апартамента си в Мейфеър, беше си налял голямо бренди и седеше върху старинно кремаво канапе. Беше 8:30 сутринта в Лос Анджелис, 11:30 в Ню Йорк, 4:30 в Лондон и 9:30 на Малдивите. Франсин беше навсякъде и никъде. В киберпространството нямаше часови зони.

— Много те препоръчаха — каза Завоевание, когато четирите лица се появиха на огромния екран на стената в апартамента му.

Франсин се усмихна леко.

— Предполагам. Аз съм най-добрата.

Тя беше на двайсет години и през последните пет от тях бе пожънала големи успехи. Те бяха в пълен контраст с първите петнайсет години от живота й. Някога беше опърничаво, незабележително, обикновено момиче, което другите деца или пренебрегваха, или обиждаха. Но сега вече знаеше как да манипулира хората. Знаеше каква власт държи в ръцете си.

Беше руса и изящна, с черни като маслини очи, благодарение на пластичната хирургия. Изобщо не приличаше на пъпчивата тийнейджърка с рядка косица, каквато беше някога. Война загуби ума и дума, когато тя се появи на екрана му. Усети раздвижване в слабините си и тихичко се изкикоти.

— Прочетох съобщението ви — каза Франсин и се съсредоточи върху замазаното лице на Завоевание. — Изглежда, имате нужда от помощ.

Завоевание се намръщи, но бързо овладя изражението си. Война не беше толкова изтънчен, затова прихна.

— Нещо смешно ли казах? — попита Франсин, като премести черните си очи към огромното тресящо се туловище на екрана.

Война се заливаше от смях и намигна на тримата си колеги.

— Обичам това момиче — каза той. — От нея направо се надървям.

Франсин отново се усмихна. Без да поглежда надолу, задвижи пръсти по клавиатурата, която не се виждаше на екраните на мъжете. Изведнъж Четиримата конници видяха как лицето на Война се промени. Огромното му туловище се разтресе. Устните му трепереха, слюнката му потече по масивния гръден кош. Очите му се изцъклиха. После лицето му стана нормално така внезапно, както се бе променило, но този път изглеждаше изтощено и без капчица кръв по него.

Останалите трима Конници бяха поразени. Бяха виждали много ужасни неща. Самите те бяха причинявали на другите ужасни неща, но това беше нещо напълно ново.

Смърт пръв се овладя.

— Какво му направи?

— О, това значи да ви се разкрия.

— Настоявам да обясниш.

Франсин го погледна хладно и сви небрежно рамене.

— Реагирам много лошо на заповеди.

— Заинтригуван съм — намеси се Завоевание със спокоен глас, искаше да възстанови мира. — Направи ни това удоволствие.

Тя въздъхна.

— Просто изпратих на дебелия ви приятел няколко интересни образа. А образите понякога имат много… сила.

Смърт гледаше глупаво момичето, без да разбира какво става.

— Да не влезе в компютъра му?

— Казах ви, че съм най-добрата. Не беше трудно.

Завоевание погледна към Война, на когото за първи път не му беше смешно. Дебелакът изглеждаше окаменял.

— Впечатляващо — каза накрая Смърт. — Но…

— Съобщението е при теб — прекъсна го Чума. — Както се договорихме, първата сума ще пристигне по сметката ти… — той погледна долната част на екрана си — … след малко по-малко от трийсет секунди. Останалото ще ти пратим след успешното приключване на проекта.

Франсин кимна.

— Някакви въпроси?

Тя нямаше такива.