Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (64)

64.

Взривът бе оглушителен и Марти и Форман бяха изхвърлени от ударната вълна и паднаха на бетона.

Дейв излетя към кола вдясно от него и носът му се озова на сантиметри от счупеното предно стъкло. Усети пареща болка в прасеца. Погледна надолу и видя, че крачолът му се е подпалил. Сякаш всичко се случваше на забавен каданс. Дейв започна да гаси пламъка с голи ръце, изгори дланите си и изпищя. Свали разпраната раница от рамото си и загаси огъня с нея. След това откъсна обгорелия крачол.

Чак тогава видя Тод, който се бе проснал по очи в неестествена поза. Към него от избухналата кола беше потекла вадичка бензин, по която бързо се движеше пламък. Марти и Форман също се спуснаха към него.

— Тод? — Дейв се наведе над него. Лицето на младежа беше обгорено. Имаше мехури от челото до брадичката. Едното му око беше отворено, но не виждаше. Беше замъглено и сиво. — Тод? — Дейв го разтърси.

Тод трепна. Опита се да погледне приятеля си, но очевидно беше ослепял. Сграбчи ръката на Дейв и заплака. Опита се да каже нещо, но главата му се килна на една страна.

— Тод… Тод!

Форман и Марти се опитваха да накарат Дейв да се изправи на крака.

— Хайде, трябва да вървим — каза Марти.

На Дейв му се струваше, че времето е спряло. Виждаше лицето на мъртвия си приятел, но не можеше да повярва, че е истина. Нищо от случващото се не беше реално. Всеки миг щеше да се събуди и да се отърси от кошмара, това бе просто лош сън, нищо повече. Чу, че Марти му казва нещо, но не разбра какво. Обърна се и видя разтревоженото лице на стареца на сантиметри от своето. Устните му се движеха, но Дейв не чуваше думите.

Изведнъж младежът усети, че силни ръце го влачат напред. Бягаше, без да знае къде отива. Усети, че пътят се издига, мръсният въздух го задавяше. Видя рампата и бетонните колони от двете страни. Бяха близо до върха. Спряха и Дейв чу Кайл Форман да ругае. Марти се давеше от кашлица.

Пред тях имаше три горящи коли и огромен бетонен къс от пропадналия таван. Пътят беше напълно блокиран.