Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (6)

6.

Всички заговориха едновременно. След малко Харисън вдигна ръце.

— Добре, добре. Противоречиво предложение.

— Ама ти сериозно ли? — попита Стефани Джейкъбс. — Как бихме могли…

— Напълно сериозно.

Четиримата гости изведнъж притихнаха.

— Всички сте идеални кандидати — продължи Харисън.

— Само дето всеки си има собствен живот — отвърна Пийт Шерингъм.

— Наясно съм с това. Вижте, никой не очаква от вас да се откажете от кариерите си. След първоначалното интензивно тримесечно обучение ще се върнете към обичайния си живот и… поради липса на по-добър израз — ще бъдете на повикване.

— Три месеца! Как мога да прекъсна изследванията си за толкова дълго време? — възкликна Стефани Джейкъбс.

— Ще се погрижа за всичко. Всеки от вас има специфични нужди. Ще бъдете компенсирани напълно за всякакви финансови загуби и ще ви бъде заплатено щедро за отнетото време. Джош, знам, че новата ти книга ще излезе след шест месеца. Можеш да продължиш да работиш по следващата, стига да искаш. Разполагаме с нечуван изследователски потенциал. Пийт, заместникът ти може да управлява „Глобекс“ три месеца и ти може да поддържаш непрекъсната връзка с мениджърите си оттук. Същото важи и за теб, Стефани. Ресурсите ни са на твое разположение, възможно е да управляваш лабораторията от разстояние. Маико, на теб можем да ти уредим творчески отпуск от НАСА.

Настъпи напрегнато мълчание. Пийт Шерингъм заговори първи:

— Добре, очевидно си помислил за всичко, Марк. Но защо да се съгласим да ти посветим времето си и да застрашим изградени с толкова усилия кариери?

Харисън огледа хората около масата. Знаеше отговора. Всички те бяха постигнали невероятни успехи, бяха решителни и наистина изключителни личности. Но той ги бе проучил. Знаеше, например, че са достигнали етап в живота си, на който се нуждаеха от нови предизвикателства.

— Решението е изцяло ваше — каза той. — Но искам да ви покажа само още едно нещо.

Стана и ги поведе към стаята за семинари, където се бяха събрали първоначално. Взе дистанционното и включи екрана зад себе си.

— Това се случи точно преди да дойда да ви се представя — съобщи им той.

Светлините угаснаха и екранът светна. На него се появи злокобна сцена от критските планини. Един спасител точно се промъкваше под катастрофирал автобус, когато падна мълния. Той полетя във въздуха, а миг по-късно автобусът започна да се плъзга. Камерата го проследи, докато той се удари в скалите долу и избухна.