Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (58)

58.

Четиристранната връзка с Вашингтон, Лондон и въздушното пространство над Атлантическия океан прекъсна и Война нареди на момичетата да закарат шезлонга му на сянка. На сребърен поднос го чакаше вторият му ментов джулеп за деня. До него имаше пълна чиния с пикантни крилца. Компютърът все така си беше на количката до шезлонга.

Война набра нещо на клавиатурата и на екрана се появиха изображения. Бяха неясни и размазани. Обработи снимките със специална програма, но никаква полза.

Изруга и отвори видеовръзка с човек, който се намираше близо до Калифорнийския конферентен център в Лос Анджелис. Гласът на Война беше изкривен, а лицето — замаскирано, така че този, на когото се обаждаше, нямаше представа за самоличността му. На екрана се появи млад мъж. Казваше се Джеръми Никълс, англичанин, фотограф на „Лос Анджелис Таймс“. Вградената камера на лаптопа му размазваше и забавяше изображението. В косата на Никълс имаше прах, а ризата му беше мръсна. На шията му висяха два професионални фотоапарата, последна дума на техниката. Той заговори с треперещ глас, беше уплашен и травмиран от видяното.

— Какво мога да направя за теб?

— Какво можеш да направиш за мен? Ти си фотограф, нали така?

Младият мъж не отговори, само се взираше в маскираното лице на екрана.

— Ти си професионален фотограф, нали така, г-н Никълс?

— Какво не е наред?

Война се изкикоти. Въпреки маскировката Никълс видя как плътта на дебелака се тресе.

— Снимките на самолета. Толкова са размазани, все едно са правени от хлапета в предучилищна възраст. Ето това не е наред.

Младият мъж изглеждаше объркан.

— Това е невъзможно.

— Не ги ли погледна, преди да ги изпратиш?

— Не… Искаше ги бързо, затова веднага ги пуснах по мейла.

— Виж ги — каза Война.

И фотографът се взря в екрана, на който се виждаше една от снимките.

— О!

— О, я! Смятам, ще се съгласиш, че не ми вършат никаква работа, г-н Никълс.

Фотографът не го слушаше.

— Използват някаква система за изкривяване на изображението — каза той сякаш на себе си.

— Какво?

— Имат нещо, което обърква фотоапарата.

— О, я стига глупости! — възкликна Война. Плесна с ръце и се разсмя. — Такава технология не съществува.

— Очевидно съществува — отвърна умислено Никълс.

Лицето на Война замръзна.

— Ако видиш самолета им — продължи веднага Никълс, — ще повярваш, че могат да направят всичко.

— Е, нямах тази възможност, нали? — И Война отново избухна в смях.

Никълс не знаеше какво да каже.

Война запълни тишината, като започна да мърмори:

— Значи имат технология, която изкривява изображението, така ли? Е, това вече е много, много интересно. — Вдигна поглед към екрана. — Добре, Никълс, а сега върви на майната си — каза той и прихна толкова силно, че чак се закашля. След това прекъсна връзката.

— Технология, която изкривява изображението. Това ми харесва — каза тихо Война. — Изля в гърлото си джулепа и пак се засмя. — Даже много ми харесва.