Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (57)

57.

Малдивите

8:00 часа

Война се обади на останалите Конници от палубата на яхтата си за петдесет милиона долара — „Роузбъд“. Беше я кръстил така в чест на любимия си филм „Гражданинът Кейн“. Плавателният съд бе закотвен край Наладу на Малдивите. Задвижваше се с два газотурбинни двигателя „Бентли“, разполагаше с шест луксозни каюти, основна палуба, дълга четирийсет метра, и една по-малка горна палуба с хидравличен подвижен покрив, до която се стигаше с асансьор. Движеше се със скорост от 40 възела, без да нарушава комфорта на пасажерите си.

Всички двайсет членове на екипажа бяха жени и им бе забранено да обличат каквото и да било от кръста нагоре. Две от тях масажираха масивния врат на Война, който лежеше на шезлонг под топлото следобедно слънце. Огромното му шкембе лъщеше от лосион против изгаряне. До него имаше количка с компютър и плосък монитор. Останалите Конници се появиха в отделни прозорци на екрана.

— Господа — каза Война с полузатворени очи. Отпи от ментовия джулеп с 60-годишен бърбън. — Надявам се, че не съм ви откъснал от нещо важно. — Засмя се и двойната му гуша се разтресе. — Само че имаме проблем.

— Какъв проблем? — попита Смърт. Зад него се виждаше дървената ламперия на вашингтонския му кабинет.

— Оказва се, че нашият приятел е още жив.

Мъжете на екрана се взряха безизразно във Война.

Трудно можеха да бъдат разклатени.

— Откъде знаеш това? — попита Чума. Той беше високо над Атлантическия океан, на борда на частния си самолет „Хоукър“ 400 ХР.

— Комуникациите са моят бизнес, забравихте ли? Хората ми са засекли две обаждания от мобилния му номер.

— Всеки би могъл да се обажда от него.

— Не е изключено, макар че е доста невероятно. Особено като имаме предвид, че второто му обаждане е било до съпругата му.

— Е, значи работата на Дракон не е свършена — каза Завоевание и черните му очи се впиха в останалите. Той беше на задната седалка на лимузината си, която пътуваше по Бърдкейдж Уолк в Централен Лондон. При него беше четири сутринта и улиците бяха мокри.

— Казах му да остане на разположение. Естествено, той няма търпение да изпълни задачата си. — Война се изкикоти като дете. Момичетата, които разтриваха врата му, се усмихнаха вяло. Той се наведе напред и се сопна на едната. — Малко по-надолу. — Останалите трима зърнаха голите й загорели гърди зад тлъстите гънки на Война, които се разливаха над банските му. — Да разбирам ли, че сте съгласни той да влезе вътре? — попита Война и вдигна очи към екрана.

— Естествено — отвърна делово Смърт.

Останалите двама кимаха.

— Има още нещо — добави Война след кратко мълчание. Наслаждаваше се на информацията, която другите не знаеха, и искаше да удължи удоволствието си от неведението им.

— Престани с тази мелодрама — тросна се Чума.

Война се изкикоти, но по сбръчканите му бузи се изписа омраза. С удоволствие би поставил главата на Чума в менгеме и би навивал дръжката, докато черепът му се пръсне като презряла диня.

— На терена има някаква странна група спасители.

— Спасители? — попита Завоевание, но с напълно безизразно лице.

— Моите хора докладваха за присъствието на странен самолет пред конферентния център. Изникнал от нищото. Става въпрос за малка група, която обаче разполага с невиждани технологии.

— Какви технологии?

Война сви леко рамене.

— Не разполагам с подробности.

— Можеш ли да ни предоставиш снимки или видео?

— Ще се опитам.

— Откъде са тези хора? — попита Чума.

— Нямам представа.

— За какво са там?

Война отново сви рамене.

— И аз самият току-що получих новината.

— Това не ми харесва — каза мрачно Завоевание.

— Да, съгласен съм, на мен също — отвърна Смърт. — Но вече отидохме прекалено далеч и няма връщане назад. Дракон трябва да довърши задачата. И — добави той, като изгледа злобно монитора — трябва да съберем информация за тези спасители. Никога не се знае, господа. От тази операция можем да спечелим повече, отколкото само от премахването на досадника Форман.