Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (55)

55.

Началникът на пожарникарите Труман Макленахан беше сам в оперативния център, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Марк Харисън.

— Господине, благодаря ви за съдействието — каза Марк. — Какво е положението със стрелеца? Разбирате, че се тревожа за хората си.

Макленахан потисна раздразнението си. Неговите хора бяха в не по-малка опасност, но пък подчинените на Харисън в момента му помагаха.

— Не е много добро, Марк. Водачът на екипа на антитерористите беше убит. Скрита бомба.

— Чух за това. Някакви следи от извършителя?

— Не.

— Хората ми сканират района със сателитна техника, но нямаме представа кого търсим. Дали има някакви следи по покрива на бензиностанцията?

— Марк, май забравяш, че имаме огромно бедствие, с което трябва да се справим. Всичките ни ресурси са хвърлени…

— Разбирам.

— Ако наистина разбираше, нямаше да ми задаваш такива въпроси.

— Господине, с цялото ми уважение, но моите хора — както и вашите — няма да могат да помогнат на никого, ако ги застрелят в главата.

Макленахан огледа стаята и въздъхна.

— Добре, какво искаш от мен?

— Скоро ще дойде някой от ФБР, нали?

— Предполагам.

— Стрелецът е професионалист. Той е поставил и бомбите. Сигурно е изключително внимателен какви улики оставя.

— Сигурно е така.

— Хората от ФБР ще обсебят всички улики, те са си такива — продължи Харисън. — Но може да пропуснат неща, които моите служители са в състояние да хванат. Ще трябва да изпратите някого да донесе проби от покрива. На място чака пилот, който остави човек от екипа ми. Той може да ми донесе пробите до половин час.