Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (53)

53.

Марти се издигна пръв. Дейв и Форман сплетоха ръце и той стъпи на тях. Бутна резето и то поддаде с лекота. Останалите вдигнаха по-високо възрастния мъж и той се качи върху покрива.

Легна по корем и помогна на Тод да излезе през дупката. Беше доста трудно упражнение заради счупената му ръка. Младежът стъпи на сплетените длани на Дейв и Форман, загуби равновесие и политна, но се овладя. Марти се наведе колкото можа надолу. Тод хвана ръба на отвора със здравата си ръка и се повдигна, след това промуши тялото си и единия си крак.

Тод огледа шахтата. Вдигна очи и видя, че въжетата на асансьора са се оплели в греда, стърчаща от едната стена. Движението на кабината бе опънало въжето силно, то се бе прокъсало и асансьорът висеше на съвсем тънка жица. Но на противоположната на вратата стена наистина имаше стълба, която минаваше по цялата дължина на шахтата.

— Хайде — извика Тод на Марти и легна по корем. Старецът направи същото. Форман помогна на Дейв да се качи и двамата горе се протегнаха. Сграбчиха Дейв за блузата, а после под мишниците и го изтеглиха.

— Тод — каза Дейв. — Тръгвай по стълбата. Повече не можеш да помогнеш тук. Така ще намалим тежестта върху въжето.

Нямаше нужда да повтаря. Тод се обърна, хвана се за стълбата и се заизкачва неуверено нагоре. Държеше се със здравата си ръка и не отделяше поглед от стената.

— Хайде, Дейв — каза Марти. Огледа се и видя това, което търсеше — голяма метална халка, през която бяха промушени въжетата на асансьора. — Легни по корем и се хвани за това. Дръж ми краката. Аз ще се протегна в кабината. Ясно ли е?

Марти се нагласи над дупката. Дейв се изви около металната халка и хвана краката на стареца, който се наведе през дупката. Когато се плъзна навътре, ръкавите му се вдигнаха нагоре. Имаше мускулести ръце.

— Петдесет лицеви опори всяка сутрин — каза той на Форман и му се усмихна.

— Радвам се да го чуя, приятел. Готов ли си?

Марти кимна. Форман подскочи и се опита да хване ръцете му, но не ги достигна.

— Още веднъж — подкани го Марти.

Този път Форман успя и се изненада от силата на Марти. Дейв му помагаше, като дърпаше стареца за краката. Форман стигна до ръба на отвора, Марти и Дейв го хванаха под мишниците и го издърпаха.

Старецът се качи на стълбата и направи няколко стъпки нагоре. Видя Тод на десетина стъпала над него, на половината път към Б3. Момчето беше без сили.

— Добре ли си, Тод? — извика Форман.

— Бива.

— Не спирай.

Дейв също се качи на стълбата и тъкмо тръгна нагоре, когато всички чуха ужасния шум. Изкънтя като гръмотевица, а акустиката на асансьорната шахта го усили още повече.

Форман стъпи на стълбата точно когато единият край на метална греда падна към тях. Удари се в стената на шахтата и откърти част от стъпалата между Б1 и Б2. Стълбата потрепери и всички, които бяха на нея, усетиха как се помести на два сантиметра от стената, а болтовете, с които бе закрепена, се заклатиха.

Въжето на асансьора се свлече на метър зад гредата и се замята между стените на шахтата като гигантска кобра. Кабината започна да пада, задра в шахтата и изора дълбоки бразди в нея. Удари се в дъното и стените й се откъртиха. Таванът хлътна навътре като капак на отворена консерва.