Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (41)

41.

— Конър! — извика Макнали по радиостанцията. — Сядай зад волана и се изтегляй. Бавно!

Екипът на задната седалка бе чул разговора с диспечерката. Стрелецът беше някъде високо. Инженер Джийн Конър пропълзя до предната седалка, приведен възможно най-ниско, за да не пострада от стрелбата.

Двигателят още бе включен. Конър седна на шофьорското място и включи на задна, превит на две, главата му беше почти под кормилото. Пожарната кола тръгна бавно назад и десетина куршума се забиха в предното ляво стъкло. Следващият откос раздроби предния десен прозорец. Два от куршумите се удариха в каската на Джийн Конър, пробиха я и се забиха във вратата сред пръски мозък. По лицето на Конър шурна кръв, той падна напред, а кракът му натисна газта.

Камионът избуча и задните му гуми се превъртяха. После пое внезапно назад и се заби в полицейска кола, която точно спираше зад него. Продължи да се движи, все едно се бе блъснал в детска количка, и все повече набираше скорост. Патрулката се завъртя, влетя през разбития вход на сградата и се удари в една висяща от тавана греда. Гредата се изтръгна от бетона над колата и горният й край се откачи. Тя се залюля за секунда на единствения си останал болт и падна като отсечено дърво. Двете ченгета в патрулката видяха всичко като на забавен каданс. Единият се пресегна към дръжката на вратата и дори успя да я открехне, преди гредата да се стовари върху колата и таванът да поддаде.

Навън пожарната кола се бе блъснала в камион от същата команда. Двигателят й виеше, а изпод колелата й се вдигаше дим, замириса на изгоряла гума.

На петнайсет метра от нея капитан Макнали седеше до мъртвия си колега, незащитен от стрелбата. През разбитите прозорци свистяха куршуми и вдигаха искри, когато се забиваха в отломките и рикошираха в металните греди и подпори. Макнали легна и запълзя възможно най-бързо към ударения пожарен камион. Тракането на куршумите в пода и остатъците от стената на разрушената сграда отекнаха след него.

Но изглежда Макнали имаше девет живота. Стигна до камиона и се скри от стрелбата. Отвори вратата и бутна трупа на Конър в пространството между двете предни седалки. Загаси двигателя и ужасното стържене на гумите в асфалта спря. Без да вдига глава, погледна в кабината. Раул Бургос, който бе седял най-близо до вратата, очевидно беше мъртъв — рикоширал куршум се бе забил в гърдите му. Мани Стайнбърг като че ли беше жив, но в безсъзнание — беше изхвърлен през задните седалки и се бе ударил в кислородна бутилка.

Макнали пропълзя към задната част на кабината, през която продължаваха да свистят куршуми. Провери пулса на Стайнбърг, разтресе го и го плесна през лицето.

— Мани! — извика той и отново го разтърси. — Трябва да се махаме!

Макнали излезе пръв, като влачеше след себе си замаяния Стайнбърг. Най-големият му страх бе, че стрелецът може да уцели резервоара на колата. Опитваше се да измисли как да се отдалечи от камиона и да стигне до следващото прикритие, когато отново чу стрелба.

— Господи! — възкликна той.

Идваше от втория камион. Макнали тръгна към задната част на колата от страната към сградата и видя три ченгета, приклекнали зад патрулка. Редуваха се да пускат куршуми по посока на стрелеца, после се снишаваха, за да се скрият от ответния огън. Полицаите прикриваха екипажа на другия камион, който се изнизваше от кабината.

Стрелецът пусна още няколко откоса към ченгетата, после започна да гърми по пожарната кола и пак се върна на полицаите. Но вниманието му бе отклонено. И четиримата пожарникари успяха да минат невредими. Макнали се спусна към колата, влачейки Стайнбърг след себе си.

Още три патрулки забиха спирачки зад първата. От тях слязоха шестима полицаи, скриха се зад първата кола и започнаха да стрелят по посока на снайпериста.

Макнали тъкмо се канеше да насочи полицаите извън обсега на стрелеца и да ги въведе в конферентния център, когато от площада между улицата и стълбището към главния вход долетя ужасен грохот. Никой не беше чувал подобно нещо. Всички се обърнаха да видят какво причинява шума и стрелбата напълно стихна.

— Какво, по дяволите, е това? — каза задъхано Макнали.