Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (4)

4.

Марк Харисън влезе в стая 17. Беше придружен от двама мъже с черни гащеризони с дълги ръкави. Кимна им и те излязоха и затвориха вратата след себе си.

Харисън бе облечен с черен костюм и бяла риза без вратовръзка. Преди няколко години един от началниците му измисли прякора „Дензъл“ заради поразителната му прилика с холивудската звезда. Беше на четирийсет и две години, висок метър и деветдесет и тежеше деветдесет килограма. По широкоплещестата му фигура нямаше и грам тлъстина. Косата му бе късо подстригана, а лицето му бе гладко и масивно, с очи като въглени.

В стаята имаше четирима души — двама мъже и две жени. Харисън познаваше двама от тях лично, а за останалите само бе чувал. Седяха в полукръг около празен стол и малка маса. Върху масата бе поставена кана с вода, чаша и дистанционно. На едната стена на стаята висеше голям плосък телевизор.

— Добро утро — каза Харисън, сложи на масата зелена папка и огледа лицата на четиримата. Гласът му беше дълбок, със съвсем лек южняшки акцент.

Един от мъжете се облегна назад в стола си.

— Проклетият Марк Харисън. Трябваше да се досетя. — Изправи се и двамата си стиснаха ръцете.

— Радвам се да те видя, Джош — отвърна Харисън.

Едната от жените — японка, току-що прехвърлила трийсетте, с очи като маслини и подстригана на черта черна коса — поклати глава и също се изправи.

— Здравей, Марк. Надявам се, че си добре.

— Радвам се да те видя, Маико.

Останалите двама ги гледаха леко озадачени.

Харисън седна и скръсти ръце на гърдите си.

— Мисля, че ви дължа обяснение.

— Би било добре — каза Джош Томпсън.

— Първо, искам да ви благодаря, че се съгласихте да дойдете толкова бързо. Истината е, че сте доведени под фалшив претекст. Но… — вдигна ръка, като видя, че се намръщиха — … нека ви уверя, че има основателна причина за това.

— Значи не става въпрос за обучение в НАСА? — попита Маико Бюканън. — Защото на мен това ми казаха.

— Не, не става въпрос за това. Нито за семинар по разбиване на кодове — добави Харисън, като погледна Джош. — Мисля, че е най-добре първо да се запознаем. Тук сте от няколко минути, сигурно сте разменили по някоя и друга дума. Нека започна от самото начало. Да ви дам първоначална информация, така да се каже.

Стана, взе дистанционното и натисна едно копче на него, докато вървеше към екрана на стената. Светлините угаснаха.

— Питър Шерингъм — каза Харисън и снимката на мъжа, седнал най-вдясно, се появи на екрана. Имаше къдрава руса коса, сини очи и голяма уста. Харисън погледна към него. — Роден в Нюкасъл, Англия, през март 1973 година. Един от най-големите световни специалисти по създаване, контрол и деактивация на експлозиви. Сержант в британската армия от 1991 до 2004 година. Служил е в Северна Ирландия, Афганистан и Ирак. След уволнението си от армията основава „Глобекс“, водеща компания в областта на взривяването в строителството.

Пийт Шерингъм седеше с изправен гръб на стола си.

— За какво е всичко това? — попита той с леко раздразнение в гласа. Имаше силен акцент — на работник от Североизточна Англия, но говореше тихо и овладяно, като човек, когото не можеш лесно да извадиш от равновесие. — Не че се оплаквам от шампанското, но имам чувството, че не съм тук, за да науча за нов пластичен експлозив, както ми бе казано.

Харисън се усмихна и отвърна:

— Не, Пийт.

Шерингъм тъкмо се канеше да каже нещо, когато изображението на екрана се смени и се появи лицето на руса жена с невероятни тъмнокафяви очи. Той осъзна, че това е жената до него.

— Д-р Стефани Джейкъбс — продължи Харисън. — Родена в Сидни, Австралия, през юни 1975 година. Златен медалист от Олимпийските игри през 1996-а и 2000-та на сто и двеста метра свободен стил. Завършва медицинското си образование през 2001 година. Специализира лечение на изгаряния. През 2007 година става консултант в Кралската болница „Норт Шор“ в Сидни. В момента оглавява световноизвестно отделение по изгаряния. Съпругът й, майорът от специалните военновъздушни части Едуард Тревелян, загива в Афганистан през 2009 година.

Стефани Джейкъбс седеше спокойно с кръстосани крака, стиснала ръце в скута си, и не каза нищо. Русата й коса бе късо подстригана и прибрана зад ушите. Носеше елегантен костюм, който подчертаваше перфектното й тяло.

— Маико Бюканън — продължи Харисън. — Родена в Киото, Япония, през май 1974 година. Имигрира заедно с родителите си в Бостън, Масачузетс, през 1984 година. Завършва инженерство в Университета на Калифорния, Лос Анджелис. Първокласен състезател по европейски футбол, преди да бъде поканена на ускорено обучение в НАСА. Летяла е три пъти с космически совалки, последния — като командир на мисията.

— Уха! — възкликна Маико и дребното й хубаво лице грейна в широка усмивка. — Звучи страхотно — изобщо не можах да се позная!

— Джош Томпсън. Роден в Лондон през 1973 година. Златен медалист по трибой от Атланта, 1996 година. През 2002 година получава научна степен „доктор по криптография“ от „Кингс Колидж“ в Лондон. До 2007 година служи в британските специални военновъздушни сили като експерт по кодиране. Уволнява се с чин майор. През 2008 година публикува книгата „Теория и практика на криптографията“. В момента е преподавател в университета „Колумбия“ в Ню Йорк.

Останалите се обърнаха към Джош, който бе протегнал краката си напред. Носеше джинси и каубойски ботуши, черна тениска и кожено яке. Тъмната му коса бе пригладена назад. Силно изразените му скули го правеха да изглежда по-млад от 38-те си години. Стана, поклони се и всички забелязаха колко е едър, беше метър деветдесет и пет висок, широкоплещест мъж. Когато седна, каза:

— Ами ти, Марк?

Едно натискане на копче от дистанционното смени изображението. Появи се снимка на Марк Харисън и всички прочетоха биографията му.

„Роден в Хюстън, Тексас, през 1969 година.

Стипендиант на фондация «Роудс», колеж «Ориел», Оксфорд, 1987–1990.

Доктор по информационни технологии.

Първият афроамериканец в първенството по гребане на Оксфорд.

Шеф на отдела по нови технологии на «Ай Би Ем», 1991–1995.

Служи в специалните части на Съединените щати, 1995–2000. Уволнява се с чин полковник.

Говори свободно мандарин, руски, френски и испански.

Състезател по стрелба (клас — експерт, напреднали).

Състезател по джудо (6-и дан)“

Картината изчезна от екрана и лампите светнаха.

— Е — обади се Джош Томпсън, — сега ще ни кажеш ли защо сме тук?

— И не само това. Последвайте ме.