Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (33)

33.

Първа база, Тинтара

7:27 ч. вечерта, Тихоокеанско време

Всички се бяха събрали в компютърния център. На големия екран имаше карта на Лос Анджелис.

— Ето какво знаем досега — започна Марк Харисън. Той стоеше най-близо до големия екран. Носеше черен гащеризон и ботуши. Новината го завари на обучение със Стефани и Пийт. — Един от сателитите „Голямо око“ е засякъл две мощни експлозии на 34 градуса, 02 минути и 22,77 секунди северна ширина и 118 градуса 16 минути и 03,93 секунди западна дължина. Първата е станала преди единайсет минути, в 19:17 часа Тихоокеанско време. Втората е малко след нея.

Изображението на екрана се промени и компютърът се съсредоточи върху въпросната точка. Появи се сателитно изображение на центъра на Лос Анджелис и Калифорнийският конферентен център започна да се увеличава. Скоро всички видяха голям комплекс между булевард „Санта Моника“ и магистралите за пристанището. На покрива имаше две огромни дупки, а около изтърбушената сграда се забелязваха изкопи, които приличаха на лунни кратери. Изображението се увеличи още и тогава стана ясно, че зеещите черни дупки са нащърбени отвори в металния покрив точно над епицентровете на експлозиите. Около целия комплекс се виждаха полегнали бетонни колони, купчини изкривен метал и килим от счупено стъкло. Окото на сателита се премести и се съсредоточи върху сградата. Появиха се розови и червени парчета и овъглени човешки форми.

Всички в компютърния център мълчаха, чуваше се само бръмченето и потракването на множеството машини в помещението. Гласът на Марк наруши тишината.

— Някои от вас може би разпознават тази сграда. Това е Калифорнийският конферентен център. По време на експлозиите в него се е провеждало специално събитие — основателят на „Една земя“, сенатор Кайл Форман, е произнасял реч. Залата, в която е говорел, побира 1100 души и всички места са били запълнени, пред главния вход на комплекса е имало опашка.

— Някакви данни за броя на жертвите? — попита Питър.

— Няма как да знаем със сигурност. Местните спасителни служби пътуват натам. Можем само да направим информирано предположение на базата на данните от „Голямо око“. — Марк пристъпи към главния компютър. — Сибил, покажи ни статистиките от експлозиите?

Женският глас на компютъра отвърна веднага и в същото време на големия екран се появиха цифри.

— Според „Голямо око 7“ първият взрив е имал скорост на детонация 5,684 километра в секунда, а вторият — 6,092 километра в секунда. Температура в епицентъра на първата експлозия — 6670 градуса по Целзий; на втората — 6900 градуса по Целзий.

— Пийт — каза Марк и се обърна към него. — Ти си експертът. Преведи ни тези числа.

Питър Шерингъм поклати глава.

— Никак не изглежда добре — каза той и прокара ръка през косата си. — Всъщност е много зле. Всеки взрив се равнява на избухването на един тон динамит. От порядъка е на най-големите въздушни бомби, пускани в Ирак.

— По последни данни от „Голямо око 7“ първият взрив е с еквивалент 0,9 тона динамит, а вторият — 1,2 тона — потвърди Сибил.

— А видът експлозив? — попита Пийт и се приближи към Том и компютъра. — Някаква информация от сателита, Сибил?

— Предварителният спектроскопски анализ показва наличие на поне 24 различни вещества. Най-често срещаните са калциев хлорид и парафин, наблюдават се и високи нива на фосфор.

— Да, това е НВХ.

— Какво е това? — попита Джош.

— Много мощен пластичен експлозив, използван от армията. Такива поражения могат да бъдат нанесени с парче колкото юмрук. Няма миризма и се крие много лесно. Изключително подходящ избор за подобен атентат.

— Кой друг, освен военните го използва? Характерен ли е за определени групи?

— Да, беше любим на „Ал Кайда“. Чеченските бунтовници също го използват. Както и иракската съпротива. Популярен е.

Марк отиде при Пийт и Том зад конзолата.

— За какви поражения става въпрос?

Пийт поклати глава, заби поглед в обувките си и въздъхна тежко.

— Картината ще е много грозна, Марк. По моя преценка 90 процента от хората в радиус от 30 метра за загинали. Но нямаме данни за местоположението на бомбите и структурата на конферентния център. Виж какво стана на 11 септември. Кой да предположи, че кулите ще се срутят?

Отново настъпи мълчание. Никой не знаеше какво да каже. Този път първа проговори Стефани.

— Марк, ти какво мислиш?

— Че не сме готови.

Питър, Джош и Стеф започнаха да протестират едновременно.

— Почти завършихме обучението. Знаем какво правим — заяви Джош.

Марк вдигна и двете си ръце.

— Разбирам ентусиазма ви. Заслужава възхищение, но не можем да рискуваме…

— Не говори глупости, Марк — обади се Пийт.

Марк изглеждаше озадачен, но после каза:

— Добре. Спасителните служби пътуват нататък. Можем да им предложим помощ оттук — данни от сателита, всичко, което може да им свърши работа.

— Това са пълни глупости, Марк, и ти много добре го знаеш — сопна се Джош. — Ние можем да достигнем части от сградата, до които спасителните екипи няма да имат достъп. Можем да транспортираме ранените до болници, да гасим пожари, да стабилизираме покрива, с подемните си машини да спасим оцелелите. Толкова много работа можем да свършим, за бога!

Марк се извърна към него.

— Да бе! От твоята уста прозвуча толкова лесно! Да не мислиш, че ми е леко да загърбя такова бедствие? Не по-зле от мен знаеш, че ако отидем неподготвени, можем повече да навредим, отколкото да помогнем. Това не е игра. — След това с нетипична за него злоба добави: — Бъди благодарен, че не ти трябва да взимаш това решение, приятел.

Джош настръхна, но пое дълбоко дъх и замълча.

— Най-доброто, което можем…

— Господине? — обади се един от техниците.

Марк се обърна към него.

— Да?

— Приоритетно обаждане. Сенатор Мичъл.

Марк се приближи към големия екран, на който се появи лицето на мъж, прехвърлил шейсетте, с бяла, пригладена назад коса. Имаше пронизителни кафяви очи и малка уста. Сенатор Евън Мичъл беше най-горещият поддръжник на Марк при създаването на „Е-форс“.

— Сенаторе.

— Сигурно вече си чул.

— Да.

— Какво смяташ да правиш?

— Не сме готови да действаме. Съжалявам.

— Жалко — каза Мичъл. — Гласувахте ли? — И се взря в лицето на всеки от екипа, като започна от Джош, който му се стори най-напрегнат.

— Не сме демократична структура.

— Разбирам, че не сте. Но ми се струва, че се налага да сте готови.

— За какво говорите?

— Засечено е обаждане от мобилния телефон на сенатор Кайл Форман. До 911. Жив е, или поне е бил преди няколко минути. Трябва да го измъкнете оттам заедно с всички останали, които успеете да спасите.

Всички мълчаха. Джош се взираше в Стефани, която отказваше да срещне погледа му. Том седеше с ръце в скута и по устните му играеше лека, неразгадаема усмивка.

— И не подлежи на обсъждане?

— Разбирам тревогата ти, Марк, повярвай ми.

— Но искате да изложа на опасност живота на членовете на екипа и да рискувам да се провалим още на първата мисия. Страшна реклама ще си направим.

— Струва ми се, че това не е оценката, която хората ти заслужават. — Сенатор Мичъл огледа всички отново.

— Изопачавате думите ми, сенаторе — отвърна Марк. — Имам пълно доверие в екипа си.

— Отлично. Значи се разбрахме. Дръж ме в течение.

— Почакайте — каза Марк. — Как, по дяволите, сте разбрали, че сенатор Форман е ползвал мобилния си телефон?

Сенатор Евън Мичъл се усмихна набързо.

— Не се прави на толкова изненадан, Марк. На мен ми се струва, че е очевидно. Кайл Форман е много важен човек. Телефонът му се подслушва поне от година.