Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (25)

25.

Лос Анджелис

16:01 ч. Тихоокеанско време

(3 часа и 16 минути до инцидента)

Дракон паркира тойотата пред четириетажния жилищен блок в Глендейл — неугледна тухлена сграда в затънтена улица. Не бе боядисвана от 60-те години, а контейнерите за боклук преливаха по разбитата алея. Миришеше лошо.

Тръгна по стълбите. Наоколо не се виждаше никой, стълбището също беше заринато с отпадъци, а по стените имаше петна от урина. Вонеше по-лошо, отколкото на алеята. Мъжът, когото търсеше, се казваше Декстър Тейт и живееше на третия етаж. Дракон бе идвал тук седмица по-рано, за да направи офертата.

Декстър го очакваше и отвори вратата, преди Дракон да почука. Тясното антре бе боядисано в противен розово-лилав цвят и водеше към миниатюрна всекидневна с два изтърбушени фотьойла и ниска маса, покрита с бутилки и пакети цигари. В ъгъла имаше голям телевизор. По него предаваха футболен мач между „Чарджърс“ и „Бронкос“.

Декстър се тръшна в един от фотьойлите и кимна към другия. Дракон пренебрегна поканата. Декстър запали цигара.

— Бих предпочел да не пушиш — каза Дракон, сграбчи цигарата му и я смачка.

Декстър застана нащрек и понечи да протестира, но се отказа.

— Предполагам, че всичко е наред? — попита Дракон и руският му акцент пролича на думата „предполагам“.

— Разбира се. Носиш ли втората вноска?

— Всичко с времето си, г-н Тейт, всичко с времето си. Искам да видя схемата. Разкажи ми какво си свършил… моля.

Декстър сви рамене и стана от фотьойла. До едната стена имаше шкаф на „ИКЕА“, който изглеждаше така, сякаш не е сглобен правилно. Две от полиците бяха килнати. Декстър отвори едно чекмедже и извади голямо руло хартия. Отиде до масата, избута всичко на пода и разтвори рулото. На него имаше схема на Калифорнийския конферентен център в сърцето на Лос Анджелис. Декстър вдигна няколко бутилки и ги сложи в ъглите на схемата, за да я държат разтворена. После придърпа едното кресло към масата. Дракон погледна над рамото му.

— Комплексът е огромен — каза Декстър и направи голям кръг с пръста си. — Това е приземният етаж — и той посочи една от хоризонталните линии. — Тук е рецепцията. Входовете са тук, тук и тук, има още четири от другата страна на главното фоайе. — И той заби показалец в хартията. — На приземния етаж има две големи аудитории, „Зала А“ и „Зала Б“. По една във всеки край. Събитието довечера ще е в „Зала А“, ето тук, на запад от главното фоайе. — Млъкна за миг и вдигна очи към Дракон, който се взираше в схемата.

— Над главното фоайе и рецепцията има три нива. Спортна зала, вътрешен басейн, малки помещения за срещи. На първото ниво има бар и ресторант. Но цялата сграда е добре вкопана — има шест нива под земята, от Б1 до Б6. На Б1 е разположена администрацията: офиси, складове. От Б2 до Б5 има паркинг. А Б6 е наполовина паркинг, наполовина складови помещения. Там държат всичко — от резервните електрически крушки до четириметровите видеоекрани. В задната част на комплекса е монтиран служебен асансьор. От другата страна на улицата има малък мол със супермаркет, банка, кино, два ресторанта и бензиностанция. Ето нещо, което може да ти се стори полезно. Един приятел от местния кадастър ми даде архитектурните планове на комплекса и околните сгради. Малко хора са ги виждали. Молът и паркингът срещу конферентния център са строени по едно и също време с него и всички са собственост на една и съща компания. Оказва се, че има служебен тунел, който свързва супермаркета с подземното ниво Б2 на комплекса. — И той прокара пръст по хартията. — Тесен е, но през него може да мине човек и води до електрическата инсталация на целия район. Главните табла са в конферентния център, ето тук. Влязох през тунела, за да сложа устройствата, като така избегнах проверките на охраната на основното ниво.

Дракон кимна.

— И къде постави устройствата?

— Едното е тук. — Декстър посочи шкаф близо до рецепцията на приземния етаж. — А другото, по-голямото, е на ниво Б1, точно под „Зала А“.

— Ясно. А охраната?

— Точно толкова затегната, колкото можеш да очакваш, но устройствата са добре замаскирани и защитени, няма как от тях да изтече химикал, който да попадне в обсега на детекторите, освен това не миришат. Кучетата няма да ги усетят.

— Ами камерите? Ти как…

Декстър докосна носа си.

— Имам приятел, много талантлив оператор — усмихна се той самодоволно. — Би трябвало да работи за Спилбърг. Направи ми диск с кадри на празни коридори, който вързах към системата и пуснах на камерите, наблюдаващи участъците, на които бях. Охранителите трийсет минути гледаха кино, докато бях в сградата. Така и не са разбрали, че съм влизал.

Дракон не успя да потисне одобрителната си усмивка.

— Много хитро.

— Е? — каза Декстър и се обърна към Дракон.

Заглушителят на пистолет „Смит и Уесън“ беше на пет сантиметра от лицето му.

— Ставай.

— Ама аз…

— Нито дума. Към коридора.

Декстър Тейт сякаш бе пуснал корени.

— Коридорът? — Стана като насън от фотьойла и тръгна към вратата. — Не разбирам — каза той с треперещ глас. — Какво…

— Използвам хората само по веднъж. Мъртвите не говорят.

— Но аз няма…

— Спри.

Дракон мина покрай него към външната врата и се обърна. Декстър се взираше умолително в него. Дракон вдигна магнума и го застреля между очите. Главата на Декстър експлодира и към тавана и стените полетяха пръски кръв и мозък.

Дракон прекрачи трупа, върна се при малката маса и нави схемата. След това изтръгна дивиди плеъра изпод телевизора и пъхна в джоба си айпода, който видя на една от полиците на шкафа. Забеляза якето на Декстър, хвърлено на табуретка в кухнята. Взе портфейла от джоба му, като нарочно скъса подплатата. Накрая запрати ниската масичка към телевизора. Екранът угасна точно когато нападателят на „Бронкос“ се откъсна напред.

След като остави апартамента като след обичаен въоръжен грабеж — каквито се случваха поне десет пъти на седмица в тази част на Лос Анджелис — Дракон прибра оръжието в джоба си, мина спокойно по коридора, остави външната врата открехната и се върна в колата си. Никой не го видя да излиза.