Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (17)

17.

Централата на ЦРУ, Лангли, Вирджиния

Високият мъж със сив костюм, синя вратовръзка и очила „Армани“ с рамки от черупка на костенурка седеше начело на дълга маса от орехово дърво и четеше доклад. Асистентът му — по-млад, по-нисък мъж с черен костюм и сива вратовръзка — почука на стъклената врата и влезе. Мина през цялата стая и отиде до масата. По-високият му даде знак да седне и попита:

— Какво има?

— Ето това, господине. Току-що пристигна от британското контраразузнаване. — И асистентът плъзна по гладката орехова маса лист хартия.

Високият мъж зачете мълчаливо, след това се облегна в стола си и свали очилата.

— Пълни глупости — каза той и впи черните си очи в асистента.

— Но британците го приемат твърде сериозно, господине. Обявили са пълна бойна готовност за въздушна терористична атака.

Високият го изгледа скептично.

— И мислиш, че знаят нещо, което ние не знаем? Нещо, което се планира на американска земя?

По-младият сви рамене.

— Има и друго.

Лицето на високия остана безизразно. Асистентът му подаде друг лист и той отново си сложи очилата.

— Дойде от ФБР преди час — каза асистентът, когато началникът му се зачете.

След минута високият върна листа на масата.

— Отново предположения.

— Възможно е, господине. Но идва от оперативен работник на терен Фреди Нелсън.

— Нелсън? Е, това обяснява нещата. Значи наистина са пълни глупости.

Асистентът си позволи да се усмихне леко. Нелсън беше прочут във ФБР — и недолюбван от консервативните служители на ЦРУ. Някои го смятаха за герой, други — за глупак. Да кажеш, че Фреди Нелсън не е отборен играч, беше все едно да твърдиш, че Бил Гейтс е прилично заможен. Но Нелсън имаше повече скалпове на колана от който и да е друг оперативен работник и това беше единствената причина все още да получава заплата от ФБР.

— Очевидно Нелсън е вървял по своя следа и е бил под прикритие. Не е казал нищо на никого, действал е сам.

— Да, типично за него. Не разбирам защо нашите приятели от ФБР още го търпят.

Асистентът кимна.

— Изглежда обаче се е натъкнал на нещо голямо, господине. Изчезнал от полезрението на началниците си преди три дни, просто се изпарил. А вчера най-ненадейно пуснал този доклад. Бил е в Южна Калифорния. Казал, че е близо до източника. Помолил за подкрепление, искал всичко да е готово до следващото му обаждане до централата.

— Ха! И?

— Тази сутрин вълните са изхвърлили трупа му на плажа в Санта Барбара.