Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (112)

112.

Екипът на „Е-форс“ се бе събрал в компютърния център заедно със служителите от хангарите и различните оперативни звена на Първа база.

Марк се бе покачил на стол и държеше чаша шампанско. В помещението се възцари тишина.

— Преди няколко минути държавният секретар ми каза, че днес не е време за празненства — започна той. — И беше напълно прав. Преди два дни в Калифорнийския конферентен център загинаха над хиляда американци, още повече са хората, които тъгуват за загубата на своите близки. Но въпреки болката и мъката има неща, с които трябва да се гордеем и заради които трябва да се потупаме по гърба. Изпълнихме отлично първата си мисия. Постигнахме целите си — да спасим животи — и доказахме способностите си. Така че това не е празненство, а време, в което да се обърнем към положителните аспекти на последните няколко дни.

Огледа лицата на членовете на екипа си и си позволи да се усмихне с гордост. Знаеше, че е избрал най-подходящите хора и че ги чакат велики дела.

— За „Е-форс“! — каза той и вдигна чашата си.

— За „Е-форс“! — отвърнаха в един глас останалите.

Докато всички отпиваха от шампанското, Том попита с хитра усмивка:

— Това означава ли, че обучението трябва да продължи?

Марк огледа останалите членове на екипа с безизразна физиономия.

— Не — произнесе бавно и на лицето му се появи усмивка. — Според мен всички заслужават почивка… на тропически остров!