Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (111)

111.

Първа база, Тинтара

Два дни по-късно

Марк се взираше мълчаливо в лицата на двамата мъже на екрана. Вляво беше физиономията на сенатор Евън Мичъл, а вдясно — на държавния секретар Клейтън Франбъргър.

— Едва ли времето е много подходящо да празнуваме — каза Франбъргър, — но мисля, че вие и екипът ви можете да се поздравите за добре свършената работа. — Усмихна се и някак заприлича на бясно куче.

— Благодаря, господине — отвърна почтително Марк. — Гордея се с хората си.

— Доколкото разбрах, сенатор Форман вече е говорил с вас и ви е предал благодарностите си.

— Да, така е.

Държавният секретар погледна скришом часовника си.

— Е, още веднъж — добра работа, Марк.

— А относно разкритията ни, господине…

— Разкрития?

Марк погледна многозначително сенатор Мичъл, който сведе очи и се покашля.

— За Четиримата конници.

— А, да, да, Четиримата конници — каза Франбъргър и се взря настойчиво в Марк.

След известно мълчание сенатор Мичъл заговори:

— Смятаме, че доказателствата не са достатъчни, за да продължим разследването. — Погледна в празното пространство между него и екрана, нямаше сили да срещне очите на Марк.

Марк пое дълбоко дъх.

— Разбирам. Недостатъчни доказателства. Въпреки че имаме записи от разговори на тези мъже с наемен убиец, известен като Дракон. Същият, който постави бомбите в Калифорнийския конферентен център.

— Мъртъв наемен убиец, Марк — каза Франбъргър. — Много хора биха предположили, че този човек е действал сам.

Марк се взря в лицето му и положи усилия да овладее гнева си. Канеше се да каже нещо, но Мичъл го изпревари:

— Марк, лично аз съм убеден, че този Дракон е бил свободен агент със собствени мотиви. Вероятно никога няма да разберем какви са били те. Както държавният секретар Франбъргър отбеляза — човекът е мъртъв.

Марк отново понечи да каже нещо, но Мичъл продължи:

— „Е-форс“, от друга страна, си е напълно жива, нали? — Направи драматична пауза, за да подчертае значението на думите си. — И тази мисия показа колко ефективна е организацията ви, колко много животи може да спаси в бъдеще, защото наистина работи.

Марк извърна поглед. Взря се в светлинките и пластмасовите панели на контролното табло от едната страна на екрана. Пред очите му изплуваха хилядата мъртъвци. След това го обзе спокойствие. Преглътна и кимна.

— Добре тогава.

Поседя няколко минути сам в комуникационния център. Беше тъмно, светеха само лампичките на таблото и холографският екран, плуващ над клавиатурата. Изведнъж се почувства нищожен. След всичко, което бе постигнал, с всички ресурси на негово разположение, той осъзна — и то не за първи път — че е само винтче в гигантска машина. Нищо повече. Беше мравка черноработник, която служи на онези с власт.

Но тогава си каза, че хората във властта черпят силите си от тези, които ги избират. Народът ги овластява. Времето им ще отмине и други ще дойдат на техните места. Днес бе принуден да се подчини на политици, които не искаха да си цапат ръцете. Той и екипът му бяха положили всички сили, но знаеше, че в бъдеще организацията „Е-форс“ трябва да е дори още по-подготвена и правилно използвана.

„Е-форс“ не беше просто изпитател на технологиите на КАРПА. Преди повече от половин век група конгресмени, притеснени от властта, дадена на военните чрез създаването на ДАРПА, бяха основали конкурентна организация. Знаеше, че времето, в което предназначението на КАРПА е било да въвежда иновациите в ежедневието на обикновените хора, отдавна е отминало. Сега КАРПА имаше амбициите да си възвърне милиардите долари, които бе похарчила през годините. И разбира се, той беше наясно, че „Е-форс“ е страхотна реклама на технологичните нововъведения, които бяха изпреварили времето си поне с две десетилетия. Но пък хората му не бяха просто изпитатели на тези изобретения, не целяха да ги продадат по-добре. Макар че политиците и онези, които даваха парите, искаха да ги превърнат точно в това. Той щеше да им се противопостави.

Каза си, че от тук нататък няма да се кланя на политиците. Той бе създал „Е-форс“ и щеше да направи всичко по силите си организацията не само да оцелее, но и да работи правилно.

Въздъхна тежко и стана.