Братя Грим
Селянинът и дяволът

Живял някога един хитър селянин. За неговите дяволии може много да се разказва. Все пак най-интересна е историята, в която той надхитрява самия дявол.

Един ден селянинът работел на нивата си и се готвел да тръгва към къщи, когато изведнъж видял, че в средата на нивата гори купчина въглища. Обзет от любопитство, той се запътил към огъня и съзрял върху жаравата да седи малък черен дявол.

— Да не би да седиш върху съкровище? — попитал селянинът.

— Така е — отвърнал дяволът. — Седнал съм върху съкровище, в което има толкова злато и сребро, колкото не си виждал през живота си.

— Добре, но в такъв случай съкровището ми принадлежи, защото е в моята нива — рекъл селянинът.

— Ще бъде твое — отвърнал дяволът, — ако в продължение на две години ми даваш половината от реколтата на твоята нива. Имам достатъчно пари, но копнея за плодовете, които ражда земята.

Селянинът започнал да се пазари.

— За да няма спорове при делбата — рекъл той, — ти ще вземеш това, което е над земята, а аз ще прибера това, което е под земята.

Предложението се харесало на дявола, но лукавият селянин засял цвекло. Като дошло времето за прибиране на реколтата, дяволът се явил и поискал да отнесе своите плодове, но не видял нищо друго, освен пожълтели, повехнали листа. През това време селянинът доволен изровил главите на цвеклото.

— Веднъж ти получи право да избираш — рекъл дяволът, — но следващия път това няма да се повтори. Твое ще бъде онова, което расте над земята, а мое — което е в нея.

— Съгласен съм — отвърнал селянинът.

Щом дошло време за сеитбата, селянинът засял не цвекло, а пшеница. Зърното узряло, селянинът отишъл на нивата и ожънал житните стръкове ниско до земята. Когато дяволът дошъл, не намерил нищо друго, освен стърнище и разгневен се спуснал в една пропаст сред скалите.

— Така трябва да бъдат лъгани лисиците — рекъл селянинът.

После отишъл и взел съкровището.