Робърт Лъдлъм
Горещата конспирация (9)

Осма глава

Насред пладне на източния бряг на Мериленд жарещото есенно слънце бе изминало половината от пътя си по небосклона и покриваше с блясък водите на Чезапийк Бей. Прайс се присъедини към Скофийлд и Антония на голямата покрита веранда с изглед към морето; за настанените в имението бе подреден бюфет със закуски, останалият персонал се хранеше в някоя от трите разкошни пристройки за гости.

— Сядай, Камерън — подкани го жената на Скофийлд. — Да ти налея ли кафе?

— Не, благодаря — учтиво отказа Прайс, като се насочи към бюфета с трите димящи кани кафе. — Сам ще се обслужа.

— Лош ход — смъмри го Брей. — Заради теб ще забрави хубавите си навици.

— Ти май още не си се събудил, а? — подкачи го Камерън, с глас, натежал от сън или по-скоро от недоспиване. — Рано ти е, личи си.

— Хич даже не ми е рано — възпротиви се Скофийлд, — наближава десет. Другите къде са, по дяволите?

— Не зная. Дори не знам за кого питаш.

— Двамата полковници, първият и втората по ранг, човекът от ЦРУ, който снощи, по-точно рано тази сутрин придружи Антония, и свръзката на Франк Шийлдс, който ме зяпа, като че ли съм заразно болен.

— Франк сигурно всичко му е разказал за теб. — Прайс напълни чашата си, след което най-сетне седна на масата.

— Полковник Бракет и подполковник Монтроуз са в стаите в западното крило заедно с Юджийн Дени, човекът на пряко подчинение на директор Шийлдс — обясни Антония. — А моят кавалер, както го нарече, скъпи, е на нашия етаж… Няма да ходим надалеч, ако искаме да се срещнем, докато ти хъркаш.

— Ха! — ухили се Брей. — От мен да го знаеш, Кам, каквото можеш си открадни и колкото по-младо да е, толкоз по-добре!

— За тия приказки сам ще си сервираш яйцата, скъпи.

— Не искам яйца. Нали все ми натякваш, че не били полезни за мен.

— Кой е подготвил цялото това пиршество? — прекъсна ги Прайс.

— Защо, да не мислиш, че храната е отровна?

— Нещо такова ми се мотае в ума.

— Глупости говориш, момко.

Най-добре осведомена отново се оказа Антония.

— Цялата храна се приготвя в Лангли, запечатва се херметически, надписва се, след което се доставя тук с хеликоптер всяка сутрин и всяка вечер в шест.

— А, чух шума от моторите — рече Кам, — но помислих, че ни наблюдават от въздуха или ще ни гостуват от щатската полиция… Ти откъде научи всичко това, Тони? За храната де, за това кой къде е настанен…

— Умея да задавам умни въпроси.

— Изглежда, ти се удава.

— Брей ме е учил. Изпаднеш ли в ситуация, която налага бездействие, било то убежище или светилище, винаги трябва да задаваш въпроси — любезни, невинни, все едно проявяваш само обикновено любопитство. Според него на жените се удава по-лесно, затова разпитвам аз.

— Колко е великодушен само. Но това означава, че е по-вероятно и да стрелят по теб.

Скофийлд без малко не се задави.

— Голям залък хапни, голяма дума не казвай — рече той, след което добави вече сериозно. — Научихме за момчето от Корпуса, което очистили снощи. Копелдаците!

— От кого научи.

— Полковник Бракет. Дойде да съобщи на Дени и някой доста се разгорещи. Взеха да прехвърчат обвинения, а ако искаш да знаеш, ние с Тони също се включихме.

— Какви обвинения?

— Обичайните глупости, нищо специално.

— Не, не беше така.

— Успокой топката, Кам — рече Антония. — Господин Дени беше… „не беше наред“, както казвате вие, американците.

— Какво каза?

— Искахме да знаем по чия заповед Монтроуз е напуснала района с кола — отвърна Скофийлд. — Бракет му отговори, че като втора по ранг на отряд от Корпуса за бързо реагиране, тя не се е нуждаела от заповед.

— Всъщност твърдеше, че разполагала с неговото разрешение — добави Антония. — На полковника де.

— Това не отговаря на истината — рече Прайс. — Аз издадох заповедта по собствено усмотрение и като опитен оперативен агент, извършил съответния анализ. За жалост се оказа, че съм бил прав… Откъде-накъде Дени ще настоява за обяснение? Какво си въобразява той, в края на краищата?

— Определен съм за свръзка на временната оперативна база със заместник-директор Шийлдс и в негово отсъствие нося пълна отговорност за всичко, което става тук.

Мъжът, застанал в рамката на вратата, бе среден на ръст, строен, с редееща коса и приятно младежко лице, което някак не съответстваше на открилата се плешивина, и глас, за който прилягаше определението приятно монотонен.

— По силата на тази отговорност — продължи той, — имам съответните пълномощия.

— Вие не само не сте наред, Дени — каза Камерън, като се изправи и застана срещу него, — направо сте откачили! Ето какво, всезнайко. Снощи, когато тялото на убиеца се сгромоляса между кървавите трупове на двама от нашите с прерязани гърла от ухо до ухо, не ви чух да направите каквото и да било отговорно изказване. Дори не си спомням да сте били там!

— Там бях, господин Прайс, макар и за кратко. Нищо не можех да направя при възникналите обстоятелства. Реших, че е наложително незабавно да се свържа с директор Шийлдс. Дълго говорихме по телефона, обсъждайки възможните пропуквания, включително и екипажите на хеликоптера… До обяд той ще бъде тук.

— За да проучи екипажите на хеликоптера? — попита Брандън.

— Да, сър.

— И тъй, по силата на какви правомощия и по чия заповед оспорвате моето решение и решението на командващите отряда на Корпуса?

— То е повече от очевидно. Беше убит човек.

— Случва се, господин Дени. Което ме вбесява, вбесява и вас, всички ни. И все пак се случва.

— Вижте, Прайс, може би съм сварил неподходящ момент да изпусна парата…

— Това е повече от ясно! — пресече го Камерън.

— И в същото време аз съм тук, за да наблюдавам какво става, да правя необходимото, за да върви работата както трябва, а това беше първата ни нощ тук. Чувствам се като глупак, наивен, некомпетентен глупак.

— Не бихте могли да предотвратите случилото се и според мен сте наясно с това — продължи Прайс вече по-спокойно, като с жест покани Дени да седне на масата при другите.

— Убийството на хората от охраната и опита за покушение може би не, но вероятно бих попречил който и да било да напусне района по изложените вече причини. Ако знаех какво се предвижда.

— Тъй ли мислите? — отново настръхна Кам. — И защо?

— Защото имаше и по-добър начин… след като допускахме, че някой действително очаква убиеца на стария път за Чезапийк.

— За Бога! Искате ли вие да се обадите на близките на момчето?

— Говорех само хипотетично…

— Той говори по-смешно и от теб — обади се Скофийлд.

— Шийлдс също говори такива смехории, но аз достатъчно дълго време съм прекарал сред тия клоуни, за да се науча да ги разбирам — рече Кам. — Какво бихте направили вие, господин аналитик?… Защото вие сте аналитик, нали?

— Да, така е. Щях да се свържа с нашата въоръжена група в замаскираната кола в полето на север от входната алея. Те можеха да извършат ненадейно нападение.

— Каква въоръжена група? — Прайс вече крещеше. — Каква кола?

— Постоянно са там. Сменят се на осем часа.

— А защо ммммммм… по дяволите, ние не знаехме за тях?

— Досещам се какво щеше да кажеш, Камерън — обади се Антония тихо, сподавяйки гнева си, — и въпреки че оценявам галантността ти, съгласна съм с теб, че е неуместна… Господин Дени, защо не знаехме за този пост?

— За Бога, та ние още не бяхме обсъдили нещата! Това беше първата ни нощ, какво би могло да се случи първата нощ?…

— Ето кога трябва да си отваряте очите — отговори му Скофийлд, чийто глас издаваше готовността му да поеме нещата в свои ръце. — Грешката впрочем не е ваша, по-скоро Шийлдс допусна грешка, и то не за първи път. Първоначалните инструкции за околния терен трябваше да включват данни за всички възможности, с които разполагаме, това е от първостепенна важност. Никакви изненади, никакви неизвестни за нас алтернативи, никакви пропуски, ясен ли съм, момче?

— Може да настъпят промени в този сценарий, сър.

— Кажи ми една поне, кучи сине!

— Моля те, Брей — спря го Антония, като сложи ръка на рамото му.

— Не, държа да чуя отговора му! Давай, умнико!

— Според мен знаете за какво говоря, господин Скофийлд — каза Дени с неизменно кротък безизразен глас. — Отдавна се познавате с директор Шийлдс.

— Ел-факторът, прав ли съм?

— Да — едва чуто рече пълномощникът.

— Що за наименование е това, за Бога? — недоумяваше Прайс.

— Споменаването на името Божие в случая е уместно — обясни Брей. — Ел-факторът се отнася до Светото писание, според свети Шийлдс Безупречния, добър познавач на Библията. Ел, тоест Л означава левит, третата книга от Петокнижието на Стария завет. Горе-долу това си спомням.

— Говори по-ясно, Брей — подкани го Антония.

— Шийлдс открай време вярва, че отговорите на повечето човешки проблеми или загадки се съдържат в Библията. Не непременно в религиозния контекст, но в тълкуването на разказите, както митични, така и исторически.

— Франк е религиозен фанатик? — ахна Камерън.

— Не зная, ще трябва него да питаш. Виж, Библията познава добре.

— Този Ел-фактор, Левит, какво представлява? — настояваше Прайс.

— С две думи казано, не се доверявай на първосвещеника. Може да е предател.

— Я повтори? — Камерън бавно се отпусна на стола, втренчен в Скофийлд, сякаш бившият първокласен агент е лунатик.

— Не съм сигурен дали го помня съвсем точно, но в „Левит“ първожреци били само синовете на Леви или Аарон, струва ми се. Те управлявали храма, те се разпореждали с всички останали. По-късно неколцина амбициозни братя, които нямали място в това затворено братство, подправили някакви родословни писания и се намърдали в клуба. В крайна сметка си осигурили политически глас, по-висш от гласа народен.

— Ти да не си полудял? — Прайс вече не си намираше място от негодувание. — Това са библейски измишльотини!

— Не съвсем — обади се Юджийн Дени. — Господин Скофийлд познава основните положения, макар и вън от контекста.

— Остави историческата справка. Ти обясни какво иска да каже той.

— В „Левит“ неколцина Левити, синовете на Леви, по-късно, когато се намножили, наследници на Аарон, били въздигнати като първожреци на Храма в Йерусалим, където била съсредоточена властта. Както във всички подобни центрове на властта, появила се корупция, незначителна според днешните схващания, бих добавил, но все пак корупция от страна на онези, които искали да променят строгата система, често напълно оправдано, бих добавил отново. В крайна сметка, според въпросната легенда от „Числа“, или „Второзаконие“, един фанатик станал водач на отците от храма, додето бил изобличен, че не само е предател, но и не е син на Аарон.

— Благодаря за урока, проповеднико — напрегнато изрече Камерън, — но все пак какво означава всичко това?

— Това означава — отвърна Скофийлд с едва сдържана ярост, — че заместник-директорът Шийлдс не е сигурен дали може да ми се довери.

— Какво? — Прайс отново се обърна към пълномощника.

— Разбираш ли, млади човече — продължи Брей, — според библейски настроеното въображение на Жмичката, това тук е храмът Чезапийк и противно на онова, което мислите вие, двамата малоумници, правомощията на всекиго от вас по отношение на тази операция са практически равни на нула. Аз командвам парада. Такава беше уговорката ми с Шийлдс, проверете, господин Дени.

— Уведомен съм за вашето споразумение, господин Скофийлд, и едва ли е уместно да вземам отношение.

— Това е повече от ясно. Вие сте просто лакейчето на Франки, а съм готов петдесет процента от топките си да заложа, че поддържате връзка със замаскирания си въоръжен контингент просто в случай, че реша да си доставя динамит и заедно с жена си да взривя сградата!

— Какво говориш, Брей? — недоумяваше Антония.

— А другите петдесет процента ще заложа — продължи невъзмутимо Скофийлд, — че онези на входа имат инструкции да ти докладват в мига, в който премина портата, което е мое право, защото аз разполагам с абсолютна власт на тази територия.

— Не се изразяваш много ясно, скъпи…

— Така си е, по дяволите! Ел-факторът, глупостите от „Левит“. Аз съм първожрецът на храма, който може просто да се окаже предател. Не е ли тъй, аналитико?

— Бяха изтъкнати и други съображения — тихо рече Дени.

— В такъв случай защо не бяхме, тоест защо аз не бях уведомен за въпросното подразделение? По силата на правомощията ми трябваше да бъда информиран още в самото начало, в случай че се наложи да бъдат взети решения, които не бих позволил да вземете!… О, не, това е един от резервните трикове на Жмичката, дявол да го вземе!

— Предвиждаше се вероятност от внезапно масирано нападение…

— И онези двама-трима от въоръжения контингент щяха да го спрат? — побесня Беоулф Агът. — Ти за какъв ме вземаш, бе момче?

— Не мога да ви отговоря, сър. Аз просто изпълнявам заповеди.

— Знаеш ли, синко, за втори път чувам тая фраза за последните трийсет часа, а сега ти пък ще чуеш какво казах на оня кучи син, дето нахрани акулите. Тия не ми минават!

— Успокой се, Брей — намеси се Прайс. — Може би Франк е бил прав… за втората част. Нападението, имам предвид.

— Не ми се връзва, момче. Ако наистина се е опасявал от нещо подобно, там щеше да се разположи малка бригада и аз първи щях да узная за нея. Не, Жмичката е чакал аз да направя непредвидимия ход. Господи, какъв гений е тоя проклетник!

— Какъв непредвидим ход си щял да направиш? — викна Камерън.

— Наистина не разбирам, скъпи…

— В този век на високи технологии няма начин да се свържеш с някого тук телеграфически или по радиото, още по-малко по телефона, защото всичко минава през детектор. Единственият начин е личният контакт, тайният личен контакт. След оная бъркотия с копелдака, убил момчетата от охраната… благодаря ти, че го направи на решето, Кам… стигнах до същото заключение, както и вие. Чаках Тони да заспи, след което щях да изляза сам и да тръгна по избран от мен път, който не минава нито през главната порта, нито пък предвижда да използвам кола. Щях да постигна много по-голям успех.

— Правил го е и преди, господа — заяви Антония, като се притисна до съпруга си. — В Европа, когато гонитбата беше на живот и смърт, сутрин се събуждах и съзирах Брандън и Таленков вече да пият кафе. Онова, което ни застрашаваше, човек или група хора, които ни държаха на прицел, вече не представляваше опасност. Казваха само това, нищо повече.

— Намираш аналогия със случилото се снощи? — попита Прайс.

— Само до известна степен, разбира се — кимна бившият агент. — Само че Франк е изтълкувал превратно намерението ми. Не се канех да постигам тайно споразумение с онези от Матарезе, които, както споделих с Жмичката, ми предлагаха милиони, за да изчезна, исках просто да ги избия. Или пък, ако проявя нужното търпение, да ги пипна живи.

— Защо тогава го нарече гений? — все тъй гневен и объркан задаваше своите въпроси Камерън.

— Защото при дадените обстоятелства щях да направя едното или другото. Франк винаги се подсигурява.

— Но да гледа на теб като на изменник, предател, това е достатъчно, за да му пожелаеш дървен костюм!

— Не, никога — поклати глава Скофийлд. — Като дойде на обяд, просто ще го изгоня, нищо повече.

— Но защо?

— Нека си представим, че се връщаме трийсет години назад. Бях под прикритие в Прага и прекият ми шеф беше човек, когото смятах ненадминат, изключителен, най-добрия, най-изобретателния, най-надеждната свръзка с Москва на наша страна. По план трябваше да се срещнем нощем на брега на Молдовска река и ето че минути преди да напусна апартамента си, пристигна спешно съобщение от Вашингтон, от Лангли, изпратено от Франк Шийлдс. Дешифрирах го и прочетох следното: „Изпрати примамка, не от нашите, някой пласьор. Изчакай вън от периметъра на непосредствен достъп.“ Нещастният прекупвач бе надупчен от куршуми, предназначени за мен. Франк Шийлдс бе вкарал моя пряк шеф в двоен капан и го бе изобличил. Моят изключителен свързочник се оказа главорез от КГБ.

— Значи сега е приготвил същия капан и за теб — заключи Прайс. — Нима ще се примириш?

— Защо не? Той се е подсигурил срещу всички рискове, а може и да е имал право. След толкова години служба за моето правителство, аз какво получих, премия, с която да си купя лодка, и пенсия. Предложеното от Матарезе може и да ме е изкушило.

— Но той те познава!

— Никой никого не познава освен себе си, Кам. Можем да влезем под кожата на човек, но в мислите му не можем да проникнем, нито да предвидим коя от купищата възможности ще избере. Ти откъде знаеш какъв съм аз в действителност, или, да речем, Тони?

— За Бога, толкова дълго сме разговаряли за толкова много неща, аз ти имам доверие!

— Млад си, скорошни приятелю. И все пак пази се, доверието се гради върху оптимизма, то е наслагване на сенки. Три измерения не можеш да им придадеш, колкото и да се стараеш.

— Все отнякъде трябва да се започне — упорстваше Прайс, без да откъсва очи от очите на Скофийлд. — Тия глупости от „Левит“ за върховния жрец, който може да се окаже предател, докъде ни отвеждат в крайна сметка?

— Добре дошъл в нашия свят, Камерън. Може би си мислиш, че го познаваш, но ти едва сега започваш своето спускане в дълбините на ада. Това не е пъклената бездна, позната на нашия непокварен господин Дени, защото той, също като Жмичката, седи зад бюро, оборудвано с компютри, и разсъждава абстрактно, докато вземе своето решение. Понякога то е правилно, много често погрешно, но онова, което е непосилно за компютрите, е конфронтацията между две човешки същества. В крайна сметка машината с машина не може да разговаря.

— Това, струва ми се, сме го обсъждали вече — каза Прайс. — Говоря за миналата нощ, която никога няма да забравя. Докъде стигнахме?

— Е, изглежда, това е първият урок. Отърси се от мисълта за линейност, нищо не следва права линия. Второто правило гласи, че развитието е геометрично — линиите тръгват във всички посоки и ти сам трябва да отсееш вероятностите.

— Говоря за снощи… за тази сутрин!

— А, това не мога да ти кажа. Жмичката ще бъде тук след около час и тогава ще го попитаме.

— Аз мога да ви кажа — обади се Дени. — Директор Шийлдс е предприел тайно прехвърляне на цялата група в Северна Каролина.

— Това е единственото, което със сигурност няма да направи! — възкликна Скофийлд.

— Не забравяйте, сър, тук ни откриха…

— Именно затова. Моето желание е случилото се да бъде разгласено във всички вестници… не, това вероятно е погрешен ход, нека остане в секретните доклади. Нашите врагове и така ще научат.

— Нека все пак ви кажа, заместник-директорът настоява да опаковаме багажа си…

— В такъв случай прати тоя заместник при мен и аз ще анулирам заповедта му! Онова, което е непонятно за тъпите ви мозъци, е фактът, че пчелите сами налитат гърнето с мед. Стара корсиканска поговорка.

 

УОЛ СТРИЙТ ДЖЪРНЪЛ

(Първа страница)

ТРИ СВЕТОВНИ БАНКИ СЕ ОБЕДИНЯВАТ

НЮ ЙОРК, 1 октомври. Поредното доказателство за новата транснационализация на финансовите институции предоставят три от най-големите световни банки, които на практика се сливат. Те се ползват с еднаква известност: Юнивърсъл Мърчантс в Ню Йорк, Банк ъв дъ Пасифик в Лос Анжелис и Банко Иберико в Мадрид, най-богатата институция в Испания и Португалия, с огромни интереси в Средиземноморския регион.

Прилагайки сложна система от международни закони, те структурират латерална организация на отговорността, за да постигнат максимална продуктивност в своите съответни центрове на влияние. Най-новите технологии, които позволяват глобални комуникации и най-вече финансови трансакции, ще създадат изцяло нова банкова система, „фактически наближаващ разцвет“ според Бенджамин Уолбърг, известен банкер, доайен от финансовия свят и говорител на новия конгломерат, който приема името Юнивърсъл Пасифик Иберия. „Навлизаме в епоха, когато обществото не ще си служи с пари в обращение, спестявайки стотици милиарди из целия свят — продължи Уолбърг, — когато корпоративните и индивидуалните активи ще се удостоверяват с пластмасови карти, като сумите в тях ще бъдат променяни по милиони въздушни вълни, покупките и дебитите ще се осъществяват по електронен път. Ние от Юнивърсъл Пасифик Иберия възнамеряваме да бъдем авангард на този вълнуващ икономически ренесанс, като инвестираме значителни ресурси, за да набюдаваме развитието му.“

Смята се, че при хилядите клонове, притежавани от ЮПИ новият финансов конгломерат ще бъде най-крупната заемодателна институция в целите Съединени щати, Тихоокеанското крайбрежие, Източна Европа и Средиземноморието от Гибралтар до Истанбул.

Някои наблюдатели на световните пазари изразяват загриженост относно въпроса за контрола. По телефона господин Уолбърг заяви: „Контролът неизменно съпътства еволюцията. Никой уважаващ себе си икономист или банкер не би бил на друго мнение.“

 

Хеликоптерът плавно подходи към оградената писта на имението в Чезапийк. Заместник-директорът Франк Шийлдс, чиито вечно присвити очи сега изглеждаха като две тесни цепки, за да го предпазят от слънцето, се показа иззад лъскаво бялата метална врата и тутакси бе посрещнат от тирадата на Брандън Скофийлд, придружен от Камерън Прайс. За щастие по-голяма част от гневния изблик бе заглушена от рева на гигантската роторна перка и докато двамата напуснат обсега на неистовия шум, за да се присъединят към Прайс, Скофийлд бе почти останал без дъх.

— След като си отгатнал какво правя, защо си толкова учуден, че и ядосан на всичкото отгоре? — попита засегнатият заместник-директор.

— Това е най-тъпият кретенски въпрос, който някога си изричал, Жмичка! — викна Скофийлд.

— Защо?

— Престани все едно и също да повтаряш!

— Това го правиш ти, не аз, Брандън. Ето как стоят нещата. Както очевидно си разбрал, аз приложих Ел-фактора и ти премина изпитанието; ти си чист, следователно аз пък няма да си блъскам главата дали не съм пропуснал нещо.

— Отправеното ми предложение от страна на Матарезе, това те ядеше, нали? Обещаните милиони и разкошното ранчо…

— Това беше фалшива догадка — прекъсна го Шийлдс, — макар че поне за известно време свърши работа. Че преди двайсет и пет години ти принуди един президент на Съединените щати сам да поръча да ти платят. Отговорът ми е „да“.

— Откъде знаеш, че не съм приел?

— Иначе нямаше да го споменеш пред Дени, и то с всички подробности.

— Ти си невъзможен!

— Може би, но си припомни Прага. Впрочем къде е Дени, всъщност?

— Издадох заповед да не се появява, докато не свърша с теб, тъй като според нашата уговорка аз командвам операцията. Аз съм упълномощеното лице, нали тъй?

— Свърши ли със заяждането, Брандън? — попита заместник-директорът, като остави последния въпрос без отговор.

— Не съм, по дяволите! Идеята да свием платната и да се изнесем в Северна Каролина се отхвърля! Тук ще си останем.

— Тебе трябва да те освидетелстваме. Ония от Матарезе знаят къде сме… по-точно къде си ти. Знаят, че не си загинал на траулера и с пристигането си тук, за да се присъединиш към нашия екип, ти пръв хвърли ръкавицата. Няма да мирясат, докато не те ликвидират.

— Кажи ми, Жмичка, защо искат да ме убият?

— По същата причина, поради която ние искахме да те открием — заради онова, което го има или го няма в твърдата ти глава. Преди години докладът ти далеч не беше изчерпателен, но по собствените ти думи знаеш за Матарезе повече от всекиго от нас.

— Какво пречи да ви предоставя всичко, което зная, в писмен вид?

— Абсолютно нищо, но все пак съществуват закони, а ние си имаме работа с бясна надпревара за надмощие, по всяка вероятност в нея участват много богати и много влиятелни хора както вътре, така и извън правителството.

— Е, и какво?

— Ами това, че писмено изложение от един погребан дискредитиран таен агент, в чието досие фигурира многократно нарушение на устава, включително и неизчерпателни сведения, дезинформация и последователно подвеждане на неговите шефове, не представлява материал, който човек би представил в съда, още по-малко пред заседание на американския конгрес.

— Скъсайте листата, изгорете папката с досието! Тая история е отдавна забравена и няма никакво отношение към сегашните обстоятелства.

— Твърде дълго време прекара далеч от действителността, Беоулф Агът. Живеем в деветдесетте години. Досиетата не се прибират в папки и пликове, те се пазят в компютър, тъй че всеки старши на отдел от разузнаването, разполагащ със съответните кодове, може да получи достъп до тях. А бъди сигурен, че неколцина вече са се възползвали.

— Искаш да кажеш, че изстиналият ми труп не може да бъде подложен на разпит, а в архива е останало единствено изреждане на необходимите предприети от мен действия, които ме уличават като лъжлива стара пушка.

— Именно това исках да кажа. Ти ще бъдеш гнило месо за мелачките на Матарезе. — Шийлдс замълча, след което даде знак на Скофийлд и Прайс да се отдалечат от замлъкналия вече хеликоптер и суетящия се наоколо екипаж. — Зная, че Камерън те е подложил на обстоен разпит, което ще направя и аз. Преди да продължим нататък обаче, искам да сме на чисто. Помежду ни не може да има тайни.

— Жмичката се кани да направи признание пред скромната ми престаряла персона? — пошегува се Брей. — Не мислех, че ние, праисторическите динозаври, все още притежаваме тайни, за които си струва да се говори.

— Говоря сериозно, Брандън. Ще ти обясня докъде съм стигнал, или поне докъде си мисля, че съм стигнал, а това може дори да ти донесе облекчение, ако си имал някакви притеснения да говориш за него.

— Нямам търпение, ще знаеш.

— Когато преди години ти ни напусна, толкова много въпроси останаха без отговор, тънехме в догадки…

— Имах си повече от основателна причина — тихо, но твърдо заяви Скофийлд. — Ония клоуни, които разчепкваха докладите ми, бяха готови земята да преобърнат, само и само да припишат цялата каша на Таленков. Надуха ми главата с техните „враг“ и „комунистическо копеле“, та накрая ми идеше да ги затрия. Щеше им се да посочат Василий като единствено олицетворение на цялата империя на злото, което ни най-малко не отговаряше на истината.

— Само натегачите, Брандън, никой друг. Останалите нито сме казвали подобно нещо, нито сме го вярвали.

— В такъв случай трябваше вие, трезвомислещите да ги вразумите! Когато им разправях, че Таленков трябва да се измъкне от Москва, защото му бяха издали смъртната присъда, чувах само „капан“ и „двоен агент“, както и други тъпи клишета, които те дори не осмисляха!

— Но ти си знаел, че ако кажеш цялата истина, Таленков щеше да влезе в историята като безумецът, докарал суперсилите до ръба на ядрена война, ако не и по-далеч.

— Боя се, че не те разбирам, Жмичка — предпазливо изрече Скофийлд.

— Много добре ме разбираш дори. Не си могъл да заявиш официално, че Съединените американски щати са на път да изберат за президент наследника на най-зловредната организация, позната в историята на света след нацистите. Само дето той не беше някой комунистически Хитлер, а потаен въжеиграч, който полугласно говореше за геополитическите сфери. Сина на Пастирчето.

— Дяволите да те вземат… — едва не се задави Брандън, като се обърна към изумения Прайс, който поклати глава. — Ти откъде си научил? — обърна се отново към Шийлдс. — Никога не съм споменавал сина на Пастирчето. Той беше мъртъв, цялата пасмина бе унищожена! В едно имаш право, една от причините да мълча бе Таленков, но имаше и друга, независимо дали си склонен да ми повярваш, или не. Нашата страна, цялата ни правителствена система щеше да стане за посмешище пред цивилизования свят. Как се добра до това разкритие?

— Факторът Левит, стари приятелю. Помниш ли какво ти казах веднъж за Ел-фактора?

— Да, спомням си. Каза ми: „Вгледай се в първосвещеника и се запитай дали под одеждите му не се крие предател.“ И все пак, как се домогна до истината?

— Ще продължим този спор, като излезем в морето. Някой тук също е предрешен предател, а с електронната система за наблюдение нямам намерение да рискувам… Екипът, който видя при хеликоптера, се състои от експерти в борбата с тероризма, които разполагат с нужната подготовка и оборудване, за да откриват всички видове подслушвателни устройства, независимо къде са скрити.

— Едно ще ти кажа, Жмичка. След толкова години си понаучил нещичко и от номерата на оперативните агенти.

— Похвалата в твоите уста дълбоко ме трогва.

 

ОЛБАНИ ТАЙМС-ЮНИЪН

(Бизнес новини, страница 2)

ПРЕДСТОЯЩА КОНСОЛИДАЦИЯ

ОЛБАНИ, 2 октомври. Поради непрестанно растящото потребление на енергия и съпътстващото го неизбежно нарастване на цените, енергийни компании от Торонто до Маями сериозно обсъждат възможността да консолидират своите действия. Информация за тези предварителни срещи започна да изтича, когато Стандард Лайт и Пауър ъв Бостън бяха изправени пред явление, което можем да окачествим като бунт на потребителите срещу внезапно раздутите цени на електричеството, представени на общините, корпорациите и личните домакинства. Промишлени предприятия, както и множество изследователски центрове заплашват да напуснат щата, при това налице е осезаем спад в пазара на недвижими имоти. Елементарната логика предвижда те да бъдат последвани от университетите, което би превърнало Масачузетс в щат на мизерията, а Бостън в изоставено гето.

Отговорът на Джеймисън Фаулър, висш служител от Стандард Лайт, бе повече от лаконичен: „Енергията струва пари, а очакванията са по-скоро песимистични, отколкото оптимистични. Съществува ли решение на проблема? Да, разбира се, то ни е добре познато и се нарича ядрена енергия. В същото време никой не би желал да живее или работи в радиус от сто-двеста километра от такава електростанция, тъй че докъде ще стигнем? Не вярвам да има щати с толкова обширни пустинни райони. Ето защо, ако успеем да обединим огромната мрежа от отделни енергийни системи под едно общо ръководство, в един консорциум, то цените ще се сгромолясат в резултат само на елиминирането на двустепенното управление.“

Брус Ебърсол, президент на Съдърн Ютилитис, споделя убедеността на господин Фаулър: „Нашите акционери ще бъдат повече от щастливи, а те в мнозинството си са хора на възраст — нашите любими баби и дядовци; по този начин ще служим по-добре и на цялото общество, защото навсякъде ще подновим и усъвършенстваме оборудването и всички ние ще можем спокойно да очакваме по-светли дни — както вложилите парите си в огромни машини, така и потребителите на електрически крушки, приятелю.“

На въпроса за десетките хиляди съкратени работни места Ебърсол заяви: „Онези, които притежават необходимия потенциал, ще бъдат преквалифицирани, струва ми се.“

 

Човекът, притаил се в най-тъмния ъгъл на бараката за лодки, пристъпи напред и надникна иззад отворената врата. В ниското вълните приплясваха край неподвижното корабче. Моторницата бавно напредваше към центъра на залива, тримата в нея разговаряха, Скофийлд държеше румпела и току се обръщаше да каже нещо на спътниците си.

Подполковник Лезли Монтроуз извади от джоба на куртката си малък портативен телефон, набра номер от тринайсет цифри и доближи слушалката до ухото си.

— Кръг Векио — прозвуча мъжки глас в мембраната. — Говорете.

— Тримата важни субекти разговарят извън обсега за наблюдение. Заемете позиция изчакване, докато ситуацията не се изясни.

— Благодаря. Информацията ще бъде препредадена на нашите хора в Лондон. За ваша информация необходимото ви оборудване ще пътува с полета в шест следобед. Разрешението за пратката потвърдено. Пратка от вашия син.