Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и виещият сфинкс (10)

9.
Скалната пирамида

Скалната пирамида с форма на гигантска гъба беше по-далеч, отколкото си бе представял Джейк. Оказа се, че разстоянията в пустинята са измамни. Крачеше бавно заедно с приятелите си, а глезените им бяха оковани с груби бронзови пранги. Ръцете им бяха закопчани отпред с белезници.

Когато ги оковаваха, принцесата забеляза гривните им от магнетит.

— Какви красиви робски гривни…

Нефертити ги огледа внимателно. Докато се опитваше да свали тази от ръката на Кейди, тя бе готова така да я зашлеви, че да изтрие грима от лицето й. Разбира се, гривните не можеха да бъдат свалени. Принцесата сви рамене и се отказа.

— Винаги можем да ги отрежем — каза тя.

Джейк се страхуваше, че Нефертити няма предвид гривните, а ръцете им.

Докато вървяха към скалната пирамида, Кейди гледаше мрачно и се чудеше:

— Защо винаги, когато се озовем на този свят, ставаме нечии пленници?

Джейк тътреше тежко окованите си крака и дори не си направи труда да й отговори. В главата му се въртяха далеч по-важни въпроси. Къде всъщност се намираме. Защо попаднахме тук, а не в Калипсос?

Предположи, че отговорът се крие в портала, който използваха, за да дойдат тук. Миналия път златна маянска пирамида в Британския музей ги бе пренесла в сянката на храма на Кукулкан в долината на Калипсос. Този път използваха египетска гробница, изложена в американски музей, която ги бе прехвърлила в сърцето на тази пустиня.

Джейк огледа арогантната принцеса. Според историческите книги, които бе прочел, Нефертити е била египетска царица по време на Осемнайсетата династия. Макар потеклото й да не било благородно, тя била толкова красива, че фараонът се оженил за нея. Не след дълго се превърнала в една от най-могъщите жени в египетската история. След което, едва навършила трийсет години, тя внезапно изчезнала. Това бе загадка, която археолозите се опитваха да разбулят от векове. Загинала ли бе? Или пък бе изпаднала в немилост пред фараона? Къде бе отишла?

Джейк вярваше, че отговорът се крие тук. Явно царица Нефертити и част от хората й са били прехвърлени тук, на Пангея, подобно на останалите Изгубени племена. Само че нейните хора не се бяха озовали в долината на Калипсос. Бяха се озовали в пустинята. Огледа лицата на своите похитители. Вероятно бяха преки потомци на изгубените египтяни. Нищо чудно принцеса Нефертити да бе наследница на прочутата царица.

Докато прекосяваха пустинята, принцесата насочи вниманието си към Ба’чук. Опипа веждите му, дръпна едното му ухо, отскубна косъм от косата му, сякаш оценяваше прасе на селски панаир.

В крайна сметка Нефертити заключи:

— Ама че странно създание. Ще ни забавлява в двореца.

— Той не е създание! — избухна Марика. — Той е личност като теб и мен.

Това накара Нефертити да повдигне вежда.

— Може би наистина е като теб, но определено не е като мен.

Джейк осъзна, че тези хора никога не са срещали неандерталци, но по отсъствието на каквато и да било изненада при вида на Джейк и останалите му спътници, можеше да заключи, че и други чужденци са прекосявали тези сурови земи или пък са били транспортирани тук. Очевидно египтяните нямаха обичай да приемат новодошлите като равни.

Нефертити потвърди мислите му.

— Ще открием от кое село сте избягали и ще накажем господарите ви затова, че са го допуснали.

— Не сме избягали роби — каза Марика. — Изобщо не сме роби!

Пиндор изтрака с окови, за да й даде знак да замълчи. Очевидно не искаше да ядосва похитителите си. А може би имаше и нещо друго. Откакто бе зърнал Нефертити, римският приятел на Джейк не можеше да откъсне очи от нея. Явно нямаше нищо против оковите, стига да се намира близо до принцесата.

Марика погледна Джейк. В очите й се четеше безмълвен зов за помощ.

Джейк заговори с твърд глас, тъй като добре съзнаваше, че на арогантността на принцесата трябва да се отвърне със сила.

— Приятелите ми казват истината. Не идваме от някое ваше село, а от далечна страна.

— От Калипсос — добави Марика.

Като чу името, Нефертити се сепна и едва не се спъна. Обърна се рязко с лице към тях и с едно махване на ръката си накара цялата колона да спре.

— Калипсос ли казахте?

Марика бе стресната от злобата, вложена в нейните думи. Тя само кимна, смълчана под стоманения взор на принцесата, и смушка с лакът Пиндор, който също кимна.

Джейк не си направи труда да обясни откъде идват двамата с Кейди.

Нефертити закрачи високомерно пред тях.

— Твърдите, че идвате отвъд нашите граници. Но от времето на моята прапрабаба никой не е успявал да прекоси Великия вятър. А тогава още сме живели във великия град Анкх Тави. — Тя посочи към размитите граници на хоризонта. — Тогава пред предците ми се появили чужденци и заявили, че идват от прокълнато място, наречено Калипсос.

Марика отново събра смелост да се обади.

— Ние сме от Калипсос. И той не е прокълнат.

— Не бил прокълнат! — изсмя се дрезгаво Нефертити, а лицето й помръкна от гняв. — Същите тези чужденци обезпокоили спящия Сфинкс на Анкх Тави. Чудовището се пробудило и закръжало в небесата, завихряйки Великия вятър. Той ни издухал като песъчинки и ни захвърлил в тази изпепелена от слънцето пустош, за да ни прогони завинаги от родния ни дом.

Джейк не разбираше какво говори принцесата, но то му прозвуча обезпокоително. Оказа се прав.

— Щом сте от Калипсос, значи носите зло! А подобно зло трябва да бъде унищожено! — С тези думи Нефертити се завъртя на пета и отново потегли напред.

Джейк и останалите бяха подканени да сторят същото с върховете на копията, опрени в гърбовете им. Сега похитителите им се отнасяха по-грубо с тях, караха ги да бързат повече. Промениха се и лицата им. Преди те като че ли се забавляваха с пленниците, но сега израженията им свидетелстваха за неприкрита враждебност, зад която се прокрадваше и известна доза страх.

— Чудесно! — възкликна Кейди, забелязала същата промяна. — Не можете ли да си държите устите затворени?

Когато стигнаха скалната пирамида, слънцето вече светеше право над главите им. Изтощен от пустинния преход, Джейк бе готов да се закълне, че в мига, в който се скриха в сянката на пирамидата, температурата спадна с десетина градуса. Обърна се и погледна откъде бяха дошли. Слънчевите лъчи изгаряха пустинята. Джейк реши, че дори в ада трябва да е по-прохладно от тук.

Преходът им бе отнел повече от час. Дадоха им вода, а Джейк дори получи позволение да сподели с останалите крема си против слънчево изгаряне…, докато принцеса Нефертити не го грабна от ръката му и не го подуши подозрително.

Въпреки крема Джейк се чувстваше като препържен картоф.

В подножието на скалата ги посрещна необикновена гледка. Двама мускулести чернокожи мъже с бронзови робски яки на врата, стояха в началото на спираловидна стълба, която се виеше около скалната пирамида. Всеки от тях държеше поводите на динозавър с размерите на теле. От гърбовете на четирикраките зверове стърчаха остри плочки, в резултат на което приличаха на комодски варани със забучени по кожата им китайски ветрила.

Диметродони, разпозна ги Джейк, месоядни динозаври от пермския период с огромен израстък от кожа и кости на гърба, който наподобява на корабно платно.

Водачите задърпаха поводите им, тъй като при вида на приближаващата група, животните започнаха да съскат, да се зъбят и да замахват с лапи.

Нефертити премина между зверовете, все едно изобщо не забелязваше присъствието им. Един от робите я изгледа смразяващо, но тя не забеляза и този поглед.

По стълбите се спусна тичешком източен като върлина мъж, за да посрещне принцесата на първата площадка. Беше облечен в бяла туника, дълга до глезените, а на ръцете си носеше златни гривни.

— Славата на зората се завърна! — изписука той с раболепен глас. Поклони се дълбоко, сетне се изправи. — Видях ваше височество да приближава и слязох чак от наблюдателницата, за да ви посрещна.

Нефертити му нареди с жест да се отмести и продължи да изкачва стълбите.

— Погрижи се за затворниците, Амон.

Затворници, каза си мрачно Джейк. Сега поне не сме роби.

Амон насочи вниманието си към тях. Очите му, очертани с черна линия, се разшириха от изненада при вида на пристигналите. Очевидно бе пропуснал да преброи завърналите се от ловния излет. Махна на пленниците да го последват, и забърза след Нефертити.

— Донесох съобщение от небесния капитан! — Извика той след принцесата. — Получил е известие от царския дворец в Ка-Тор. Баща ти се е пробудил от царския си покой. Призовал е дъщерите си.

Новината така изненада Нефертити, че тя се спъна и се просна по очи на стълбите. Амон се втурна да й помогне. Тя обаче не се нуждаеше от помощта и отблъсна ръката му. Джейк зърна лицето й за миг. Цялото й високомерие се бе изпарило. Заприлича му на обикновено момиче — изпълнено едновременно със страх и с надежда — сетне обичайното й изражение се върна.

— Баща ми се е пробудил! След цели две години! И ти не ми го казваш от самото начало! Защо не ми изпрати вестител?

— Прости ми, принцесо — замоли я Амон, навел глава чак до стълбите. — Току-що научихме новината от града. Преди минутка. Тогава ви видях да идвате и се затичах колкото се може по-бързо, за да ви съобщя тази радостна вест. Небесният капитан вече подготвя кораба си да отплава към Ка-Тор.

Нефертити извърна лице, чиято маска отново бе започнала да се пропуква. Сетне хукна по стълбите, а наметалото й се развя след нея като крила на ястреб.

Амон я последва, мърморейки под нос, тъй като принцесата вече не можеше да го чуе.

Джейк и приятелите му също заизкачваха стъпалата, но с опрени в гърбовете им копия. Стълбището се виеше около скалната пирамида. От върха й се разкриваше великолепна панорама към пустинята, която се простираше докъдето му стигаше погледът. Безкрайната й равна повърхност, набраздена тук-таме от някое островърхо скално формирование, стигаше чак до хоризонта, където чезнеше в мараня.

Стълбите се скриха в наподобяващия гъба връх на пирамидата. В скалата бяха издълбани множество тунели. Слънчевите лъчи проникваха през тесни като амбразури отвори и осветяваха помещенията в камъка. Появиха се неколцина мъже, облечени в брони от кожа и бронз. Бяха въоръжени с копия, мечове и лъкове, изработени от рог и сухожилия. Наредиха се зад свитата на принцесата и тръгнаха след нея.

Джейк се огледа. Това сигурно е някакъв временен наблюдателен пункт…, а може би ловна хижа.

Продължиха да се изкачват нагоре и нагоре, докато най-сетне се озоваха на самия връх на скалната пирамида. Горещината заплашваше да изсуши кожата им като пергамент. Светлината пък им нанесе удар като с чук между очите. Заслепен от нея, Джейк се запрепъва. Премигна, за да свикнат очите му, сетне огледа равното пространство на върха на червеникавата скала, което напомняше на площадка за кацане.

Тук наистина бе кацнало нещо.

Е, почти.

Два големи кораба се рееха във въздуха на метър-два над върха, привързани към скалата с помощта на въжета. Корпусите им изглеждаха така, сякаш бяха изплетени от слама. Джейк знаеше, че древните египтяни са правили кораби и лодки от папирус. Тези два имаха същата конструкция и бяха оцветени с ярки ивици в алено и синьо. Дори формата им — от издължения, плитък кил до извитите нагоре нос и кърма — напомняше на Джейк за ладията, която бе видял в Американския природонаучен музей в Ню Йорк.

Вместо квадратно платно обаче над всеки кораб се издигаше огромен черен балон, направен на пръв поглед от някаква каучукова материя. Под отвора на балоните горяха огньове, които им осигуряваха горещ въздух.

Джейк и останалите бяха съпроводени до рампа, която водеше до един от корабите. Нефертити вече бе изчезнала във вътрешността му.

Кейди забави крачка. Височините не й понасяха.

— Няма да летя с това нещо! Че то е направо от слама! Ще пропадна!

Марика и Пиндор не изглеждаха по-щастливи.

На Ба’чук като че ли не му пукаше. Той не откъсваше поглед от хоризонта. Интересът му привлече вниманието и на Джейк. Забеляза за пореден пън необичайната мараня, която замъгляваше хоризонта и правеше невъзможно да се определи къде свършва земята и къде започва небето. Джейк се огледа във всички посоки. Гледката бе една и съща навсякъде.

Ба’чук улови погледа му.

— Великият вятър.

Преди Джейк да попита какво означава това, връх на копие го бодна в гърба.

— Качвай се на въздушния кораб — нареди му един от стражите. — Отиваме в Ка-Тор. Там ще научите съдбата си.

Друг от пазачите им се изсмя и забоде рязко върха на копието си.

— Иска да каже, че ще научите по какъв начин ще умрете.