Брандън Сандърсън
Пътят на кралете (60)

39
Прогорени в нея

„Само след един удар на сърцето Алезарв се озова там, изминавайки разстояние от повече от четири месеца ходене пеш.“

Още една народна приказка, записана в Сред тъмнооките от Калинам, страница 102. Тези приказки са пълни с разкази за мигновено придвижване и за Портите на Клетвата.

Ръката на Шалан летеше над дъската за рисуване, сякаш се движеше сама, въгленът драскаше, щрихираше, полагаше сенки. Първо грубите линии, подобни на следи от кръв, оставени с пръст по груб гранит. Фините линии — като драскотини с игла.

Седеше в приличната на килерче каменна стая в Конклава. Без прозорци, без украса по гранитните стени. Само легло, сандък, нощно шкафче и малко писалище, което се сгъваше като маса за рисуване.

Самотен рубинен броам хвърляше кървава светлина върху скицата. Обикновено, за да създаде жива рисунка, Шалан трябваше целенасочено да запамети дадена сцена. Едно примигване, което да замрази света и да го запечата в ума й. Не го беше направила, когато Ясна унищожи крадците. Беше вцепенена от ужас или от мрачното очарование на видяното.

Въпреки това всяка от тези сцени беше така жива в ума й, като че я беше запаметила съзнателно. И спомените не изчезнаха, когато ги нарисува. Не можеше да се освободи от тях. Образите на смъртта бяха прогорени в нея.

Отдръпна се от дъската за рисуване с трепереща ръка. Рисунката с въглен пресъздаваше точно задушаващия нощен пейзаж, притиснатата между стените в алеята изтерзана фигура от пламък, която се издигаше към небето. В този миг лицето още пазеше очертанията си, мътните очи и горящите устни бяха широко отворени. Ръката на Ясна се протягаше към нея — или да се предпази, или в жест на обожание.

Шалан притисна към гърдите си почернелите от въглена пръсти и се взря в творението си. То беше едно от десетките, които нарисува през последните няколко дни. Мъжът, който беше превърнат в огън, другият, превърнат в кристал, двамата, превърнати в дим. От последните можа да изобрази изцяло само единия; беше стояла в алеята с лице на изток. Рисунките на смъртта на четвъртия мъж показваха само виещ се дим и скупчени на земята дрехи.

Изпитваше вина, че не може да засвидетелства смъртта му. И се чувстваше глупаво заради тази вина.

Логиката не осъждаше Ясна. Да, принцесата умишлено се беше поставила в опасно положение, но това не снемаше отговорността от мъжете, които бяха избрали да я наранят. Техните действия бяха укорими. Шалан прекара следващите дни, задълбочена във философски книги. Според повечето етични рамки постъпката на принцесата беше оправдана.

Но Шалан беше там. Беше наблюдавала как тези мъже умират. Беше видяла страха в очите им и се почувства ужасно. Нямаше ли друг начин?

Убий или умри. Това беше Философията на Твърдостта. Тя оправдаваше Ясна.

Действията не са зли. Намеренията са зли, а намерението на Ясна беше да спре тези мъже, за да не нараняват повече хора. Това беше Философията на Намерението. Тя хвалеше Ясна.

Моралът е отделен от идеалите на хората. Той съществува като цялост някъде и смъртните могат да се доближат до него, но не и да го разберат напълно. Философията на Идеалите. Тя твърдеше, че премахването на злото е във висша степен морално и следователно Ясна има основание да унищожи злите хора.

Целта трябва да се претегля спрямо методите. Ако целта е достойна, то и методите са такива, дори когато някои от тях сами по себе си са осъдителни. Философията на Стремежа. Тя повече от всички останали определяше действията на Ясна като етични.

Шалан дръпна листа от дъската за рисуване и го хвърли при останалите скици, разпилени върху леглото. Пръстите й отново се раздвижиха, стиснали въгления молив, и започнаха нова рисунка на празния лист, който лежеше обтегнат на масата и нямаше къде да избяга.

Кражбата я тормозеше не по-малко от убийствата. Иронично беше, че искането на Ясна Шалан да проучи моралистичната философия я принуди да разсъждава и върху собствените си ужасни дела. Беше дошла в Карбрант да открадне фабриала и да го използва за спасяването на братята си и на дома от огромните дългове и гибелта. Но в крайна сметка се оказа, че не открадна Превръщателя по тази причина. Открадна го, защото се разгневи на Ясна.

Ако намеренията бяха по-важни от действието, то тогава Шалан би трябвало да осъжда сама себе си. Може би Философията на Стремежа — която твърдеше, че целите са по-важни от средствата — би се съгласила със стореното от нея, но за Шалан тази философия беше най-достойна за укор. Ето, седи, рисува, съди Ясна. Ала Шалан предаде жената, която й се довери и я допусна до себе си. При това сега кроеше да извърши богохулство, като използва фабриала, без да е ардент.

Самият Превръщател лежеше скрит на дъното на сандъка. Минаха три дни, а Ясна не казваше нищо. Винаги носеше повредения фабриал. Не казваше нищо, не се държеше по-различно. Може би не беше опитвала да Превръща. Да не дава Всемогъщият отново да се постави в опасност с очакването, че ще може да ползва фабриала, за да убие нападателите си.

Разбира се, през онази нощ имаше и още нещо, което Шалан трябваше да премисли. Тя имаше скрито оръжие, което не беше използвала. Чувстваше се глупаво, че дори не й мина през ум да го извади тогава. Но тя нямаше навика да…

Застина, когато видя какво е нарисувала. Не беше друга сцена от нападението в алеята, а разкошна стая с дебел пъстър килим и окачени по стените мечове. Дълга трапеза с недоядена храна.

И един мъж с изискани дрехи, мъртъв, паднал по лице на пода в локва кръв. Шалан скочи, захвърли въглена и смачка рисунката. Разтреперана седна на леглото сред другите скици. Изпусна смачкания лист и докосна с пръсти обляното в студена пот чело.

Нещо не беше наред с нея, с нейните рисунки.

Трябваше да излезе, да избяга от смъртта, от философията и от въпросите. Изправи се и бързо отиде в главната стая от покоите на Ясна. Самата принцеса не беше тук, продължаваше с изследването си, както винаги. Не поиска от Шалан днес да ходи в Булото. Дали беше преценила, че повереницата й се нуждае от време за размисъл? Или я подозираше, че е откраднала Превръщателя, и вече не й вярваше?

Шалан забърза през стаята. Предоставената от Таравангян мебелировка се състоеше само от най-необходимото. Шалан отвори вратата към преддверието и едва не се сблъска с една старша прислужница, която тъкмо посягаше да почука.

Жената се сепна, а Шалан нададе тих писък.

— Ваше Сиятелство — продума жената и незабавно се поклони. — Извинете. Един от Вашите далекосъобщители свети. — Тя подаде писалката с малкия проблясващ рубин.

Шалан вдиша и издиша, за да укроти сърцето си.

— Благодаря — отговори тя. Също като Ясна, и Шалан поверяваше своите далекосъобщители на слугите, защото често отсъстваше от покоите си и най-вероятно би пропуснала всеки опит за връзка.

Все още се чувстваше объркана и се изкушаваше да остави апарата и да продължи по пътя си. Обаче трябваше да разговаря с братята си, и особено с Нан Балат, който не беше у дома последните няколко пъти, когато Шалан писа. Не посмя да се върне в своята стая с всички онези обвиняващи я скици, но и тук имаше писалище и подложка за далекосъобщител. Тя седна и завъртя рубина.

— Шалан? — написа апаратът. — Удобно ли се чувстваш? Това беше код, който да я увери, че оттатък е не друг, а Нан Балат — или поне годеницата му.

Гърбът ме боли, китката на ръката ме сърби, довърши тя паролата.

Съжалявам, че пропуснах предишните ти обаждания, започна Нан Балат. Трябваше да присъствам вместо татко на едно празненство. Беше у Сур Камар, та наистина нямаше начин да не ида, въпреки че се намира на един ден път.

Няма нищо, отговори Шалан. Пое дълбоко дъх и написа — Предметът е у мен. Завъртя камъка.

Писалката не помръдна доста време. Най-сетне припряната ръка у дома написа — Слава на Вестителите. О, Шалан. Ти го направи! Значи сега се връщаш при нас? Как така използваш далекосъобщителя в океана? В някое пристанище ли се намираш?

Не съм отпътувала, отговори Шалан.

Какво? Защо?

Защото щеше да е твърде подозрително, написа Шалан. Помисли, Нан Балат. Ако Ясна изпробва предмета и открие, че е повреден, може да не реши веднага, че е измамена. Това ще се промени, ако аз изненадващо и подозрително потегля към дома.

Трябва да почакам тя да открие, че предметът не работи, и да видя какво ще прави после. Ако разбере, че нейният фабриал е подменен с фалшив, мога да отклоня вниманието й към други виновници. Тя вече е подозрително настроена към ардентите. Ако, от друга страна, тя реши, че нейният собствен фабриал се е повредил, то тогава аз ще знам, че сме свободни.

Завъртя камъка и сложи далекосъобщителя на място.

Веднага получи очаквания въпрос. А ако тя веднага заключи, че ти си го направила? Шалан, а ако не успееш да отклониш подозренията? А ако тя нареди да претърсят стаята ти и открие скритото отделение в сандъка?

Шалан взе писалката и написа. Тогава би било още по-добре да съм тук. Балат, научих много за Ясна Колин. Тя е невероятно съсредоточена и решителна. Няма да ме пусне да избягам, ако мисли, че съм я обрала. Ще ме преследва и ще използва всички средства, с които разполага, за да получи отплата. Само след броени дни нашият крал и нашите върховни принцове ще вземат нашата собственост и ще изискат да предадем фабриала. Отче на Бурята! Обзалагам се, че Ясна има свои хора в Я Кевед и може да се свърже с тях преди моето завръщане. В мига, в който стъпя на пристанището, ще ме арестуват.

Единствената ни надежда е да я отклоня. Ако това не свърши работа, по-добре да съм тук и незабавно да понеса нейния гняв. Вероятно ще вземе Превръщателя и ще ме прокуди. Но ако я накараме да се задейства и да ме преследва… Тя може да е твърде безмилостна, Балат. Няма да е добре за нас.

Отговорът се забави. Кога стана толкова добра в логиката, малката?, писа най-сетне Балат. Виждам, че си премислила нещата. Поне си ги премислила по-добре от мен. Но нашето време изтича, Шалан.

Знам, написа тя. Каза, че можеш да удържиш още няколко месеца. Моля те да го направиш. Дай ми поне две или три седмици, за да разбера какво ще прави Ясна. Пък и докато съм тук, мога да проуча как действа това нещо. Не съм открила книги, които да загатват нещо по въпроса, но тук те са толкова многобройни, че може просто още да не съм намерила подходящата.

Добре, отговори Балат. Няколко седмици. Внимавай, малката. Мъжете, които са дали на баща ни фабриала, дойдоха отново. Питаха за теб. Притеснявам се от тези хора. И то повече, отколкото се притеснявам за финансовото ни положение. Те дълбоко ме тревожат. Всичко хубаво.

Всичко хубаво, написа тя.

Засега от принцесата нямаше и намек за реакция. Дори не беше споменавала Превръщателя. Това изнервяше Шалан. Щеше й се Ясна просто да каже нещо. Очакването я смазваше. Всеки ден, докато седеше до Ясна, стомахът й гореше от тревога, и получаваше световъртеж. Поне убийствата от преди няколко дни й даваха добро основание да изглежда притеснена.

Студена, хладнокръвна логика. Ясна би се гордяла с нея.

На вратата се почука и Шалан бързо събра листовете от разговора с Нан Балат и ги изгори в огнището. След миг влезе една дворцова прислужница с кошница в ръка. Тя се усмихна на Шалан. Беше време за ежедневното чистене.

При вида на жената Шалан за миг странно се уплаши. Прислужницата не беше от познатите й. А ако Ясна е изпратила нея или някой друг да претърсят стаята на Шалан? Направила ли го е вече? Шалан кимна на жената и — за да се успокои — влезе в стаята си и затвори вратата. Втурна се към сандъка и провери тайното отделение. Фабриалът беше тук. Вдигна го и го огледа. Дали можеше да познае, ако Ясна го е подменила?

Колко си глупава, каза си тя. Ясна е проницателна, но не чак толкова. Все пак Шалан прибра Превръщателя в скритата си кесия. Едва се побираше в плиткото джобче. Щеше да е по-спокойна, ако е у нея, докато прислужницата чисти стаята. Пък и кесията може би беше по-добро скривалище.

По традиция скритата кесия на жената беше място, където се държаха предмети с интимна или особено висока стойност. Претърсването на скритата кесия щеше да е все едно да я претърсват до голо — при нейното високо положение и двете бяха немислими, ако не е действително заподозряна за извършването на престъпление. Вероятно Ясна би могла да наложи това. Но ако е способна на подобно нещо, би наредила и претърсването на стаята, при което на сандъка щеше да се обърне особено внимание. Истината беше, че ако Ясна избере да насочи подозренията си към Шалан, последната не може да направи почти нищо да укрие фабриала. Значи кесията не беше по-добро място от другите.

Събра рисунките и ги нареди с лицето надолу на писалището, като се постара да не ги гледа. Не искаше прислужницата да ги види. Най-сетне взе скицника и тръгна. Чувстваше нужда да излезе на открито, да избяга за малко. Да нарисува нещо различно от смърт и убийство. Разговорът с Нан Балат само я разстрои още повече.

— Ваше Сиятелство? — обади се прислужницата.

Шалан застина, ала видя, че жената й подава кошница.

— Това беше оставено за Вас при старшите слуги.

Шалан колебливо взе кошницата и надзърна вътре. Хляб и сладко. На едно от бурканчетата беше привързана бележка, която гласеше: Сладко от сини пръчици. Ако го харесвате, значи сте тайнствена, сдържана и вглъбена. Подписана беше от Кабсал.

Шалан закачи кошницата в сгъвката на скритата си ръка. Кабсал. Дали не би трябвало да го потърси? Винаги се чувстваше по-добре след разговорите с него.

Не. Предстоеше й да отпътува; не можеше повече да залъгва нито него, нито себе си. Боеше се от посоката, в която се развиваше тази връзка. Затова тръгна към основния корпус на Конклава и оттам — към изхода. Излезе в слънчевата светлина и пое дълбоко дъх, вдигнала очи към небето, а от двете й страни се носеше потокът на слугите и адютантите, които влизаха и излизаха от Конклава. Притисна скицника. Усети по лицето си хладния бриз и слънчевата топлина по косите и челото си.

В крайна сметка, най-смущаващото беше, че Ясна е права. Светът на Шалан с неговите прости отговори беше глупаво и детинско място. Тя се придържаше към надеждата, че може да открие истината и да я използва, за да обясни — дори да оправдае — стореното от нея у дома, в Я Кевед. Но ако истината съществуваше, то тя беше много по-сложна и мрачна, отколкото Шалан допускаше.

Някои въпроси явно нямаха верен отговор. А само множество грешни отговори. Шалан можеше да избере източник на своето чувство за вина, но не можеше да избере да се освободи напълно от това чувство.

* * *

Два часа — и около двадесет бързи скици — по-късно Шалан беше далеч по-спокойна.

Седеше в дворцовите градини със скицник в скута и рисуваше охлюви. Градините не бяха толкова просторни, колкото в бащиния й дом, но бяха много по-пъстри, да не споменаваме и чудесното им уединение. Като в повечето модерни градини и тук имаше стени от питомен шистокор. Представляваха лабиринт от оживял камък. Бяха достатъчно ниски, та като се изправи, Шалан можеше да види пътя към входа на Конклава. Но седнеше ли на някоя от многобройните пейки, се чувстваше сама и незабелязана.

Попита градинаря за названието на най-характерния вид шистокор и той го нарече „плочест камък“. Подходящо име, понеже растеше на тънки кръгли парчета, които се редяха едно върху друго като чинии в шкаф. Отстрани приличаше на износен от вятъра и водата камък със стотици тънки слоеве. Тънки пипалца се подаваха от порите си и се поклащаха на вятъра. Приличните на камък обвивки бяха синкави, а пипалцата — жълтеникави.

Сега наблюдаваше един охлюв с ниска и плоска черупка, обрамчена с ръбче. Когато го почука, той се прибра в една цепнатина в шистокора и се превърна в част от плочестия камък. Сля се отлично. Когато Шалан го остави да се размърда, охлювът взе да пасе от растението, без да отхапва.

Почиства го, разбра тя, докато довършваше скицата. Яде лишеите и плесените. Действително зад охлюва оставаше по-чиста ивица.

Редом с плочестия камък се въдеше на туфи друг вид шистокор. Имаше пръстовидни израстъци, които се издигаха от общ ствол. Като ги разгледа по-отблизо, Шалан забеляза дребни кремлинги — тънки и с много крачка — които пълзяха по растенията и си похапваха. Дали и те чистеха?

Любопитно, рече си Шалан и започна да скицира миниатюрните създания. Черупката на кремлингите имаше същия цвят като пръстите на шистокора, а черупката на охлюва беше в сините и жълти оттенъци на плочестия камък. Като че ли Всемогъщият ги беше замислил заедно — растението да дава убежище на животното, а животното да го чисти.

Няколко духчета на живота — дребни, светещи зелени песъчинки — се носеха около купчините шистокори. Някои танцуваха между слоевете, а други се издигаха и падаха зигзагообразно като прашинки във въздуха.

Шалан използва по-тънък въглен, за да запише някои разсъждения за връзката между животните и растенията. Не й бяха известни книги, в които да се описват подобни отношения. Учените сякаш предпочитаха да изследват големи и бързи животни като пропастните чудовища или белогръбите. Но Шалан намираше откритието си красиво и чудесно.

Охлювите и растенията могат да си помагат взаимно, помисли тя. А аз извършвам предателство спрямо Ясна.

Хвърли поглед към скритата ръка и тайната кесия в ръкава й. Чувстваше се по-сигурна, когато Превръщателят беше у нея. Още не се беше осмелила да опита как действа. Прекалено се изнервяше от кражбата и се тревожеше да го използва близо до Ясна. Сега обаче се намираше в ниша в лабиринта, само с един извит вход откъм края. Изправи се и се озърна небрежно. В градините нямаше друг, пък и тя се намираше достатъчно навътре, та стигането до нея да отнеме няколко минути.

Шалан отново седна и остави настрани скицника и въглена. Може да проверя дали ще измисля как се ползва. Може да не е необходимо да претърсвам Паланеума, за да намеря решението, помисли тя. Ако от време на време става и се оглежда, със сигурност няма никой да я забележи или да я приближи случайно.

Извади забранения фабриал. Лежеше тежко в ръката й. Масивно. Пое дълбоко въздух и надяна верижките около пръстите и китката си, камъните се наместиха върху опакото на ръката й. Металът беше хладен, верижките — свободни. Тя поогъна китката си и придърпа здраво фабриала.

Очакваше да усети сила. Тръпки по кожата или чувство за могъщество. Нищо.

Почука по трите камъка — беше сложила своя димен камък в третото гнездо. Някои фабриали, като далекосъобщителите, заработваха при почукване на камъните. Но това беше глупаво, защото никога не беше виждала Ясна да го прави. Ясна просто затваряше очи и докосваше нещо. Превръщаше го. Този Превръщател беше най-добър с дим, кристал и огън. Само веднъж беше виждала Ясна да създава нещо друго.

Шалан нерешително взе отчупено парченце шистокор изпод едно от растенията. Вдигна го в свободната си ръка и затвори очи.

Превърни се в дим!, нареди му тя.

Нищо.

Превърни се в кристал!, промени заповедта.

Пооткрехна едно око. Нямаше промяна.

Огън. Гори! Ти си огън! Ти…

Престана, понеже си даде сметка, че е глупаво. Тайнствено обгоряла ръка? Не, това въобще нямаше да е тайнствено. Съсредоточи се върху кристала. Пак затвори очи и задържа образа на парче кварц в ума си. Опита се да повели на парченцето шистокор да се промени.

Нищо не стана, затова тя пробва само да се съсредоточава и да си представя как шистокорът се преобразява. След няколко минути на безплодни опити насочи усилията си към кесията, пейката, косъм от косата си. Не проработи.

Шалан се увери, че още е сама и разстроена седна отново. Нан Балат беше питал Луеш как действа фабриалът и той отговори, че е по-лесно да покаже, отколкото да обясни. Обеща да им даде отговорите, ако Шалан наистина успее да открадне Превръщателя от Ясна.

Сега беше мъртъв. Дали съдбата на Шалан не беше да отнесе този фабриал у дома при семейството си, само за да го предаде незабавно на онези опасни мъже и никога да не го използва, за да добие богатство в защита на семейството? И всичко това — само защото не знаят как да задействат фабриала?

Всички фабриали, които беше ползвала, бяха прости, ала те бяха дело на съвременните артифабриани. Превръщателите бяха древни. Към тях не бяха приложими днешните методи за задействане. Шалан се взря в бляскавите скъпоценни камъни, окачени на ръката й. Как да измисли начин за използване на инструмент, който е на хиляди години и е позволен само на ардентите?

Плъзна го обратно в скритата кесия. Явно пак ще търси в Паланеума. Или това, или ще пита Кабсал. Но дали ще успее да зададе въпросите си, без да предизвика подозрение? Извади неговите хляб и сладко и започна да яде, и да размишлява. Ако Кабсал не знае и ако тя самата не намери отговора до момента на заминаването от Карбрант, остават ли други възможности? Ако отнесе този предмет на веденския крал — или на ардентите — ще бъдат ли те в състояние да защитят семейството й в замяна на нейния подарък? В края на краищата, не можеха да я винят, че е откраднала от една еретичка, и докато Ясна не узнаеше у кого е Превръщателят, семейство Давар щяха да са в безопасност.

Поради някаква причина при тази мисъл се почувства още по-зле. Да открадне, за да спаси семейството си, беше едно, но да го предаде на същите тези арденти, които Ясна презира? Смяташе това за по-тежко предателство.

Поредното трудно решение. Добре тогава, помисли тя, хубаво е, че Ясна има тъй твърдо намерение да ме научи да се справям с трудните решения. Докато всичко това свърши, вече ще съм истински майстор…