Брандън Сандърсън
Пътят на кралете (59)

38
Ясновидец

„Рожби на мрака, те още носят неговото петно и то бележи телата им тъй, както огънят бележи душите им.“

Приемам Гашаш, син на Навамис, за достоверен източник, макар да не съм сигурна за този превод. Може би трябва да намеря оригиналния цитат в четиринадесетата книга на Селд и да го преведа сама?

Каладин се рееше.

Непрестанна треска, придружавана от студена пот и халюцинации. Вероятната причина са възпалени рани; да се почистват с антисептик, за да се предотврати появата на духчета на разложението. Пациентът да приема течности.

Отново беше в Огнекамък със семейството си. Само че като голям човек. Като войник. И вече не им прилягаше. Баща му не спираше да пита — как се случи това? Ти каза, че искаш да станеш лекар. Лекар…

Счупени ребра. Травма вследствие от побой. Да се превърже гръдният кош и да не се позволява на пациента да извършва натоварващи движения.

От време на време Каладин отваряше очи и виждаше тъмна стая. Беше студено, стените бяха от камък, таванът беше висок. Други хора лежаха в редици, покрити с одеяла. Трупове. Те бяха трупове. А помещението беше склад, където ги редяха за продан. Кой купува трупове?

Върховният принц Садеас. Той купува трупове. След като ги купеше, те продължаваха да се движат, но бяха трупове. Глупаво отказваха да приемат това и твърдяха, че са живи.

Порезни рани по лицето, ръцете и гърдите. На няколко места външният слой на кожата е одран. Причината е продължително излагане на бурен вятър. Да се превържат ранените места и да се мажат с денокаксов балсам, който ускорява зарастването на кожата.

Времето течеше. Много време. Би трябвало да е мъртъв. Защо не е мъртъв? Искаше му се да лежи и да остави това да се случи.

Не. Не. Предаде Тиен. Предаде Гошел. Предаде родителите си. Предаде Далет. Милият Далет.

Няма да предаде Мост Четири. Няма да ги предаде!

Хипотермия, причинена от силен студ. Пациентът да се загрее и да се накара да седи. Да не му се позволява да заспи. Ако оцелее в продължение на няколко часа, вероятно няма да има трайни последици.

Ако оцелее няколко часа…

Предназначението на мостовите не е да оцеляват.

Защо Ламарил каза това? Що за армия би наемала хора, от които се очаква да умрат?

Приемал беше нещата твърде ограничено, твърде недалновидно. Необходимо беше да разбере целите на армията. С ужас наблюдаваше развоя на сражението. Какво беше сторил?

Трябваше да се върне и да го промени. Но не. Беше ранен, нали? Лежеше на земята и кървеше. Той беше един от падналите копиеносци. Той беше един от отряда на Мост Две, изоставен от онези глупаци от Мост Четири, които отклониха всички стрелци.

Как посмяха? Как посмяха?

Как посмяха да оцелеят, причинявайки смъртта ми!

Разтегнати сухожилия, скъсани мускулни влакна, натъртени и пукнати кости и разпространена болка, породена от излагане на крайно тежки условия. Да се наложи принудителна почивка на легло с всички необходими средства. Да се следи за големи и трайни синини или за бледност, причинени от вътрешни кръвоизливи. Те могат да се окажат животозастрашаващи. Готовност за хирургическа намеса.

Видя духчета на смъртта. Бяха колкото юмрук, черни, с много крачка и тъмночервени очи, които оставяха следи от прогаряща светлина. Трупаха се около него, търчаха насам-нататък. Гласовете им бяха като шепот, приличаха на звука от късане на хартия. Плашеха го, но не можеше да им избяга. Едва помръдваше.

Само умиращите можеха да виждат духчетата на смъртта. Видеше ли ги човек, следваше смърт. Духчетата усещаха кога е дошъл краят.

Мехури по пръстите на ръцете и краката, причинени от измръзване. Да се следи и да се прилага антисептик върху всички мехури, които се пукнат. Да се подпомагат естествените оздравителни сили на тялото. Не са вероятни трайни щети.

Пред духчетата на смъртта се беше изправила дребна фигурка от светлина. Не беше прозрачна, както се беше явявала винаги досега, а от чисто бяла светлина. Нежното женствено личице сега беше някак по-внушително, по-ъгловато, като на някой воин от древността. Нямаше нищо детско в него. Тя стоеше върху гърдите му и го бранеше с меч от светлина.

Сиянието беше толкова чисто, толкова сладко. Явно това беше сиянието на самия живот. Когато някое от духчетата на смъртта се приближеше прекалено, тя го нападаше и размахваше своя сияен меч.

Светлината ги прогонваше.

Но те бяха многобройни. Ставаха все повече и повече всеки път, когато съумяваше да погледне.

Жестоки видения, причинени от травма в главата. Да се наблюдава. Да не се допуска прием на алкохол. Принудителна почивка. Да се приложи кора от фатом за намаляване на краниалното налягане. В крайни случаи може да се ползва огнен мъх, но следва да се внимава пациентът да не развие зависимост.

Ако медикаментозното лечение няма успех, за облекчаване на налягането може да се наложи трепанация на черепа.

Обикновено е фатална.

* * *

По пладне Тефт влезе в казармата. Гмурването в тъмното помещение беше като влизане в пещера. Хвърли поглед наляво, където обикновено спяха другите ранени. Сега всички бяха навън и се припичаха на слънце. И петимата се възстановяваха добре, дори Лейтен.

Тефт подмина редиците навити одеяла край стените и отиде в дъното, където лежеше Каладин.

Горкият, помисли Тефт. Кое е по-лошо, да си почти смъртно болен или да ти се налага да стоиш тук, отзад, далеч от светлината? Това беше необходимо. Мост Четири беше в уязвимо положение. Позволиха им да свалят Каладин и засега никой не им беше попречил да се грижат за него. На практика цялата войска знаеше, че Садеас е оставил Каладин на съда на Отеца на Бурята.

Газ беше идвал да види Каладин и зачудено си беше промърморил нещо. Вероятно беше предал на началниците си, че Каладин ще умре. Хората не живееха дълго с подобни рани.

Ала Каладин се държеше. Войниците се отбиваха от пътя си и се мъчеха да го зърнат. Не беше за вярване, че е оцелял. Хората в лагера говореха. Че е предаден на Отеца на Бурята за присъда и че той го е пощадил. Чудо. Това не би се понравило на Садеас. Колко време оставаше, преди някой от светлооките да реши да отърве господаря си от този проблем? Садеас не можеше да действа открито — не и без голяма загуба на доверие — но едно отравяне или удушаване без много шум би прекратило неудобството.

Затова мъжете от Мост Четири държаха Каладин възможно най-далеч от чуждите очи. И винаги оставяха някой с него. Винаги.

Проклет човек, помисли Тефт и коленичи до трескавия пациент, омотан в одеяла, със затворени очи, потно лице и тяло, оплетено в страховито количество превръзки. Повечето бяха просмукани в червено. Нямаха пари да ги сменят често.

Сега на стража беше Белязаният. Ниският мъж с ярки черти седеше в краката на Каладин.

— Как е той? — попита Тефт.

— Като че ли се влошава, Тефт. Чух го да говори за някакви тъмни фигури, мяташе се и им казваше да се махнат. Отвори очи. Не пролича да ме е видял, но видя нещо. Кълна се — тихо отговори Белязаният.

Духчета на смъртта, помисли Тефт и усети хлад. Келек да ни пази.

— Аз ще остана — рече той и седна. — Върви да си вземеш нещо за ядене.

Белязаният стана. Беше блед. Духът на останалите щеше да се сломи, ако оцелелият по време на бурята Каладин умреше от раните си. Белязаният се потътри навън със свлечени рамене.

Тефт дълго гледа Каладин и се мъчи да събере мислите и чувствата си.

— Защо сега? — прошепна той. — Защо тук? След като толкова много хора гледаха и чакаха, защо идваш тук?

Тефт, разбира се, прибързваше. Той не знаеше със сигурност. Имаше само подозрения и надежди. Не, не надежди — страхове. Отхвърлил беше Ясновидците. А ето го сега тук. Поровичка в джоба си и измъкна три малки диамантени сфери. От много, много отдавна не беше спестявал нищо от заплатите си, но задържа тези, мислеше, тревожеше се. Те седяха в дланта му и излъчваха Светлина.

Наистина ли искаше да знае?

Стиснал зъби, Тефт се примъкна по-близо до изпадналия в безсъзнание Каладин и сведе поглед към лицето му.

— Копеле — прошепна той. — Копеле проклето. Взе шайка обесници и ги вдигна колкото да могат да дишат. А сега се каниш да ги изоставиш? Не ми минават такива, чуваш ли. Не ми минават.

Притисна сферите в ръката на Каладин и сви безчувствените му пръсти около тях. После положи ръката върху корема му. Седна на петите си. Какво ще се случи? Ясновидците разполагаха само с приказки и легенди. Глупави приказки, казваше Тефт навремето. Мечти на мързеливци.

Зачака. Нищо не се случи, естествено. И ти си глупак като другите, Тефт, рече си той. Пресегна се към ръката на Каладин. С тези сфери можеше да се почерпи с няколко питиета.

Внезапно Каладин отвори уста и пое дъх — кратко, бързо и мощно.

Сиянието в ръката му избледня.

Тефт застина и отвори широко очи. От тялото на Каладин започнаха да се издигат струйки Светлина. Беше слаба, но нямаше съмнение — от тялото на Каладин струеше бяла Светлина на Бурята. Сякаш внезапно беше потопен в нещо горещо и от кожата му се вдигаше пара.

Очите му рязко се отвориха. Те също изпущаха светлина. Отново вдиша шумно и струйките Светлина започнаха да се вият около откритите рани на гърдите му. Няколко от раните се събраха и затвориха.

После всичко свърши. Светлината от дребните сфери се изчерпа. Очите на Каладин се затвориха и той се отпусна. Раните му още бяха тежки, треската още беше жестока, но по лицето му се върна някакъв цвят. Зачервените подутини около някои от раните се свиха.

— Боже мой — промълви Тефт и осъзна, че трепери. — О, Всемогъщи, слязъл от небето, за да живееш в нашите сърца… Истина е.

Опря чело в пода и стисна здраво очи. От ъгълчетата им се процеждаха сълзи.

Защо сега? Защо тук?, отново се замисли той.

И, в името на цялото небе, защо аз?

Стоя на колене в продължение на сто удара на сърцето, брои, мисли, тревожи се. Най-сетне стана и измъкна сферите — вече тъмни — от ръката на Каладин. Трябваше да ги замени със заредени. После можеше да се върне и да даде на Каладин да ги пресуши.

Налагаше се да внимава. По няколко сфери на ден, но не прекалено много. Ако момъкът оздравее твърде скоро, ще привлече ненужно внимание.

И ще трябва да кажа на Ясновидците, рече си Тефт. Ще трябва…

Ясновидците ги нямаше. Умряха, заради онова, което той направи. Ако имаше други, то той не знаеше как да ги намери.

На кого да каже? Кой ще му повярва? Вероятно самият Каладин не разбираше какво прави.

Най-добре да си мълчи, поне докато не измисли какво да прави.