Брандън Сандърсън
Пътят на кралете (56)

36
Урокът

„Той взе Острието на зората, което — знае се — свързва всяко празно или смъртно създание, и бавно се закатери към големия храм по стъпалата, изсечени за Вестителите, високи по десет разкрача всяко.“

Из Поемата на Иста. Не открих обяснение от наше време какво представляват тези „Остриета на Зората“. Те като че ли са пренебрегвани от учените, въпреки че събирачите на ранните митологии явно много са говорили за тях.

Не беше необичайно да срещаме местни племена при пътуването през Ничиите хълмове, прочете Шалан. Все пак тези древни земи навремето са били едно от Сребърните кралства. Човек следва да се запита дали зверовете с големите черупки тогава са живели сред тях или тези създания са се настанили в пустошта, останала след отмирането на човешкия род.

Облегна се в стола си. Влажният въздух беше топъл. Вляво от нея Ясна кротко се носеше в басейна, вкопан в пода на банята. Тя обичаше да лежи във водата и Шалан не можеше да я упреква за това. През по-голямата част от живота й къпането бе представлявало тегоба с участието на десетки парши, мъкнещи ведра със затоплена вода, и бързо поостъргване в медната вана, преди водата да е изстинала.

Дворецът в Карбрант предлагаше много повече лукс. Каменният басейн в пода приличаше на малко лично езеро, разточително подгрявано от хитроумни фабриали. Шалан още не знаеше много за фабриалите, въпреки че част от нея беше силно заинтригувана. Затоплящите фабриали се срещаха все по-често. Тъкмо преди два дни персоналът на Конклава изпрати на Ясна един за отопление на покоите й.

Не се налагаше водата да се носи отвън — тя течеше по тръби. Излизаше при завъртане на ръчка. Потичаше топла и температурата й се поддържаше от фабриали в стените на басейна. Шалан също се беше къпала в тази баня и усещането бе прекрасно.

Украсата беше проста — скала с вложени в мазилката по стените цветни камъни. Шалан седеше напълно облечена до басейна, четеше и чакаше Ясна да й поиска нещо. Книгата беше разказ на Гавилар — продиктуван на самата Ясна преди години — за първата му среща със странните парши, наречени по-късно паршенди.

От време на време при нашите пътешествия срещахме местни жители, прочете Шалан. Не парши. Натанци с бледа синкава кожа, широки носове и прилична на вълна бяла коса. В замяна на подаръци от храна, те ни посочиха ловните полета на чудовищата.

После срещнахме паршите. Бил съм на шест експедиции в Натанатан, но не съм виждал подобно нещо! Парши, които живеят сами? Логиката, опитът и науката твърдяха, че това е невъзможно. Паршите имат нужда от цивилизована ръка, която да ги води. Доказвано е неведнъж. Остави някой от тях в пустошта и той просто ще си седи там и няма да прави нищо, докато не дойде някой и не му заповяда.

А тук намерихме група, която може да ловува, да изработва оръжия, да строи и всъщност да създава своя цивилизация. Скоро си дадохме сметка, че това едничко откритие може да се мери и може би да надхвърли всички наши познания за кротките ни слуги.

Шалан погледна по-надолу, където под линия се намираха бележките със ситен сбит шрифт. Повечето книги, продиктувани от мъже, имаха бележки на жената или ардента писари. По негласно споразумение бележките не се разпространяваха нашироко. В тях съпругите понякога изясняваха или даже влизаха в противоречие с разказа на съпруга си. Единственият начин да се запази тази честност за бъдещите учени беше писанията да си останат свещени и тайни.

Трябва да се отбележи, пишеше Ясна под този пасаж, че адаптирах думите на баща ми, по негово настояване, за да ги направя по-подходящи за записване. Това означаваше, че Ясна е направила продиктувания разказ по-учен и впечатляващ. Освен това, според повечето разкази, крал Гавилар в началото не е обръщал внимание на тези особени самодостатъчни парши. Едва след като неговите учени и писари му обясниха, той разбра значението на своето откритие. Тази бележка няма за цел да подчертае невежеството на моя баща; той беше и си остана воин. Вниманието му не беше съсредоточено върху антропологическото значение на експедицията ни, а върху лова, който щеше да е нейната кулминация.

Шалан затвори книгата и се замисли. Томът беше от личната сбирка на Ясна — Паланеумът разполагаше с няколко копия, но Шалан нямаше позволение да внася в банята книги от библиотеката.

Дрехите на Ясна лежаха на пейка до стената. Върху сгънатите одежди в малка златиста кесия беше Превръщателят. Шалан хвърли поглед към Ясна. Принцесата се носеше легнала по гръб в басейна, черната й коса се простираше като ветрило във водата, очите й бяха затворени. Ежедневната баня беше единственото време, когато тя сякаш се отпускаше напълно. Сега изглеждаше много по-млада, като че ли с дрехите беше свалила и своята твърдост; приличаше на дете, което си почива, след като цял ден е плувало енергично.

Тридесет и четири години. В някои отношения това беше старост — някои жени на възрастта на Ясна имаха деца колкото Шалан. Същевременно беше и младост. Ясна беше достатъчно млада, та да ценят красотата й, достатъчно млада, та хората да твърдят, че е срамно да не е омъжена.

Шалан погледна купчината дрехи. Носеше повредения фабриал в тайната кесия. Можеше да ги замени тук и сега. Точно такъв случай бе чакала. Ясна вече й се доверяваше достатъчно, за да си почива в банята, без да се тревожи за фабриала.

Способна ли беше Шалан наистина да направи това? Можеше ли да предаде жената, която я беше приела?

В сравнение със стореното от мен по-рано, това е нищо, помисли Шалан. Нямаше за пръв път да предаде човек, който й вярва.

Стана. Ясна отвори едно око.

Проклятие, рече си Шалан, стисна книгата под мишница и взе да се разхожда в опит да изглежда замислена. Ясна я наблюдаваше. Не с подозрение. С любопитство.

Докато крачеше, Шалан се улови, че пита:

— Защо Вашият баща поиска да сключи договор с паршендите?

— А защо да не поиска?

— Това не е отговор.

— Отговор е, разбира се. Просто не Ви казва нищо.

— Ще ми помогнете, Ваше Сиятелство, ако ми дадете полезен отговор.

— Тогава задайте полезен въпрос.

Шалан вирна брадичка.

— Какво беше това, което паршендите притежаваха, а крал Гавилар искаше да притежава?

Ясна се усмихна и отново затвори очи.

— Близо сте. Но вероятно сама можете да отгатнете отговора.

— Остриета и Брони.

Ясна кимна и продължи да лежи във водата.

— Не са споменати в текста.

— Баща ми не говореше за тях — обясни Ясна. — Но от нещата, които каза… е, сега подозирам, че точно това е мотивирало договора.

— Но можете ли да сте сигурна, че той е знаел? Може би просто е искал скъпоценните ядра.

— Възможно е — отговори Ясна. — Паршендите сякаш се забавляваха от нашия интерес към вплетените в брадите им камъни. — Тя се усмихна. — Трябваше да видите изумлението ни, когато открихме откъде ги взимат. Когато копиерозите измряха при очистването на Аимиа, мислехме, че за последен път виждаме големи скъпоценни ядра. А ето че и други чудовища имали такива. При това обитаваха земи, които не са далеч от самия Колинар.

Както и да е, паршендите имаха готовност да ги споделят с нас, при положение, че и те могат да продължат да ги ловят. Според паршендите, щом си правиш труда да преследваш пропастните чудовища, то скъпоценните им ядра са твои. И все пак, точно преди да се завърне в Алеткар, баща ми изведнъж трескаво започна да говори за необходимостта от споразумение.

— Какво се случи? Какво се промени?

— Не мога да кажа със сигурност. Обаче той веднъж описа странните действия на един воин от паршендите по време на лов за чудовище. Когато звярът приближил, вместо да вземе копието си, този воин протегнал ръка встрани по твърде подозрителен начин. Само баща ми го видял; допуснах, че според него онзи е искал да призове своя Вълшебен меч. Паршендът усетил какво прави и спрял. Баща ми не каза повече и предполагам, че не искаше да се привлича повече от разпаленото дотогава внимание към Пустите равнини.

Шалан почука по книгата.

— Не е убедително. Ако е бил така сигурен за Остриетата, това значи, че е виждал повече.

— И аз подозирам нещо такова. Но проучих внимателно договора след смъртта на баща ми. Клаузите за привилегирована търговия и прекосяване на границата спокойно може и да представляват стъпка към приобщаването на паршендския народ към Алеткар. Със сигурност договорът би попречил на паршендите да продават своите Остриета на други кралства, преди първо да минат през нас. Може би това е всичко, което той е искал да направи.

— Но защо да го убиват? — попита Шалан и се отправи със скръстени ръце към пейката с дрехите на Ясна. — Дали паршендите са разбрали, че той има намерение да вземе техните Остриета и са го убили, за да го спрат?

— Не е сигурно — отговори Ясна. Звучеше скептично. Защо според нея паршендите убиха Гавилар? Шалан едва не я попита. Но имаше чувството, че няма да узнае повече от Ясна. Тя очакваше от Шалан да мисли, да открива и да прави изводи сама.

Шалан спря край пейката. Кесията с Превръщателя беше отворена, връзките бяха разхлабени. Виждаше сгушения вътре предмет. Замяната щеше да е лесна. Шалан похарчи значителна част от парите си за купуването на скъпоценни камъни като на Ясна и ги сложи в счупения Превръщател. Сега двата бяха съвършено еднакви.

Все още не беше научила нищо за използването на фабриала; помъчи се да намери начин да попита, но Ясна избягваше да говори за Превръщателя. Повече настойчивост щеше да е подозрителна. Трябваше да получи сведения от друг източник. Може би от Кабсал или от някоя книга в Паланеума.

Тъй или иначе, времето я притискаше. Шалан усети, че ръката й се вмъква в кесията, опипва вътрешността й и прокарва пръсти по верижките на повредения фабриал. Сърцето й заби учестено. Погледна Ясна, но тя просто си лежеше и се носеше във водата със затворени очи. А ако ги отвореше?

Не мисли за това!, заповяда си Шалан. Просто го направи. Направи размяната. Толкова е близо…

— Напредвате по-бързо, отколкото предполагах, че Ви е по силите — внезапно рече Ясна.

Шалан се обърна, ала очите на Ясна още бяха затворени.

— Сбърках, когато Ви осъдих твърде строго заради досегашното Ви образование. Аз самата често казвам, че страстта превъзхожда възпитанието. Вие притежавате решителност и способности да станете уважаван учен, Шалан. Осъзнавам, че за Вас отговорите идват бавно, но продължавайте с изследването си. И накрая ще получите отговорите.

Шалан постоя малко с ръка в кесията и неудържимо препускащо сърце. Призля й. Не мога да го направя, разбра тя. Отче на Бурята, каква глупачка съм! Извървях целия този път… и сега не мога да го направя!

Измъкна ръка от кесията и закрачи обратно към стола. Какво щеше да каже на братята си? Дали току-що не беше обрекла семейството си на гибел? Седна, остави книгата настрани и въздъхна, с което накара Ясна да отвори очи. Ясна я погледа, после се изправи във водата и посочи сапуна за коса.

Скърцайки със зъби, Шалан стана, донесе сапунерката и приклекна да я подаде. Ясна взе прахообразния сапун, скашка го и го разпени върху дланта си, преди да го втрие в лъскавите си черни коси с две ръце. Дори и гола, Ясна Колин беше спокойна и овладяна.

— Като че ли напоследък прекарахме твърде много време на закрито — рече принцесата. — Изглеждате изнервена от това.

— Добре съм — остро отвърна Шалан.

— Хмм, да. И това се доказва от Вашия съвършено разумен и спокоен тон. Може би трябва да пренасочим част от Вашето обучение от историята към нещо по-приложно, по-семпло.

— Като естествените науки? — пооживи се Шалан.

Ясна наклони глава назад. Шалан коленичи върху една хавлия до басейна и протегна свободната си ръка, за да втрие сапуна в буйните коси на учителката си.

— Мислех си за философия — рече Ясна.

Шалан примигна.

— Философия? Каква полза от това? — Не е ли философията изкуството да не казваш нищо с възможно най-много думи?

— Философията е важно поле за изследвания — строго отговори Ясна. — Особено ако ще се въвличате в дворцовата политика. Трябва да се разсъди върху същината на морала, и то за предпочитане преди човек да попадне в положение, което изисква вземането на морални решения.

— Да, Ваше Сиятелство. Само че не мога да видя с какво философията е по-„приложна“ от историята.

— Историята по определение не може да се преживява пряко. Когато се случва, това е настояще, а настоящето е полето на философията.

— Това е просто въпрос на определение.

— Да, всички думи се подчиняват на това как ги определяш.

— Предполагам — рече Шалан и се отдръпна, за да може Ясна да потопи косите си и да ги изплакне.

Принцесата започна да втрива в кожата си мек отмиващ сапун.

— Това беше особено слаб отговор, Шалан. Какво става с Вашето остроумие?

Шалан хвърли поглед към пейката и оставения там скъпоценен фабриал. След толкова време тя се оказа твърде слаба да стори каквото трябва.

— Моето остроумие има временен хиатус, Ваше Сиятелство. В очакване на критика от колегите му, честността и дързостта.

Ясна само вдигна вежда.

Шалан приседна на петите си върху хавлията.

— Как знаете кое е правилно, Ясна? Щом не слушате светилищата, как решавате?

— Зависи от философията на човек. Кое е най-важно за Вас?

— Не знам. Не можете ли да ми кажете?

— Не. Ако Ви дам отговорите, няма да съм по-добра от светилищата, които предписват в какво да вярвате.

— Те не са злонамерени, Ясна.

— Освен когато опитват да управляват света.

Шалан стисна устни в тънка черта. Загубената Война беше свалила Йерокрацията и беше разпиляла воринизма из светилищата. Неизбежен изход за една религия, която беше опитала да господства. Светилищата трябваше да проповядват морал, а не да го налагат. Налагането оставаше за светлооките.

— Казвате, че не можете да ми дадете отговори — рече Шалан. — А не мога ли да помоля за съвет някой мъдър? Някой, който е минал преди мен? Защо да пишем нашите философии, да правим изводи, ако не, за да повлияем на другите? Вие самата ми казахте, че информацията е безполезна, ако не се използва, за да се правят преценки.

Ясна се усмихна и потопи ръцете си във водата, за да ги изплакне. Шалан забеляза как очите й блясват победоносно. Тя невинаги защитаваше една или друга идея, защото вярва в нея; просто искаше да подтикне Шалан. Това беше влудяващо. Как би могла Шалан да знае какво наистина мисли Ясна, ако тя заемаше противоречиви становища, както сега?

— Действате, като че ли има само един отговор — каза Ясна и махна на Шалан да донесе хавлия, докато излизаше от басейна. — Единствен, вечен и съвършен отговор.

Шалан пъргаво се отзова и донесе огромна пухкава хавлия.

— Не служи ли философията за това? За намирането на отговорите? За търсенето на истината, на истинското значение на нещата?

Докато се бършеше, Ясна отново повдигна вежда.

— Какво? — попита Шалан, внезапно смутена.

— Вярвам, че е време за практическо упражнение — отговори Ясна. — Извън Паланеума.

— Сега ли? — попита Шалан. — Толкова е късно!

— Казах Ви, че философията е приложно изкуство — отговори Ясна, загърна се с хавлията и извади Превръщателя от кесията. Плъзна верижките около пръстите си и закрепи скъпоценните камъни върху ръката си. — Сега ще Ви дам доказателство. Елате, помогнете ми да се облека.

* * *

Като дете Шалан се наслаждаваше на вечерите, когато успяваше да се промъкне навън, в градините. Когато покривалото на мрака се спуснеше над имението, то се преобразяваше напълно. В сенките Шалан си представяше, че скалните пъпки, шистокорите и дърветата са някакви чуждоземни растения. Дращенето на изпълзяващите от пукнатините кремлинги се превръщаше в стъпки на загадъчни хора от далечни страни. Търговци от Шиновар с големи очи, ездач на пропастно чудовище от Кадрикс или лодкар от Чистото езеро със своята тясна лодчица.

Но докато вървеше из нощния Карбрант, не си представяше тези картини. Навремето беше забавна игра да си въобразява тъмни скитници в нощта, ала тук тъмните скитници бяха съвсем истински. Нощем Карбрант не се превръщаше в тайнствено и интересно място. Оставаше си какъвто беше и през деня, само че на Шалан й се струваше по-опасен.

Ясна не обърна внимание на шумните покани на водачите на рикши и носачите на паланкини. Вървеше бавно, облечена в красива виолетово-златна рокля, а подире й беше Шалан в синя коприна. Ясна не си губи времето за правене на прически след банята и косата й се спущаше по раменете като водопад, почти възмутително свободна.

Вървяха по Ралинса, главната улица, която вървеше с множество завои по склона на хълма и свързваше Конклава с пристанището. Въпреки късния час гъмжеше от народ, а много от хората явно носеха нощта вътре в себе си. Бяха по-груби, с по-мрачни лица. Над града още отекваха викове, но и те носеха нощта в себе си, както личеше от грубостта на думите и остротата на гласовете. Сградите по стръмния хълм бяха все така близко една до друга като през деня, ала и те сякаш вдъхваха нощта. Почернели като обгорени камъни. Празни останки.

Камбаните още звъняха. В мрака всеки звън беше като кратък писък. Подчертаваха присъствието на вятъра, който беше като живо същество и всяко негово преминаване пораждаше какофония. Надигна се бриз и лавина от звуци се затъркаля надолу по Ралинса. Шалан едва не се сви от шума.

— Ваше Сиятелство, не трябваше ли да вземем паланкин?

— Паланкинът може да попречи на нашия урок.

— Ако нямате нищо против, добре ще е да проведем урока през деня.

Ясна спря и погледна оттатък Ралинса, към една по-тъмна странична улица.

— Какво мислите за тази улица, Шалан?

— Не ми се вижда особено привлекателна.

— И все пак, това е най-прекият път от Ралинса до района на театъра.

— Там ли отиваме?

— Никъде не „отиваме“ — отговори Ясна и пое по страничната улица. — Ние действаме, обмисляме и се учим.

Шалан я последва нервно. Нощта ги погълна; единствената светлина идваше от пивниците и отворените до късно продавници. Когато подминаха група събрани на входа на една кръчма работници, Шалан притеснено се заозърта. Бяха тъмнооки, разбира се. В нощта разликата беше още по-явна.

— Ваше Сиятелство? — тихо продума Шалан.

— Когато сме млади — подхвана Ясна — искаме прости отговори. Може би няма по-отличителна черта на младостта от желанието всичко да е както трябва. Както винаги е било.

Шалан се свъси, все още наблюдаваща през рамо мъжете на входа на кръчмата.

— Колкото повече растем, толкова повече въпроси си задаваме — продължи Ясна. — Започваме да питаме защо. И още искаме прости отговори. Допускаме, че хората около нас — възрастните, водачите — ще разполагат с тези отговори. Често оставаме доволни от отговорите, които те ни дават.

— Никога не бях доволна — тихо рече Шалан. — Исках още.

— Вие сте била зряла. Това, което описвате, се случва с повечето от нас, когато съзряваме. Всъщност, струва ми се, че съзряването, мъдростта и питането са синоними. Колкото повече остаряваме, толкова по-вероятно е да отхвърлим простите отговори. Освен ако на пътя ни не се изпречи някой, който нарежда да се приемат безусловно. — Ясна присви очи. — Чудите се защо отхвърлям светилищата.

— Така е.

— Повечето от тях се стремят да спрат въпросите.

Ясна спря. После за кратко дръпна ръкавицата си и използва светлината под нея да огледа улицата. По-едри от броами, скъпоценните камъни върху ръката й блеснаха като факли — червена, бяла и сива.

— Разумно ли е така да показвате богатството си, Ваше Сиятелство? — обади се тихичко Шалан и се озърна.

— Не. Съвсем не е разумно. И особено не тук. Разбирате ли, тази улица си е спечелила много лошо име напоследък. През последните два месеца в три отделни случая любители на театъра, които са предпочели да минат по този път, са били пресрещани от разбойници. Хората и в трите случая са убити.

Шалан осезаемо пребледня.

— Градската стража — добави Ясна — не е свършила нищо. Таравангян няколко пъти ги е мъмрил строго, но капитанът на стражата е братовчед на един много влиятелен светлоок в града. А Таравангян не е особено силен владетел. Някои подозират, че нещата са по-дълбоки, че разбойниците може би подкупват стражниците. Сега обаче политиката не е важна, понеже, както забелязвате, нито един стражник не пази мястото, въпреки мрачната му слава.

Ясна придърпа ръкавицата обратно и улицата отново потъна в тъмнина. Шалан замига, за да привикнат очите й.

— Колко е глупаво, ще кажете Вие, да дойдем тук, две беззащитни жени със скъпи дрехи и богатства, нали?

— Много глупаво. Ясна, може ли да си вървим? Моля Ви. Какъвто и урок да сте имали на ум, не си заслужава това.

Ясна стисна плътно устни. Хвърли поглед в една тясна и по-тъмна алея до улицата, където стояха. След като върна ръкавицата си на място, настана почти непрогледен мрак.

— Намирате се на интересно място във Вашия живот, Шалан — заговори Ясна, огъвайки китката си. — Достатъчно възрастна сте, за да питате, да се съмнявате, да отхвърляте онова, което Ви се предоставя, просто защото ви се предоставя. Ала в същото време пазите идеализма на младостта. Чувствате, че трябва да съществува единствена и всеобща истина. И мислите, че щом я намерите, всичко, което дотогава Ви е обърквало, изведнъж ще придобие смисъл.

— Аз… — понечи да спори Шалан, обаче думите на Ясна бяха впечатляващо точни. Ужасните неща, които Шалан беше извършила, ужасните неща, които планираше да извърши, я измъчваха. Възможно ли беше да стори нещо лошо в името на постигането на нещо прекрасно?

Ясна влезе в тясната уличка.

— Ясна! Какво правите?

— Това е философия в действие, дете. Елате с мен.

Шалан поспря в началото на уличката. Сърцето й блъскаше в гърдите, мислите й бяха помътени. Вятърът повя и камбаните звъннаха, като че върху камъните започнаха да падат замръзнали дъждовни капки. Шалан мигновено взе решение и се спусна след Ясна — предпочиташе да не е сама, дори и в по-голям мрак. Приглушеният блясък на Превръщателя едва осветяваше пътя им, та Шалан тръгна плътно подир Ясна.

Шум зад тях. Шалан сепнато се обърна и съгледа няколко тъмни силуета, скупчени в алеята.

— О, Отче на Бурята — прошепна тя. Защо? Защо Ясна правеше това?

Шалан разтреперана улови роклята на Ясна със свободната си ръка. От далечния край на алеята, пред тях, се зададоха още сенки. Приближаваха. Сумтяха. Газеха в калните вонящи локви. Студената вода вече беше проникнала през чехлите на Шалан.

Ясна спря. Крехката светлина на скрития фабриал се отрази в метал в ръцете на дебнещите мъже. Саби или ножове.

Крояха убийство. Човек не ограбва жени с могъщи връзки като Шалан и Ясна, като ги оставя живи, за да свидетелстват. Подобни мъже не бяха като благородните разбойници от романтичните истории. Живееха със знанието, че уловят ли ги, ще ги обесят.

Скована от страх, Шалан не можеше дори да извика.

Отче на Бурята, Отче на Бурята, Отче на Бурята!

— А сега, урокът — рече Ясна с твърд и мрачен глас. Свали ръкавицата.

Светлината беше почти заслепяваща. Шалан вдигна ръка да се предпази от нея и отстъпи към стената на алеята. Около тях имаше четирима мъже. Не онези от входа на кръчмата, а други. Не беше усетила, че ги наблюдават. Сега забеляза ножовете и прочете убийството в погледите им.

Най-сетне викът се изтръгна от нея.

Мъжете изохкаха, заслепени от светлината, но продължиха напред. До Ясна приближи някакъв с мощни гърди и тъмна брада и вдигна оръжието си. Тя спокойно протегна ръка, разпери пръсти и ги притисна в гърдите на мъжа, докато той замахваше с ножа. Шалан спря да диша.

Ръката на Ясна потъна в кожата на мъжа и той се вцепени. После пламна.

Не. Стана на огън. Докато премигна и мъжът се превърна в пламъци. Те се издигаха около ръката на Ясна и имаха очертанията на мъж с отметната назад глава и отворена уста. За кратко сиянието от гибелта му затъмни скъпоценните камъни на Ясна.

Викът на Шалан секна. Фигурата от огън беше красива по един особен начин. Изчезна за миг. Огънят се разнесе в нощния въздух и остави оранжев отпечатък в погледа на Шалан.

Другите трима започнаха да ругаят, тръгнаха да бягат и в паниката се запрепъваха един в друг. Един падна и Ясна небрежно се обърна и забърса рамото му с пръст, докато той се мъчеше да се изправи на колене. Превърна се в кристал, чист и съвършен кварц; облеклото му също. Диамантът в Превръщателя на Ясна помръкна, но остана достатъчно Светлина, която пращаше многоцветни отблясъци през кристалния труп.

Другите двама се втурнаха в противоположни посоки. Ясна пое дълбоко дъх, затвори очи и вдигна ръка над главата си. Шалан притисна скритата ръка в гърдите си, вцепенена и объркана. Ужасена.

Светлина на Бурята се стрелна от ръката на Ясна като двойка симетрични мълнии. Всяка от мълниите порази по един разбойник. Те подскочиха и се превърнаха в дим. Празните им дрехи се свлякоха на земята. Димният камък в Превръщателя на Ясна се пукна с остър звук, светлината му изчезна и останаха само диамантът и рубинът.

Останките от двамата разбойници се издигнаха във въздуха като малки стълбчета мазен дим. Ясна отвори очи. Изглеждаше странно спокойна. Намъкна отново ръкавицата — със скритата ръка я притисна в стомаха си и плъзна пръстите на свободната ръка в нея. После спокойно се върна, откъдето бяха влезли в алеята. Остави кристалния труп, приклекнал с вдигната ръка. Замръзнал за вечни времена.

Шалан се откъсна от стената и забърза след Ясна. Призляваше й и беше удивена. На ардентите беше забранено да прилагат своите Превръщатели върху хора. Дори рядко ги ползваха пред други. Освен това — как Ясна порази двамата мъже от разстояние? От всичко прочетено, колкото и да беше малко, Шалан знаеше, че за Превръщането е необходим физически контакт.

Беше прекалено смазана, та да иска отговори и стоеше мълчаливо — притиснала главата си отстрани със свободната ръка в опит да овладее треперенето и задъхването — докато Ясна повика паланкин. Най-сетне дойде един и двете са качиха.

Носачите тръгнаха към Ралинса. Седналите една срещу друга Ясна и Шалан се блъскаха при движението. Ясна разсеяно измъкна счупения димен камък и го пъхна в един джоб. Можеше да го продаде на златар, който да отреже и шлифова малките парчета.

— Ужасно беше — промълви най-сетне Шалан с ръка на гърдите. — Това беше едно от най-страшните неща, които съм преживявала. Вие убихте четирима души.

— Четирима мъже, които крояха да ни пребият, ограбят, убият и вероятно изнасилят.

— Вие ги подмамихте да дойдат след нас!

— Принудих ли ги да извършат някакви престъпления?

— Показахте скъпоценните камъни.

— Не може ли една жена да върви по улицата в града със своите притежания?

— Нощем? — обади се Шалан. — В опасен квартал? Като показва богатствата си? Вие почти предизвикахте случилото се!

— И това го оправдава? — отвърна Ясна и се приведе напред. — Одобрявате ли онова, което те се канеха да направят?

— Не, разбира се. Но това не оправдава Вашите действия!

— И все пак, тези мъже вече не са на улицата. Поне дотолкова жителите на града са в по-голяма безопасност. Проблемът, който толкова тревожеше Таравангян, е решен и любителите на театъра няма повече да попадат в ръцете на тези гадини. Колко живота спасих току-що?

— Знам колко живота отнехте. И то чрез силата на нещо, което би трябвало да е свято!

— Философията в действие. Важен урок за Вас.

— Направихте всичко това, само за да докажете гледната си точка — тихо отговори Шалан. — Направихте го, за да ми докажете, че можете. Проклятие, Ясна, как можахте да сторите подобно нещо?

Ясна не отговори. Шалан се вгледа в нея и затърси някакви чувства в безизразните й очи. Отче на Бурята. Наистина ли познавам тази жена? Коя е тя всъщност?

Ясна се облегна и загледа преминаващия край тях град.

— Аз не направих това, просто за да доказвам, дете. От известно време имах усещането, че злоупотребявам с гостоприемството на Негово величество. Той не си дава сметка какви грижи би имал, съюзявайки се с мен. Пък и мъже като тези…

В гласа й имаше нещо, острота, каквато Шалан не беше долавяла досега.

Какво са Ви причинили?, зачуди се ужасена Шалан. И кой?

— Както и да е — продължи Ясна — това се случи, защото аз избрах този път, а не защото смятах, че е необходимо да видите нещо. Обаче се предостави възможност за поучение, за задаване на въпроси. Чудовище ли съм аз или съм герой? Просто убих четирима или попречих на четирима убийци да вилнеят из улиците? Заслужава ли една жена да й бъде причинено зло, само защото се намира на място, където злото може да я застигне? Имах ли право да се защитавам? Или само си търсех оправдание да убивам?

— Не знам — прошепна Шалан.

— Следващата седмица ще проучвате това и ще го обмисляте. Ако желанието Ви е да станете учен — истински учен, който променя света — ще се наложи да се изправите пред подобни въпроси. Понякога ще трябва да взимате решения, от които ще Ви се преобръща стомахът, Шалан Давар. Ще Ви подготвя да правите това.

Ясна се умълча и се загледа настрани, а паланкинът ги носеше към Конклава. Шалан беше прекалено изтерзана да говори и изтърпя остатъка от пътуването в тишина. Последва Ясна през смълчаните коридори към покоите им. Понякога се разминаваха с учени, които отиваха в Паланеума да работят през нощта.

Когато се прибраха, Шалан помогна на Ясна да се съблече, макар да й беше противно да я докосва. А не би трябвало. Мъжете, които Ясна уби, бяха отвратителни твари и нямаше място за съмнение, че щяха да я погубят. Но я тревожеше не толкова самото действие, колкото хладното безразличие.

Все още скована, Шалан донесе на Ясна нощница, докато тя сваляше бижутата си и ги оставяше на тоалетната масичка.

— Можехте да позволите на другите трима да се измъкнат — каза Шалан и се върна при Ясна, която беше седнала да разреши косите си. — Необходимо беше да убиете само един от тях.

— Не.

— Защо? Те щяха да са прекалено уплашени да посмеят да нападат отново.

— Не знаете дали е така. Аз искрено исках тези мъже да изчезнат. Някоя невнимателна госпожица, която се прибира по неподходящата улица, не може да се защити, обаче аз мога. И ще го правя.

— Нямате власт за това, не и в чужд град.

— Вярно. Ето още нещо за обмисляне. — Ясна поднесе четката към косите си и подчертано се извърна от Шалан. Затвори очи, сякаш искаше да я изключи.

Превръщателят лежеше на тоалетката до обеците на Ясна. Шалан стисна зъби. Държеше мека копринена роба. Ясна, в бяла долна дреха, седеше и решеше косите си.

Понякога ще трябва да взимате решения, от които ще Ви се преобръща стомахът, Шалан Давар…

Вече ми се е налагало.

И сега е така.

Как дръзна Ясна да стори това? Как дръзна да въвлече и Шалан? Как дръзна да използва нещо толкова прекрасно и свято като инструмент на разрушението?

Ясна не заслужаваше да притежава Превръщателя.

С едно бързо движение Шалан мушна робата под скритата си ръка, после бръкна в тайната кесия и измъкна димния камък от Превръщателя на стария Давар. Застана пред тоалетката и докато оставяше робата, размени двата фабриала. Пъхна работещия в ръкава на скритата си ръка и отстъпи, точно когато Ясна отвори очи и погледна дрехата, която си лежеше най-невинно до повредения Превръщател.

Дъхът на Шалан секна.

Ясна отново затвори очи и подаде четката на Шалан.

— Петдесет разресвания, Шалан. Денят беше изтощителен.

Шалан действаше механично, разресваше косите на наставницата си и притискаше откраднатия Превръщател в скритата си ръка, ужасена, че Ясна може всеки миг да забележи размяната.

Но тя не забеляза. Не и когато облече робата. Не и когато прибра фабриала в ковчежето за бижута и го заключи с ключа, който висеше на шията й, докато спи.

Шалан излезе от стаята вдървено. Вълнуваше се. Беше изморена, чувстваше се зле, беше объркана.

Но незабелязана.