Брандън Сандърсън
Пътят на кралете (11)

5
Еретичката

„Виждал съм края и съм чувал да го назовават. Нощта на Скърбите, Истинското Опустошение. Вечната Буря.“

Записано на първи Нанес, 1172 г., петнадесет секунди преди смъртта. Обектът е тъмноок младеж с неизвестен произход.

Шалан не очакваше Ясна Колин да е толкова красива.

Величествена, зряла красота, каквато можеш да очакваш от портрета на някой учен с историческо значение. Шалан разбра, че наивно е очаквала Ясна да е грозновата стара мома, като строгите бавачки, които я бяха обучавали преди години. Как иначе да си представя човек еретичка, която е навлязла отдавна в тридесетте си години и все още не е омъжена?

Ясна нямаше нищо общо с това. Беше висока и стройна, с чиста кожа, тънки черни вежди и гъста, тъмна като оникс, коса. Част от косата й беше вдигната и оплетена около малко спираловидно златно украшение и забодена с две дълги игли. Останалата част се спускаше зад врата й на ситни стегнати къдрици. Даже и така оплетена и накъдрена, косата достигаше до раменете на Ясна — ако беше спусната, щеше да е дълга колкото косата на Шалан, която стигаше под средата на гърба й.

Имаше ъгловато лице и проницателни бледолилави очи. Слушаше някакъв мъж, облечен в роба в опалено оранжево и бяло — кралските цветове на Карбрант. Нейно Сиятелство Колин беше с няколко пръста по-висока от мъжа — явно мълвата за високия ръст на алетите не беше преувеличена. Ясна съзря Шалан, забеляза я и се върна към разговора си.

Отче на Бурята! Тази жена беше сестра на крал. Сдържана, подобна на статуя, безукорно облечена в синьо и сребристо. Също като роклята на Шалан, и тази на Ясна се закопчаваше отстрани и имаше висока яка, само че Ясна имаше доста по-пълни гърди от Шалан. Полите на роклята бяха свободни от талията надолу и щедро се стелеха по пода. Ръкавите бяха дълги и пищни, левият — закопчан върху скритата ръка.

На свободната си ръка носеше особено украшение — два пръстена и гривна, свързани с няколко верижки, между които на опакото на ръката имаше триъгълник от скъпоценни камъни. Превръщател — думата се използваше и за хората, които извършваха процеса, и за самия фабриал, който го правеше възможен.

Шалан предпазливо влезе в помещението, за да опита да огледа по-добре едрите блестящи скъпоценни камъни. Сърцето й заби малко по-бързо. Превръщателят изглеждаше еднакъв с онзи, който тя и братята й бяха намерили във вътрешния джоб на дрехата на баща им.

Ясна и мъжът с робата се запътиха към Шалан, като продължиха да разговарят. Как щеше да реагира Ясна сега, когато повереницата най-сетне я настигна? Щеше ли да е ядосана заради забавянето на Шалан? Шалан нямаше вина за това, но хората често имат неразумни очаквания към по-ниско поставените от тях.

Също като голямото помещение, и този коридор беше врязан в скалата, но много по-богато украсен със сложни окачени лампи със заредени със Светлина скъпоценни камъни. Повечето бяха тъмновиолетови гранати, от не толкова ценните камъни. Дори и така, само заради броя на камъните, които висяха и сияеха във виолетово, една лампа струваше малко състояние. Но Шалан се впечатли повече от симетрията и красотата на кристалите отстрани на лампите.

Когато Ясна приближи, Шалан дочу част от думите й.

— … осъзнавате, че това действие може да предизвика неблагоприятна реакция от светилищата? — рече жената на алетски. Езикът беше много близък до родния на Шалан веденски и като дете тя беше научена добре на него.

— Да, Сиятелство — отговори мъжът с робата. Той беше възрастен, с тънка бяла брадица и светлосиви очи. Откритото му благо лице беше много угрижено. Шапката му беше тумбеста и цилиндрична, в тон с цветовете на робата. Пищна роба. Може би това беше някой кралски иконом?

Не. Камъните по пръстите му, държанието му, почтителното отношение на останалите светлооки адютанти… Отче на Бурята!, помисли Шалан. Това трябва да е самият крал! Не братът на Ясна, а кралят на Карбрант — Таравангян.

Шалан припряно направи подходящия поклон, което не остана незабелязано от Ясна.

— Ардентите имат голямо влияние тук, Ваше Величество — каза Ясна с равен глас.

— Както и аз — отговори кралят. — Няма нужда да се тревожите за мен.

— Отлично. Условията Ви са приемливи. Заведете ме на място и ще видя какво може да се направи. Ако ме извините обаче, имам да се срещна с някого, докато отиваме там — рече Ясна и рязко махна на Шалан да се присъедини към тях.

— Разбира се, Ваше Сиятелство — отговори кралят. Той се отнасяше почтително към Ясна. Карбрант беше малко кралство — просто един град — докато Алеткар беше сред най-могъщите в света. Една алетска принцеса всъщност стоеше по-горе от карбрантски крал, независимо от протокола.

Шалан забърза да настигне Ясна, която вървеше малко зад краля. Кралят подхвана разговор с адютантите си.

— Ваше Сиятелство — рече Шалан, — аз съм Шалан Давар. Поискахте да се срещнете с мен. Дълбоко съжалявам, че не можах да Ви настигна в Думадари.

— Грешката не е Ваша — отговори Ясна и помаха с пръсти. — Не очаквах да стигнете навреме. Но, когато Ви пратих бележката, не бях сигурна къде ще отида след Думадари.

Ясна не беше ядосана; това беше добър признак. Шалан почувства как част от притеснението й изчезва.

— Впечатлена съм от Вашето постоянство, дете — продължи Ясна. — Честно казано, не очаквах, че ще ме следвате толкова далеч. След Карбрант щях да престана да Ви оставям бележки, понеже допусках, че сте се отказала. Повечето постъпват така след първите няколко спирки.

Повечето? Значи това беше някакъв изпит? И Шалан беше преминала?

— Да, наистина — добави Ясна умислено. — Може би действително ще Ви позволя да помолите за място като моя повереница.

Шалан почти се спъна от изумление. Да я помоли? Нима не беше направила вече точно това?

— Ваше Сиятелство, помислих, че… Е, Вашето писмо…

Ясна я изгледа.

— Позволих Ви среща, госпожице Давар. Не обещах да Ви взема. Обучението и грижите за една повереница са разсейване, за което сега едва ли имам време и търпение. Но Вие пътувате отдалеч. Аз ще приема молбата Ви, но разберете, че изискванията ми са строги.

Шалан прикри едно смръщване.

— Няма мрънкане — отбеляза Ясна. — Това е добър знак.

— Мрънкане, Ваше Сиятелство? Светлоока жена да мрънка?

— Ще се изненадате — отвърна сухо Ясна. — Но само обноските няма да Ви спечелят място. Кажете ми, доколко обширно е Вашето образование?

— Обширно в някои области — отговори Шалан. После припряно добави: — С обширни пропуски в други.

— Отлично — рече Ясна. Пред тях кралят явно бързаше, но беше достатъчно стар, та дори и бързането му беше бавно. — Значи ще направим оценка. Отговаряйте откровено и не преувеличавайте, защото скоро ще разкрия лъжите Ви. И не проявявайте фалшива скромност. Не търпя превземките.

— Да, Ваше Сиятелство.

— Ще започнем с музиката. Как бихте оценили уменията си?

— Имам добър слух, Ваше Сиятелство — честно отвърна Шалан. — Бива ме най-много в пеенето, но съм учила и цитра, и гайда. Далече не съм от най-добрите певци, които сте чували, но и от най-лошите също. Знам повечето исторически балади наизуст.

— Дайте припева на Пеещата Адрене.

— Тук?

— Не обичам да се повтарям, дете.

Шалан се изчерви, но запя. Не беше най-доброто й представяне, ала гласът й беше чист и не се запъваше с текста.

— Добре — каза Ясна, щом Шалан поспря да си поеме дъх. — Езици?

Шалан се пообърка, докато отклони вниманието си от напрегнатите опити да си припомни следващия стих. Езици?

— Очевидно мога да говоря родния Ви алетски. Прилично чета тайленски и добре говоря ази. Мога да се изразявам достъпно на селайски, но не го чета.

Ясна не направи никакви коментари. Шалан започна да се нервира.

— Писане?

— Владея всички главни, малки и локални глифи и мога да ги изобразявам калиграфски.

— Както и повечето деца.

— Глифогаданията, които изписвам, се смятат от познатите ми за доста впечатляващи.

— Глифогадания ли? — рече Ясна. — Имах основания да смятам, че искате да станете учен, а не доставчик на суеверни глупости.

— Водя дневник от детските си години — продължи Шалан, — за да упражнявам уменията си в писането.

— Поздравления. Ако ми потрябва някой да напише трактат за любимото си плюшено конче или описание на интересно речно камъче, ще пратя да Ви повикат. Няма ли да покажете нещо, което разкрива, че притежавате истински умения?

Шалан пламна.

— С цялото ми уважение, Ваше Сиятелство, имате писмо от мен, и то се оказа достатъчно убедително, та да ми дарите тази аудиенция.

— Добър аргумент — кимна Ясна. — Отне Ви доста време да стигнете до него. Как е обучението Ви по логика и свързаните изкуства?

— Отлична съм в основите на математиката — отвърна все още смутената Шалан — и често помагах на баща ми с някои дребни сметки. Чела съм пълните съчинения на Тормас, Нашан, Ниали Справедливата и — разбира се — Нохадон.

— Пласини?

Кой?

— Не.

— Габратин, Юстара, Маналине, Сясикк, Шаука, дъщерята на Хасвет?

Шалан се сви и отново поклати глава. Последното име беше шинско. Нима народът шин имаше магистри по логика? Нима Ясна наистина очакваше нейните повереници да са изучавали такива неизвестни текстове?

— Разбирам — рече Ясна. — А историята?

Шалан помръкна още повече.

— Аз… Това е една от областите, в които съм явно неподготвена, Ваше Сиятелство. Баща ми тъй и не успя да ми намери подходящ учител. Прочетох неговите исторически книги.

— Които са?

— Най-вече пълното издание на Топика-та на Барлеша Лан.

Ясна презрително размаха свободната си ръка.

— Едва струва времето, което е отнело скопосването му. В най-добрия случай може да се определи като преглед на историческите събития за широката публика.

— Извинявам се, Ваше Сиятелство.

— Това е притеснителен пропуск. Историята е най-важното от литературните подизкуства. Човек ще си рече, че Вашите родители би трябвало да положат особено усилие в тази област, ако се надяват да Ви пратят на обучение при историк като мен.

— Обстоятелствата при мен са необичайни, Ваше Сиятелство.

— Невежеството едва ли е нещо необичайно, госпожице Давар. Колкото повече живея, толкова повече осъзнавам, че то е естественото състояние на човешкия ум. Много са онези, които ще се борят да бранят неговата святост и да очакват от Вас да се впечатлявате от усилията им.

Шалан пак се изчерви. Давала си беше сметка, че има някои пропуски, но Ясна имаше необосновани очаквания. Нищо не каза и продължи да върви редом с по-високата жена. Впрочем, колко дълъг беше този коридор? Тя беше толкова смутена, че дори не погледна картините, край които минаваха. Свиха край един ъгъл и продължиха по-навътре в планинския склон.

— Добре тогава, да минем към науките — рече разочарована Ясна. — Какво можете да кажете за себе си тук?

— Имам разумните основи по науките, които бихте могли да очаквате от млада жена на моята възраст — отговори Шалан по-надуто, отколкото й се щеше.

— Ще рече?

— Мога да говоря умело за география, геология, физика и химия. Особено учих биология и ботаника, понеже можех да се занимавам с това на прилично ниво независимост в именията на баща ми. Но, ако очаквате да съм в състояние да реша Главоблъсканицата на Фабрисан с едно махване на ръка, подозирам, че ще останете разочарована.

— Нямам ли право на разумни изисквания към потенциалните си ученици, госпожице Давар?

— Разумни ли? Вашите изисквания са почти толкова разумни, колкото тези на Десетимата Вестители в Деня на Изпитанието! С цялото ми уважение, Ваше Сиятелство, явно искате бъдещите Ви повереници вече да са магистри учени. Може да успея да намеря в града двама осемдесетгодишни арденти, които може би ще отговорят на изискванията Ви. Могат да кандидатстват за мястото, макар че ще имат затруднения да чуят въпросите Ви.

— Разбирам. И на родителите си ли говорите така предизвикателно?

Шалан потръпна. Прекараното с моряците време й беше развързало езика прекалено много. Мигар беше пропътувала целия път само, за да обиди Ясна? Помисли за братята си у дома — обеднели и с мъка поддържащи излинялата фасада. Щеше ли да й се наложи да се върне при тях победена, проиграла тази възможност?

— Не говорех с тях така, Ваше Сиятелство. Не биваше и с Вас да говоря по този начин. Извинявам се.

— Е, поне сте достатъчно скромна да признаете грешката си. Все пак съм разочарована. Как така майка Ви е сметнала, че сте готова за повереница?

— Майка ми почина още, когато бях дете, Ваше Сиятелство.

— И баща Ви не след дълго се ожени повторно. За Малисе Гевелмар, вярвам.

Шалан се стресна от нейната осведоменост. Домът Давар беше древен, но силата и значението му бяха посредствени. Това, че знаеше името на мащехата на Шалан, говореше много за Ясна.

— Мащехата ми почина неотдавна. Не тя ме прати за Ваша повереница. Аз сама поех инициативата.

— Моите съболезнования — рече Ясна. — Вероятно би трябвало да сте при баща си, да наглеждате именията и да го утешавате, а не да ми губите времето.

Мъжете пред тях свърнаха в поредния страничен пасаж. Ясна и Шалан ги последваха и влязоха в по-малък коридор с червено-жълт килим със сложна шарка и огледала по стените.

Шалан се обърна към Ясна.

— Баща ми няма нужда от мен. — Е, това си беше истина. — Но аз имам голяма нужда от Вас, както се доказа и от това събеседване само по себе си. Ако невежеството толкова Ви отвращава, бихте ли подминали с чиста съвест възможността да ме избавите от моето?

— Правила съм го и преди, госпожице Давар. Тази година Вие сте дванадесетата млада жена, която моли да стане моя повереница.

Дванадесет? За една година?, помисли Шалан. А тя допускаше, че жените ще странят от Ясна заради противопоставянето й на светилищата.

Групата достигна до края на тесния коридор, сви зад ъгъла и се озова — за изненада на Шалан — в помещение, където грамаден скален къс беше паднал от тавана. Десетина адютанта стояха тук и някои от тях бяха видимо притеснени. Какво ставаше?

Очевидно доста от камънака беше разчистен, но отворът в тавана зееше застрашително. През него не се виждаше небето; бяха вървели надолу и вероятно бяха далеч под земята. Масивен камък, по-висок от човешки ръст, беше паднал върху една врата вляво. Нямаше как да се влезе в стаята зад тази врата. На Шалан й се стори, че долавя гласове от другата страна. Кралят пристъпи към камъка и заговори с успокояващ глас. Извади кърпичка от джоба си и попи набръчканото си чело.

— Опасностите на живота в сграда, която е изсечена направо в скалата — рече Ясна и пристъпи напред. — Кога стана това? — Очевидно не беше повикана в града специално заради това; кралят просто се възползваше от присъствието й.

— При последната буря, Ваше Сиятелство — отговори кралят. Той поклати глава, при което увисналите му тънки бели мустаци потрепериха. — Придворните архитекти може би ще успеят да проправят път към стаята, но това ще отнеме време, а според изчисленията следващата буря ще започне само след няколко дни. Освен това, разтрошаването на камъка може да причини ново срутване на тавана.

— Мислех, че Карбрант е защитен от бурите, Ваше Величество — рече Шалан, а Ясна й метна строг поглед.

— Градът е защитен, млада жено — отговори кралят, — но планината зад нас е доста изложена. Понякога има срутвания, които могат да разтърсят целия склон на планината. — Той погледна към тавана. — Кухините са доста редки и мислехме, че тази зона е напълно безопасна, обаче…

— Обаче това е скала — вметна Ясна — и няма как да се определи дали точно под повърхността няма някоя слаба жилка. — Тя разгледа каменния блок, паднал от тавана. — Трудно ще е. Вероятно ще загубя много ценен ключов камък.

— Аз… — поде кралят и отново попи чело. — Само да имахме Вълшебен меч…

Ясна го прекъсна с махване на ръка.

— Не целях да предоговоря условията по сделката ни, Ваше Величество. Достъпът до Паланеума си струва цената. Благоволете да пратите някого за мокри кърпи. Накарайте повечето слуги да се преместят в другия край на коридора. Може би Вие самият ще искате да чакате тук.

— Ще остана — каза кралят и това накара адютантите му да възразят. Възрази и един грамаден мъж с черна кожена кираса, вероятно кралски телохранител. Кралят ги смълча с едно вдигане на сбръчканата си ръка. — Няма да се крия като страхливец, когато внучката ми е хваната в капан.

Не беше учудващо, че е така притеснен. Ясна не спори повече, а по очите й Шалан разбра, че за нея няма значение дали кралят рискува живота си. Явно това се отнасяше и за Шалан, понеже Ясна не й нареди да се отстрани. Дойдоха слуги с мокри парцали и ги раздадоха. Ясна отказа да вземе. Кралят и телохранителят му ги сложиха на лицата си, като закриха носа и устата.

Шалан също взе мокра кърпа. За какво служеше? Неколцина слуги подадоха кърпи през цепнатината между камъка и стената на хората, които бяха затворени в стаята. После всички слуги се втурнаха нататък по коридора.

Ясна почовърка и побутна камъка.

— Госпожице Давар, какъв метод ще ползвате за проверка на масата на този камък?

Шалан примигна.

— Е, предполагам, че ще попитам Негово Величество. Неговите архитекти вероятно са я изчислили.

Ясна наклони глава.

— Елегантен отговор. Направиха ли това, Ваше Величество?

— Да, Сиятелна Колин — рече кралят. — Приблизително петнадесет хиляди кавала.

Ясна погледна Шалан.

— Точка във Ваша полза, госпожице Давар. Един учен знае как да не губи време за преоткриване на вече известна информация. Това е сред уроците, които понякога забравям.

Шалан усети как се възгордява от казаното. Тя вече подозираше, че Ясна не дава лесно подобни оценки. Означаваше ли това, че още я разглежда като ученичка?

Ясна вдигна свободната си ръка и Превръщателят проблесна на фона на кожата й. Шалан усети как пулсът й се ускорява. Никога не беше наблюдавала лично процеса. Ардентите бяха много потайни, когато ползваха своите фабриали. Тя самата дори не знаеше, че баща й притежава Превръщател, докато не го откриха у него. Разбира се, вече не работеше. Това беше една от основните причини Шалан сега да е тук.

Скъпоценните камъни в Превръщателя на Ясна бяха огромни, сред най-големите, виждани някога от Шалан. Всеки от тях струваше много сфери. Единият беше димен камък, чист и лъскаво черен. Вторият беше диамант. Третият — рубин. И трите бяха шлифовани — шлифованите камъни могат да задържат повече от Светлината на Бурята — в блестящи овални форми с многобройни фасетки.

Ясна затвори очи и притисна ръка до падналия камък. Вдигна глава и задиша бавно. Камъните върху опакото на ръката й започнаха да светят по-силно, а димният камък стана толкова ярък, че беше трудно да се гледа.

Шалан затаи дъх. Осмеляваше се само да примигва и да съхранява сцената в паметта си. В един продължителен миг нищо не се случи.

После Шалан чу кратък звук. Ниско барабанене като далечно множество гласове, които боботят заедно в един чист тон.

Ръката на Ясна потъна в камъка.

Камъкът изчезна.

В помещението нахлу с взрив гъст черен дим. Заслепи Шалан; сякаш беше роден от хиляда огъня и миришеше на изгорено дърво. Тя бързо вдигна мократа кърпа пред лицето си и се отпусна на колене. Ушите й бяха странно заглъхнали като след спускане от голяма височина. Трябваше да преглътне, за да ги оправи.

Затвори очи и ги стисна здраво, докато почнаха да сълзят, и задържа дъха си. В ушите й нахлу звук.

После отмина. Примигна, отвори очи и откри, че кралят и телохранителят му са се свили до стената край нея. Димът все още се виеше към тавана; помещението миришеше силно. Ясна стоеше права, все още със затворени очи, нехаеше за дима, макар лицето и дрехите й да бяха запрашени. Стените също бяха опушени.

Шалан беше чела за това, ала все пак остана изумена. Ясна беше превърнала камъка в дим и понеже димът имаше далеч по-малка плътност, промяната го беше изтикала с взрив.

Истина беше; Ясна наистина притежаваше действащ Превръщател. При това — мощен. Девет от десет Превръщатели можеха да извършват няколко ограничени превръщания — да сътворяват вода или зърно от камък, да правят прости каменни сгради с едно помещение от въздух или от плат. По-мощният — като този на Ясна — можеше да извърши всяка трансформация. Буквално да превърне всяка материя във всяка друга. Как ли се дразнеха ардентите, че подобен мощен свещен предмет е в ръцете на човек извън ардентията. И то еретик!

Шалан с мъка се изправи на крака, като остави мократа кърпа пред лицето си, за да диша влажен, но чист въздух. Тя преглътна, защото ушите й отново заглъхнаха, когато налягането в помещението се нормализира. Само след миг кралят се втурна в достъпната вече стая. Едно момиченце — заедно с няколко бавачки и други дворцови слуги — седеше в другия край и кашляше. Кралят притегли детето в обятията си. Момиченцето беше прекалено малко, за да носи благоприличен ръкав.

Ясна отвори очи и примигна, сякаш се пообърка от мястото. Пое дълбоко дъх и не закашля. Всъщност тя се усмихваше, като че се наслаждаваше на мириса.

Обърна се към Шалан и се съсредоточи върху нея.

— Още чакате отговор. Боя се, че няма да Ви хареса.

— Но Вие още не сте свършили да ме изпитвате — каза Шалан, като се насили да е дръзка. — Със сигурност няма да отсъдите преди това.

— Не съм свършила ли? — попита смръщено Ясна.

— Не ме попитахте за всички женски изкуства. Пропуснахте живописта и графиката.

— Никога не са ми били от полза.

— Но те са сред изкуствата — каза отчаяно Шалан. Точно в тях тя беше най-завършена! — Мнозина смятат, че именно изобразителните изкуства са най-високите. Донесох моя скицник. Бих Ви показала какво мога.

Ясна сви устни.

— Изобразителните изкуства са фриволност. Претеглих фактите, дете, и не мога да Ви приема. Съжалявам.

Сърцето на Шалан се сви.

— Ваше Величество — каза Ясна на краля — бих желала да отида в Паланеума.

— Сега ли? — възкликна кралят, който прегръщаше внучката си. — Но ние ще имаме празник…

— Оценявам предложението, но разполагам в изобилие с всичко, освен с време.

— Разбира се. Аз лично ще Ви отведа. Благодаря за това, което направихте. Когато чух, че сте поискали достъп… — той продължи да бърбори на Ясна, която без да продума, го следваше по коридора. Тя остави Шалан.

Шалан притисна чантата до гърдите си и свали мократа кърпа от устата си. Шест месеца преследване и сега това. Тя отчаяно стисна кърпата и между пръстите й прокапа мръсна вода. Искаше да заплаче. Най-вероятно това и щеше да направи, ако си беше останала същото дете от преди шест месеца.

Но нещата се бяха променили. Тя се беше променила. Ако се провалеше, домът Давар щеше да рухне. Шалан усети как решителността й се удвоява, макар да не успя да попречи на няколко сълзи от безсилие да се процедят в крайчеца на очите й. Нямаше да се откаже, докато Ясна не се принудеше да я окове и да повика властите да я извлекат.

С изненадващо твърда стъпка тя тръгна в същата посока като Ясна. Преди шест месеца беше изложила пред братята си отчаян план. Щеше да иде да учи при Ясна Колин, учен и еретик. Не заради самото учение. Не заради престижа. А за да научи къде тя държи своя Превръщател.

И после да го открадне.