Брандън Сандърсън
Пътят на кралете (71)

48
Ягода

„Отнемат светлината, където и да се промъкнат. Обгоряла кожа.“

Кормшен, страница 104

Шалан седеше спокойно, облегната на стерилно, застлано с бели чаршафи легло в една от многото болници на Карбрант. Ръката й бе спретнато и стегнато увита в превръзка; пред себе си държеше скицника. Сестрите неохотно й позволиха да рисува, при условие да не се „претоварва“.

Ръката я болеше; бе се порязала по-дълбоко от очакваното. Беше се надявала да симулира раняване от счупването на каната; не се беше замислила достатъчно колко много би могло да изглежда като опит за самоубийство. Въпреки уверенията, че просто е паднала от леглото, виждаше, че сестрите и ардентите не ги приемат. Не можеше да ги обвинява.

Последиците я караха да се чувства неловко, но поне никой не смяташе, че може да е Превръщала, за да създаде кръвта. Неудобството си струваше липсата на подозрения.

Продължи да скицира. Намираше се в широка, подобна на коридор стая в една болница в Карбрант, с много легла покрай стените. Освен очевидните усложнения, двата дена в болницата преминаха прилично. Бе имала доста време да мисли за онзи изключително странен следобед, когато видя призраци, превърна стъклото в кръв и един ардент й предложи да напусне ардентията, за да бъде с нея.

Бе направила няколко рисунки на болничната стая. Създанията се таяха в скиците й, все в далечните ъгли на помещението. Присъствието им й пречеше да спи, но постепенно свикваше с тях.

Въздухът миришеше на сапун и масло от ралица; къпеха я редовно и миеха ръката с антисептик, за да отпъждат духчетата на загниването. Около половината от леглата бяха заети от болни жени; платнени паравани на колелца с дървени рамки можеха да бъдат подредени около леглото, за да осигурят уединение. Шалан носеше проста бяла дреха, която се развързваше отпред и имаше дълъг ляв ръкав, с връзки, за да пази скритата й ръка.

Бе прехвърлила кесията си в болничната дреха и я бе закопчала в левия ръкав. Никой не надзърна вътре. При миенето я откопчаваха и я връчваха на Шалан без приказки, въпреки необичайната й тежест. В кесиите на жените не бъркаше никой. Въпреки това не оставяше своята кесия.

В болницата се грижеха за всичките й потребности, но не можеше да я напусне. Напомняше й времето у дома, в именията на баща й. Това все повече я ужасяваше, точно колкото и главите-символи. Бе вкусила независимостта и не искаше да се връща към онова, което е била. Повивана, глезена, показвана.

Ала бе малко вероятно да може да се върне към ученето с Ясна. Мнимият й опит да се самоубие й даваше отлична причина да се върне вкъщи. Трябваше да отиде. Да остане и само да изпрати Превръщателя би било егоистично предвид възможността да си тръгне, без да предизвика подозрения. Освен това бе употребила Превръщателя. Можеше да използва дългия път до дома, за да разбере как го бе направила и да е готова да помогне на семейството си, щом се прибере.

Въздъхна и довърши рисунката си с няколко щриха. Беше изображение на посетеното от нея странно място. Далечният хоризонт с яркото и все пак студено слънце. Горе към него се кълбяха облаци, безкрайният океан долу, слънцето изглеждаше като в края на дълъг тунел. Над океана се носеха стотици пламъци, море от светлини над морето от стъклени мъниста.

Тя отгърна картината и погледна рисунката отдолу. Бе изобразена тя, свита в леглото, заобиколена от странните създания. Не смееше да каже на Ясна какво е видяла, за да не се разкрие, че е Превръщала и че следователно е извършила кражба.

Следващата картина я изобразяваше просната на пода сред кръвта. Вдигна поглед от скицника. Облечена в бяло жена ардент седеше до стената и се преструваше, че шие, но всъщност я наблюдаваше в случай, че тя отново реши да се нарани. Шалан сви устни в тънка черта.

Добро прикритие, каза си тя. Действа отлично. Спри да се притесняваш толкова.

Върна се на последната си рисунка за деня — една от главите-символи. Без лице, без очи, само странният назъбен знак с връхчета като изрязан кристал. Трябваше да имат нещо общо с Превръщането. Нали?

Аз посетих друго място, помисли Шалан. Струва ми се… струва ми се, че говорих с духа на чашата… Нима една чаша наистина имаше душа? Щом отвори кесията, за да провери Превръщателя, откри, че сферата, дадена й от Кабсал, е спряла да свети. Смътно си спомняше усещане за светлина и красота, една бушуваща в нея буря.

Бе взела светлината от сферата и я бе дала на чашата — на духа на чашата — като подкуп, за да превърне. Така ли ставаше Превръщането? Или тя просто опитваше да направи някаква връзка?

Шалан свали скицника, когато в стаята влязоха посетители и започнаха да се движат между пациентите. Повечето от жените седнаха напрегнато, щом видяха крал Таравангян с оранжевата му дреха и благия старчески вид. Той се спираше пред всяко легло, за да поговори. Бе чувала, че посещавал болницата често, поне веднъж седмично.

Най-накрая той стигна до леглото на Шалан. Усмихна й се и седна, след като един от многото му придружители постави тапицирана табуретка за него.

— И младата Шалан Давар. Бях ужасно натъжен да чуя за злополуката Ви. Извинявам се, че не дойдох по-рано. Задържаха ме държавни дела.

— Напротив, Ваше величество.

— Не, не — отвърна той. — Но така трябва да бъде. Мнозина се оплакват, че прекарвам твърде много от времето си тук.

Шалан се усмихна. Такива оплаквания никога не бяха гласовити. Заетите с политиката в двора земевладелци и глави на знатни домове бяха щастливи с крал, който прекарва толкова много от времето си извън двореца, без да се занимава с интригите им.

— Тази болница е чудесна, Ваше Величество — продължи тя. — Не мога да повярвам колко добре се грижат за всеки.

Той се усмихна широко.

— Големият ми триумф. Светлооки, тъмнооки, не отпращат никого — било просяк, уличница или някой моряк отдалеч. Знаете, че всичко се издържа от Паланеума. Всъщност, дори и най-неясното и безполезно сведение помага за лекуването на болните.

— Радвам се, че съм тук.

— Съмнявам се, дете мое. Болница като тази може би е единственото нещо, в което човек може да налее толкова много пари и да е доволен, ако то въобще не се използва. Трагедия е, че се налага да бъдете моя гостенка.

— Имах предвид, че бих предпочела да боледувам тук, а не някъде другаде. Макар да предполагам, че звучи малко като да кажеш, че е по-добре да се задавиш с вино, отколкото с помия.

— Толкова сте приятна — засмя се той, а очите му омекнаха. — Трябва да се подчиня на знанието на хирурзите и сестрите си. Според тях все още сте изложена на опасност. Трябва да мислим за здравето Ви.

— Престоят ми тук ми дава здраве за сметка на цялостната ми форма, Ваше Величество.

Таравангян поклати глава.

— Не бива да се допуска да претърпите друга злополука.

— Аз… аз разбирам. Но съм твърда, че се чувствам много по-добре. Случката бе причинена от преработване. След като си починах, за мен няма повече опасност.

— Това е добре — отвърна той. — Но се налага да Ви задържим за още няколко дни.

— Да, Ваше Величество. Бих ли могла поне да приемам посетители? — Досега персоналът на болницата настояваше да не я безпокоят.

— Добре… Ще помисля доколко би Ви помогнало. Ще говоря с ардентите и ще предложа да Ви разрешат няколко посещения. — Видимо се поколеба. — Щом се поправите, може би за Вас ще е най-добре да прекратите обучението си.

Тя постави на лицето си гримаса, за да не личи, че й призлява от преструвката й.

— Много ми е неприятно да го направя, Ваше Величество. Но моето семейство ми липсваше твърде много напоследък. Може би ще трябва да се върна при тях.

— Отлична идея. Сигурен съм, че ардентите ще Ви пуснат по-охотно, ако знаят, че се завръщате у дома си.

Усмихна се любезно и постави ръка върху рамото й.

— Този свят понякога е буря. Но помнете, слънцето винаги изгрява отново.

— Благодаря Ви, Ваше Величество.

Кралят се отдалечи, посети други пациенти и после заговори спокойно с ардентите. Не бяха минали и пет минути и Ясна влезе през вратата с обичайната си изправена походка. Бе облякла красива тъмносиня рокля със златна бродерия. Лъскавата й черна коса бе сплетена и поддържана от шест тънки златни игли; бузите й бяха румени, а устните — кървавочервени от червилото. В бялата стая изпъкваше като цвете на голо каменно поле.

Скритите от широките поли на копринената й рокля нозе я понесоха към Шалан; под мишницата си стискаше дебела книга. Един ардент й донесе столче и тя седна, точно където преди малко бе седял кралят.

Ясна погледна Шалан със спокойно и безчувствено лице.

— Казаха ми, че моето наставничество е взискателно и изискващо, даже сурово. Това е една от причините често да отказвам да взема повереници.

— Извинявам се за слабостта си, Сиятелна — отвърна Шалан със сведен поглед.

Ясна изглеждаше недоволна.

— Нямах намерение да намеквам за Ваша грешка, дете. Опитвах обратното. За съжаление… не съм привикнала да се държа така.

— Да се извинявате?

— Да.

— Е, виждате — продължи Шалан, — за да станете умела в извиненията, най-напред трябва да правите грешки. Там е проблемът Ви, Ясна. Вие сте страхотна в правенето на грешки.

Изражението на жената омекна.

— Кралят спомена, че ще се завръщате при семейството си.

— Какво? Кога?

— Когато ме посрещна в коридора и най-накрая ми разреши да Ви посетя.

— Звучите така, сякаш сте чакали отвън.

Ясна не отговори.

— А проучванията Ви!

— Мога да ги правя и в чакалнята на болницата.

Поколеба се.

— През последните няколко дни ми бе малко трудно да се съсредоточа.

— Ясна! Това е почти човешко от Ваша страна!

По-голямата жена я погледна неодобрително; Шалан потръпна и веднага съжали за думите си.

— Съжалявам. Не се учих добре, нали?

— Или може би просто практикувате изкуството на извинението. Тъй че няма да се усещате несигурна в случай на необходимост, както е с мен.

— Колко умно от моя страна.

— Наистина.

— Мога ли да спра? — попита Шалан. — Май практикувах напълно достатъчно.

— Струва ми се — отговори Ясна, — че извинението е изкуство, в което можем да следваме повече от един учител. Не ме вземайте за образец в това отношение. Гордостта често минава за безпогрешност.

Наклони се напред.

— Съжалявам, Шалан Давар. Като ви претоварих, може и да съм навредила на света и да съм му отнела един от големите учени на новото поколение.

Шалан се изчерви и се почувства още по-глупава и виновна. Очите й се спряха на ръката на учителката й. Ясна носеше черна ръкавица, която скриваше фалшивия Превръщател. Ученичката й стисна със свободната си ръка кесията с истинския. Ако Ясна разбереше…

Ясна извади книгата изпод ръката си и я постави на леглото до Шалан.

— Това е за Вас.

Шалан я взе. Отвори я на заглавната страница, но тя бе празна. Празна бе и следващата, и всички останали. Намръщи се и погледна Ясна.

— Нарича се Книгата с безкрайните страници — рече тя.

— Хм, уверена съм, че не е безкрайна, Сиятелна.

Шалан прелисти до последната страница и я повдигна.

Ясна се усмихна.

— Това е метафора, Шалан. Много отдавна един скъп на сърцето ми човек предприе много добър опит да ме спечели за воринизма. Това бе неговият метод.

Шалан вирна глава.

— Търсите истината — продължи Ясна, — но и се държите за вярата си. В това има нещо много достойно за уважение. Намерете Светилището на Увереността. То е едно от най-малките и наръчникът им е тази книга.

— Книга с празни страници?

— Точно така. Те почитат Всемогъщия, но се придържат към вярването, че отговорите винаги са повече. Книгата не може да бъде запълнена, тъй като винаги има нещо, което да бъде научено. В това светилище не наказват за въпроси, дори и за такива, които поставят под съмнение основите на воринизма. — Принцесата поклати глава. — Не мога да си обясня действията им. Би трябвало да можете да ги откриете във Веденар, при все че в Карбрант няма от тях.

— Аз… — Шалан замлъкна, виждайки ръката на Ясна да почива върху книгата. Явно бе ценна за нея. — Не мислех, че ще намеря арденти, които са склонни да поставят под въпрос собствените си вярвания.

Ясна повдигна вежда.

— Шалан, във всяка религия ще откриете мъдри хора, а във всеки народ — добри. Тези, които наистина търсят мъдростта, ще признаят достойнствата на опонентите си и ще се поучат от ония, които са им посочили грешката им. Всички останали — еретици, воринисти, исперисти или маакианци — са еднакво тесногръди.

Свали ръката си от книгата и се надигна, за да стане.

— Той греши — внезапно произнесе Шалан, осъзнала нещо.

Ясна се обърна към нея.

— Кабсал — каза ученичката й и се изчерви. — Твърди, че проучвате Пустоносните, понеже искате да докажете, че воринизмът е лъжлив.

Ясна изсумтя презрително.

— Не бих отдала четири години от живота си на подобно безсмислено занятие. Да опиташ да докажеш нещо отрицателно е идиотизъм. Нека воринистите вярват в каквото желаят — мъдрите сред тях ще намерят добрина и утеха във вярата си; глупаците ще си останат такива без значение в какво вярват.

Шалан се намръщи. В този случай защо Ясна изучаваше Пустоносните?

— А. Говорим за бурята, а тя вече вилнее — обърна се Ясна към входа на стаята.

Шалан с изненада установи, че току-що бе дошъл Кабсал, облечен в обичайните си сиви дрехи. Спореше деликатно със сестрата, която сочеше към кошницата в ръката му. Най-накрая жената вдигна ръце, оттегли се и го остави да се приближи с триумфална стъпка.

— Най-после! — обърна се той към Шалан. — Старият Мунгам може да бъде истински тиранин.

— Мунгам? — попита Шалан.

— Ардентът, който отговаря за болницата — поясни Кабсал. — Трябваше да ме пуснат веднага. Все пак зная какво Ви трябва, за да се поправите!

Извади бурканче сладко и се усмихна широко.

Ясна остана на табуретката и наблюдаваше Кабсал през кревата.

— Бих предположила — изрече тя сухо — че ще дадете на Шалан отдих, като имаме предвид, че ухажванията Ви я доведоха до отчаяние.

Кабсал пламна. Погледна Шалан и тя можа да види молбата в очите му.

— Не бяхте вие, Кабсал — произнесе тя. — Просто… просто не бях готова за живота далеч от семейното ми имение. Все още не разбирам какво е станало с мен. Никога досега не съм правила нещо такова.

Той се усмихна и придърпа столче за себе си.

— Мисля — отвърна ардентът, — че липсата на цветове на такива места държи хората болни толкова дълго. И липсата на прилична храна.

Той намигна и обърна бурканчето към Шалан. То бе тъмночервено.

— Ягоди.

— За пръв път чувам за такова растение — каза Шалан.

— То е изключително рядко — намеси се Ясна и се пресегна за бурканчето. — Като повечето растения от Шиновар не може да расте другаде.

Кабсал изненадано погледна как Ясна отвори капака и топна пръст в буркана. Замисли се, после доближи до носа си малко от сладкото, за да го помирише.

— Бях останал с впечатлението, че не харесвате сладко, Сиятелна Ясна — продължи той.

— Не харесвам — отвърна тя. — Просто бях любопитна за миризмата. Чувала бях, че ягодите са много специфични.

Врътна обратно капачето и избърса пръста си в платнената си кърпичка.

— Донесох и хляб — каза Кабсал. Извади малко пухкаво хлебче.

— Мило е от Ваша страна, че не ме обвинявате, Шалан, но виждам, че вниманието ми е било твърде настойчиво. Все пак си казах, че бих могъл да донеса това и…

— И какво? — попита Ясна. — Да си опростите греха? „Съжалявам, че Ви докарах до самоубийство. Ето Ви малко хляб.“

Той се изчерви и сведе поглед.

— Ще си взема, разбира се — Шалан хвърли ядосан поглед към Ясна. — Тя също. Много мило от Ваша страна, Кабсал.

Взе хляба, отчупи парче за Кабсал, едно за себе си и едно за Ясна.

— Не — отсече Ясна. — Благодаря.

— Ясна — каза Шалан — няма ли поне да опитате малко?

Дразнеше я, че и двете се справяха толкова зле.

По-възрастната жена въздъхна.

— Ох, добре.

Взе хляба и го задържа, докато Шалан и Кабсал ядяха. Хлябът бе влажен и вкусен, при все че Ясна направи физиономия, когато лапна парчето си и го задъвка.

— Наистина трябва да опитате сладкото — обърна се Кабсал към Шалан. — Ягодите са трудни за намиране. Трябваше доста да се поразровя за тях.

— Без съмнение, подкупвайки търговците с парите на краля — додаде Ясна.

Кабсал въздъхна.

— Сиятелна Ясна, разбирам, че не съм Ви симпатичен. Но аз се старая твърде много да бъда приятен. Не можете ли поне да се преструвате по подобен начин?

Ясна погледна Шалан и вероятно си припомни предположението на Кабсал, че целта на проучванията й била разрушаването на воринската вяра. Не се извини, но и не отвърна.

Това поне е добре, помисли си Шалан.

— Сладкото, Шалан — обади се Кабсал и й подаде филия хляб за него.

— О, да.

Тя отвори капака на бурканчето със свободната си ръка, докато го държеше между коленете си.

— Струва ми се, че пропуснахте кораба си — продължи Кабсал.

— Да.

— Какво значи това? — намеси се Ясна.

Шалан се сви.

— Смятах да напусна, Сиятелна. Съжалявам. Трябваше да Ви кажа.

Ясна се отпусна.

— Предполагам, че трябваше да се очаква, имайки предвид всичко останало.

— Сладкото? — обади се отново Кабсал.

Шалан се смръщи. Бе особено настойчив за това сладко. Взе буркана, помириса го и се дръпна.

— Мирише ужасно! И това е сладко?

Миришеше на оцет и тиня.

— Какво? — произнесе стреснато Кабсал. Взе бурканчето, помириса го, после се извърна с изражение на погнуса.

— Май сте взел калпав буркан — каза Ясна. — Не се предполага да мирише така?

— Въобще не — отговори й той. Показа колебание, после топна пръст в буркана и напъха голяма хапка в устата си.

— Кабсал! — каза му Шалан. — Та това е отблъскващо!

Той се закашля, но се насили и го преглътна.

— Не е чак толкова зле. Трябва да го опитате.

— Какво?

— Наистина — продължи той и го протегна към нея. — Тоест, исках това да бъде специално за Вас. А пък то излезе съвсем противно.

— Няма да опитам това, Кабсал.

Той се спря, сякаш преценяваше как да я накара да го изяде. Защо се държеше толкова странно? Вдигна ръка към главата си, изправи се и неуверено отстъпи от леглото.

После се втурна вън от стаята. Измина само половината разстояние и рухна на пода; тялото му се плъзна леко по едноцветния камък.

— Кабсал! — промълви Шалан, скочи от кревата и се затича към него само по бялата си дреха. Той трепереше. И… и…

И тя трепереше. Стаята се въртеше. Изведнъж се почувства много изморена. Опита да застане права, но й се зави свят и падна. Едвам усети как се удря в пода.

Някой бе коленичил над нея и ругаеше.

Ясна. Гласът й звучеше отдалечено.

— Отровена е. Трябва ми гранат. Донесете ми един гранат!

В кесията ми има един, помисли си Шалан. Заопипва го и успя да развърже ръкава на скритата си ръка. Защо… защо й трябва…

Не, не мога да й покажа това. Превръщателят!

Умът й бе твърде замъглен.

— Шалан — продължи притесненият и много внимателен глас на Ясна. — Ще Превърна кръвта ти, за да я пречистя. Ще е опасно. Изключително опасно. Не съм добра с плътта и кръвта. Дарбата ми не е там.

Трябва й. За да ме спаси. Едвам бръкна вътре и извади кесията с дясната си ръка.

— Ти… не можеш…

— Мълчи, дете. Къде е този гранат!

— Не можеш да Превръщаш — слабо изрече Шалан и развърза кесията си. Обърна я и смътно видя един размазан златен предмет да се хлъзва на пода заедно с граната, който Кабсал й бе дал.

Отче на Бурята! Защо стаята се въртеше толкова?

Ясна ахна. Някъде далеч.

Все по-слабо…

Нещо стана. Шалан бе прогорена от струя топлина, нещо вътре в кожата й, като че я бяха хвърлили в кипящ котел. Изпищя, изви гръб, мускулите й се свиха.

Всичко почерня.