Брандън Сандърсън
Пътят на кралете (15)

8
По-близко до пламъка

„Победа! Ние стоим на върха на планината! Разпиляваме ги пред нас! Домовете им стават наши бърлоги, земите им стават наши ниви! И те ще горят, както някога ние горяхме, в пусто и изоставено място.“

Записано на Ишашан, 1172 г., осемнадесет секунди преди смъртта. Обектът беше светлоока стара мома от осми дан.

Страховете на Шалан се потвърдиха, когато Ясна погледна право в нея и свали свободната си ръка край тялото в знак на раздразнение.

— Значи наистина сте тук?

Шалан се сви.

— Слугите ли Ви казаха?

— Нали не мислите, че ще оставят някого в моята ниша за четене и няма да ме предупредят? — Зад Ясна група парши се бавеха в коридора, понесли камари книги.

— Сиятелна Колин — подхвана Шалан. — Аз само…

— Вече загубих достатъчно време с Вас — прекъсна я Ясна с гневен поглед. — Ще се оттеглите, госпожице Давар. И аз повече няма да Ви виждам, докато трае престоят ми тук. Разбрано ли е?

Надеждите на Шалан рухнаха. Тя отстъпи. Ясна Колин беше властна. Към нея не можеше да се проявява неподчинение. Това ставаше разбираемо само с един поглед в очите й.

— Съжалявам, че Ви обезпокоих — прошепна Шалан, стисна чантата си и излезе с цялото достойнство, на което беше способна. Едва удържаше сълзите на смущение и разочарование, докато крачеше забързано по коридора и се чувстваше пълна глупачка.

Стигна до шахтата, но носачите се бяха спуснали след качването на Ясна. Шалан не позвъни да ги повика. Просто се облегна на стената и се отпусна на пода с колене пред гърдите и чанта в скута. Обгърна с ръце краката си, със свободната ръка стисна скритата ръка през тъканта на маншета и тихо задиша.

Ядосаните хора я разстройваха. Не можеше да не се замисли за баща си и неговите тиради, почти чуваше виковете, крясъците и хленчовете му. Дали не беше слаба, понеже сблъсъците така я разстройваха? Чувстваше, че е вярно.

Глупаво момиче, идиотка, помисли си тя, а няколко духчета на болката изпълзяха от стената край главата й. Какво те накара да решиш, че можеш да се справиш? Та ти си излизала извън земите на семейството едва пет-шест пъти за целия си живот. Идиотка, идиотка, идиотка!

Беше убедила братята си да й се доверят, да възложат надежди на нелепия й план. И какво направи сега? Загуби шест месеца, а през това време враговете ги обкръжаваха все по-плътно.

— Сиятелна Давар? — обади се някой плахо.

Шалан вдигна поглед и осъзна, че е била толкова погълната от нещастието си, та не е забелязала идването на слугата. Беше млад, униформата му беше изцяло черна и без емблема на гърдите. Не беше старши слуга, може би сега се обучаваше.

— Нейно Сиятелство Колин би желала да разговаря с Вас — младежът посочи обратно към нишата на Ясна.

За да ме нахока още?, каза си Шалан свъсено. Но високопоставена дама като Ясна получаваше каквото поиска. Шалан си наложи да престане да трепери, после стана. Поне беше успяла да не заплаче; не беше повредила грима си. Последва слугата до осветената ниша, притиснала чантата пред гърдите си като щит.

Ясна Колин седеше на стола, който Шалан беше ползвала по-рано, а на писалището пред нея имаше купчини книги. Ясна потриваше чело със свободната си ръка. Превръщателят се открояваше на фона на кожата й, димният камък беше тъмен и грапав. Макар да изглеждаше изтощена, Ясна седеше в безукорна поза, изящната копринена рокля покриваше нозете й, скритата ръка почиваше в скута.

Ясна се съсредоточи върху Шалан и спусна свободната си ръка.

— Не биваше да се държа така гневно с Вас, госпожице Давар — рече тя уморено. — Вие просто проявявахте постоянство, черта, която обикновено уважавам. В името на проблясващите бури, аз самата често съм виновна в упорството. Понякога се оказва най-трудно да приемем у другите онова, на което така държим у себе си. Единственото ми извинение е, че напоследък се подложих на необикновено силно напрежение.

Шалан кимна признателно, макар да се чувстваше ужасно неловко.

Ясна се обърна и загледа тъмнината в Булото.

— Знам какво говорят хората за мен. Бих се надявала да не съм толкова остра, колкото приказват, ала една жена може да има още по-лоша репутация от строгостта. Тя може да послужи добре.

Шалан с усилия си налагаше да не се върти. Трябваше ли да се оттегли?

Ясна несъзнателно поклати глава на някаква своя мисъл, но Шалан не можа да се досети каква ли е тя. Накрая пак се обърна към Шалан и й посочи голямата купа на писалището. Там имаше дузина от сферите на Шалан.

Шалан стреснато вдигна свободната си ръка пред устата. Напълно беше забравила парите. Поклони се на Ясна в знак на благодарност, после бързо прибра сферите.

— Ваше Сиятелство, преди да съм забравила, трябва да спомена, че един ардент — брат Кабсал — дойде да Ви види, докато чаках тук. Пожела да Ви предам, че би искал да разговаря с Вас.

— Не е чудно — каза Ясна. — Явно сте изненадана за сферите, госпожице Давар. Предположих, че чакате отвън, за да си ги приберете. Не е ли това причината все още да се намирате толкова близо?

— Не, Ваше Сиятелство, просто си успокоявах нервите.

— А.

Шалан прехапа устни. Явно принцесата беше преодоляла първоначалния си гняв. Може би…

— Ваше Сиятелство — подхвана Шалан, ужасена от собственото си безочие, — какво мислите за писмото ми?

— Писмо ли?

— Аз… — Шалан погледна писалището. — Под онези книги, Ваше Сиятелство.

Един слуга бързо отмести купчината книги; паршите би трябвало да са ги оставили, без да забележат листа. Ясна взе писмото и изви вежди, а Шалан набързо разкопча чантата си и прибра сферите. После сама се прокле за бързината, понеже нямаше какво друго да прави, освен да стои и да чака Ясна да привърши с четенето.

— Вярно ли е това? — попита Ясна, вдигайки поглед от писмото. — Вие сте самоука?

— Да, Ваше Сиятелство.

— Това е забележително.

— Благодаря, Ваше Сиятелство.

— А писмото беше умен ход. Правилно допуснахте, че бих отговорила на писмена молба. Тя ми показва Вашето умение да си служите с думите, а реториката на писмото доказва, че можете да мислите логично и да се аргументирате добре.

— Благодаря, Ваше Сиятелство — отвърна Шалан и почувства нова вълна надежда, примесена с изтощение. Чувствата й се виеха напред-назад като въже в състезание по теглене.

— Трябваше да оставите бележката за мен и да се оттеглите преди връщането ми.

— Обаче така тя щеше да се загуби под камарата книги.

Ясна вдигна вежда, сякаш искаше да покаже, че не й се нрави да я поправят.

— Отлично. Контекстът на човешкия живот е важен. Обстоятелствата не извиняват липсата на подготовка по история и философия, но към това следва да се прояви снизхождение. Ще Ви разреша да ме помолите отново за място на по-късна дата, привилегия, която никога не съм давала на нито една кандидатка. Когато добиете достатъчна основа по тези два предмета, елате пак при мен. Ако имате задоволително подобрение, ще Ви приема.

Шалан посърна. Предложението на Ясна беше любезно, ала за изпълнението на поставената задача щяха да отидат години. Дотогава домът Давар ще е погубен, земите му — поделени между кредиторите, братята на Шалан и тя самата ще са с отнети титли и вероятно поробени.

— Благодаря, Ваше Сиятелство — каза Шалан и сведе глава.

Ясна кимна в знак, че смята въпроса за приключен. Шалан се оттегли с тихи крачки по коридора и подръпна въженцето да позвъни на носачите.

Ясна почти й беше обещала да я приеме по-късно. За повечето това би било голяма победа. Обучението при Ясна Колин — смятана от някои за най-големия жив учен — би подсигурило светло бъдеще. Шалан би се омъжила изключително изгодно, вероятно за сина на някой от върховните принцове, и пред нея биха се отворили нови кръгове в обществото. Действително, само ако Шалан разполагаше с времето да учи при Ясна, самият престиж на връзката с рода Колин щеше да е достатъчен за спасяването на дома Давар.

Само, ако имаше време.

Най-сетне Шалан излезе от Конклава; отпред нямаше врати, само колонада пред откритото пространство. С изненада установи колко мрачно е навън. Спусна се по главното стълбище, после пое по тясна обработена странична алея, за да не се пречка. Тук бяха насадени декоративни шистокори и някои сортове бяха изкарали ветрилообразните си пипала и ги поклащаха на вечерния ветрец. Няколко лениви духчета на живота — като блестящи зелени прашинки — прехвърчаха от лист на лист.

Шалан се облегна на едно от камъкоподобните растения и пипалата му се отдръпнаха и се скриха. Оттук можеше да гледа надолу към Карбрант, греещите под нея светлини се спускаха като водопад по челото на скалата. Единствената друга възможност за Шалан и братята й беше да бягат. Да изоставят родовите имения в Я Кевед и да дирят убежище. Но къде? Нима бяха останали стари съюзници, които баща й да не е отчуждил?

Пък и този въпрос със странната сбирка карти, които откриха в кабинета му. Какво означаваха? Той рядко обсъждаше своите планове с децата си. Дори съветниците му знаеха много малко. Хеларан, най-големият брат на Шалан, беше по-осведомен, но той беше изчезнал повече от година преди това и баща им го беше обявил за мъртъв.

Както винаги, от мисълта за баща им й призля и тя почувства как болката стяга гърдите й. Вдигна свободната ръка към главата си и внезапно се почувства смазана от тежестта на положението на дома Давар, от собствената си роля и от тайната, която сега носеше, скрита на десет удара на сърцето.

— Ей, млада госпожице! — провикна се някой. Тя се обърна и с изумление видя Ялб, застанал на една скала недалеч от входа на Конклава. Няколко мъже в гвардейски униформи бяха насядали на скалата около него.

— Ялб? — възкликна удивена тя. Трябваше да се е върнал на кораба преди часове. Тя бързо отиде и застана под издадената скала. — Защо си още тук?

Той с усмивка отвърна:

— О, намерих си тука игра на кабери с тези отлични и изтъкнати господа от градската гвардия. Съвсем невероятно беше декорирани служители на закона да ме измамят, та затуй почнахме приятелска игра, докато чаках.

— Но нямаше нужда да чакаш.

— Нямаше нужда също да спечеля осемдесет чипа от тези юнаци — рече през смях Ялб. — Обаче направих и двете.

Мъжете около него далеч не изглеждаха толкова въодушевени. Униформените им оранжеви плащове бяха препасани с бели пояси.

— Добре тогава. Предполагам, че трябва да Ви отведа обратно на кораба — каза Ялб и неохотно струпа сферите на купчинка в краката си. Те блестяха в разни цветове. Светлинките им бяха слаби — това бяха само дребни пари — но печалбата беше внушителна.

Шалан отстъпи, когато Ялб скокна от скалата. Другарите му възнегодуваха, че си тръгва, но той посочи Шалан.

— Нима ще ме накарате да оставя светлоока дама с нейното положение да върви сама до кораба? Въобразявах си, че сте мъже на честта!

Това сложи край на протестите им.

Ялб се подсмихна на себе си, поклони се на Шалан и я поведе по пътеката. Очите му блестяха.

— Отче на Бурята, ама то било забавно да печелиш срещу служители на закона. Има да ме черпят из доковете, щом това се поразчуе.

— Не биваше да играеш комар — каза Шалан. — Не трябва да опитваш да узнаеш бъдещето. Не ти дадох онази сфера, за да я проиграеш в подобни занимания.

Ялб се разсмя.

— Не е комар, когато знаеш, че ще победиш.

— Ти си мамил? — прошепна тя ужасено. Хвърли поглед на мъжете, които бяха седнали да продължат играта в светлината на сферите по камъните пред тях.

— Не толкова високо! — отвърна Ялб с тих глас. Изглеждаше обаче много доволен от себе си. — Да преметнеш четирима гвардейци, ето това е номер. Направо не е за вярване, че успях.

— Разочарована съм от теб. Това не е правилно държание.

— Съвсем правилно е за моряк, млада госпожице — сви рамене той. — И те тъкмо това очакваха от мен. Наблюдаваха ме като дресьори на отровни небесни змиорки, така си беше. Играта не беше в самите карти — беше в това те да опитат да разберат как ги мамя, а аз да опитам да им попреча да ме завлекат. Май нямаше да мога да си тръгна със собствената кожа на гърба, ако не бяхте дошли! — Не личеше това да го тревожи особено.

Пътят към пристанището далеч не беше толкова натоварен, колкото по-рано, но все пак имаше учудващо много хора. Улицата се осветяваше с газени фенери — сферите просто щяха да свършат в нечия кесия — но много от минувачите носеха фенери със сфери, които хвърляха разноцветни светлини. Хората приличаха на духчета, всеки с различен оттенък, и се щураха насам-нататък.

— Е, млада госпожице — подхвана Ялб, докато я водеше внимателно през навалицата. — Наистина ли желаете да се върнете? Аз казах каквото казах, само за да се измъкна от играта там.

— Да, наистина искам да се върна, моля.

— Ами Вашата принцеса?

Шалан се свъси.

— Срещата беше… безрезултатна.

— Не Ви взе? Какво я е прихванало?

— Хронична компетентност според мен. Имала е толкова успехи в живота, че очакванията й към другите са нереалистични.

Ялб помръкна и поведе Шалан по-далечко от група гуляйджии, които пиянски се препъваха нагоре по пътя. Не беше ли малко рано за такива неща? Ялб се отдалечи на няколко стъпки и тръгна заднешком, като я оглеждаше.

— В това няма смисъл, млада госпожице. Какво повече би могла да иска от Вас?

— Очевидно, много повече.

— Но Вие сте съвършена. Прощавайте, че така направо.

— Вървиш назад.

— Тогава прощавайте, че така назад. Изглеждате добре от всяка гледна точка, млада госпожице, така си е.

Шалан установи, че се усмихва. Моряците на Тозбек имаха твърде високо мнение за нея.

— От Вас щеше да излезе идеална повереница — продължи той. — Благовъзпитана, хубава, изтънчена и тем подобни. Не ми се нрави твърде мнението Ви за комара, но това можеше да се очаква. Не е правилно порядъчната жена да не нахока човек за това. Все едно слънцето да откаже да изгрее или морето — да стане бяло.

— Или Ясна Колин да се усмихне.

— Точно тъй! Както и да е, Вие сте съвършена.

— Много мило, че го казваш.

— Е, то си е вярно — каза Ялб, тури ръце на кръста и спря. — И това е всичко? Ще се предадете?

Тя се втренчи изумена в него. Стоеше насред оживената улица, отгоре му падаше жълто-оранжева светлина от уличния фенер, ръцете му бяха на кръста, белите му тайленски вежди бяха провиснали от двете страни на лицето му, а гърдите му бяха голи под отворения елек. Такава поза нито един гражданин, независимо колко е високопоставен, не би заел никога в дома на баща й.

— Наистина опитах да я убедя — отвърна Шалан и се изчерви. — Ходих при нея втори път и тя отново ме отхвърли.

— Два пъти, а? В картите винаги трябва да пробваш и трета ръка. Най-често тя печели.

Шалан се намръщи.

— Но това всъщност не е вярно. Законът на вероятностите и статистиката…

— Не знам много проклетата математика — каза Ялб и скръсти ръце. — Но познавам Страстите. Побеждаваш тогава, когато имаш най-голяма нужда от това, разбирате ли.

Страстите. Езическо суеверие. Разбира се, Ясна беше определила и глифогадателството като суеверие, значи може би всичко зависеше от гледната точка.

Да опита трети път… Шалан потръпна при мисълта за гнева на Ясна, ако я обезпокои пак. Със сигурност би оттеглила предложението да приеме Шалан за обучение в бъдеще.

Но Шалан не би дочакала това предложение. То беше като стъклена сфера без скъпоценен камък в средата. Хубава, но безполезна. Не беше ли по-добре да грабне последния шанс за нещо, което й беше нужно сега?

Нямаше да се получи. Сиятелната Колин съвсем ясно заяви, че Шалан още не е достатъчно образована.

Не е достатъчно образована…

Една идея проблесна в ума на Шалан. Притисна скритата ръка до гърдите си и спря на средата на пътя, разсъждавайки за дързостта на идеята си. Вероятно щеше да накара Ясна да поиска да я изхвърлят от града.

Ала можеше ли да се върне у дома и да се изправи пред братята си, без да е опитала всички пътища? Братята й зависеха от нея. За пръв път в живота на Шалан някой имаше нужда от нея. Отговорността я вълнуваше. И я ужасяваше.

— Трябва ми книгопродавец — чу се да казва тя с леко треперлив глас.

Ялб вдигна вежда.

— Третата ръка печели най-много. Мислиш ли, че можеш да ми намериш книгопродавец, който да работи в този час?

— Карбрант е важно пристанище, млада госпожице — отвърна той през смях. — Магазините работят до късно. Само чакайте тук. — Той се шмугна във вечерната тълпа и я остави със застинало на устните тревожно негодувание.

Шалан въздъхна, после приседна скромно на каменната основа на един уличен фенер. Би трябвало да е безопасно. Видя по улицата други светлооки жени, макар повечето да бяха в паланкини или в онези малки ръчни колички. Видя даже и истинска карета, въпреки че само най-богатите можеха да си позволят да притежават коне.

След няколко минути Ялб изскочи от тълпата като от нищото и й махна да го последва. Тя се изправи и забърза към него.

— Трябва ли да наемем носач? — попита Шалан, когато Ялб я поведе по една голяма улица, която вървеше странично през хълма. Пристъпваше внимателно; полите й бяха достатъчно дълги и се притесняваше да не прокъса края им по камъните. Роклята беше така скроена, че долната ивица да се сменя лесно, но Шалан не можеше да си позволи да харчи пари за такива работи.

— Не. Ето там е. — Ялб посочи една пресечка. На нея имаше редица магазини, пълзящи нагоре по склона. Пред всеки висеше фирма с двойката глифи за книга, стилизирани в съответната форма. Неграмотните слуги трябваше да са в състояние да разпознават магазините.

— Търговците с една и съща стока обичат да се трупат заедно — обясни Ялб и се почеса по брадичката. — Струва ми се тъпо, но предполагам, че търговците са като рибите. Където намериш един, ще намериш и други.

— Същото може да се каже и за идеите — отвърна Шалан, докато броеше. Шест отделни книгопродавници. Всички витрини се осветяваха със Светлина, хладна и равномерна.

— Третият вляво — посочи Ялб. — Името на търговеца е Артмирн. Моят източник казва, че той е най-добрият.

Името беше тайленско. Вероятно Ялб беше попитал някой съотечественик и той го беше насочил към Артмирн.

Шалан кимна на Ялб и те се изкачиха по стръмната, настлана с камък, улица към магазина. Ялб не влезе с нея; забелязала беше, че много мъже се чувстват неудобно в среда на книги и четене, дори и да не са от воринско изповедание.

Тя бутна вратата — здраво дърво с два кристални панела — и влезе в топло помещение. Не знаеше какво да очаква. Никога не беше ходила в магазин; никога не беше купувала каквото и да е — или пращаше слугите, или търговците сами идваха при нея.

Помещението изглеждаше много гостоприемно, с големи и удобни кресла край камината. Огнени духчета танцуваха по горящите цепеници, а подът беше дървен. Без ръбове; вероятно беше превърнат с Превръщател направо от камъка. Разкошно, наистина.

Зад тезгяха в дъното стоеше една жена. Носеше бродирана пола и блуза, а не гладка копринена хава като Шалан. Беше тъмноока, но видимо заможна. В някое воринско кралство щеше да е от първи или втори дан. Тайлените имаха своя система на ранговете. Поне не бяха съвсем езичници — уважаваха цвета на очите, а жената носеше ръкавица на скритата си ръка.

Нямаше много книги. Няколко на тезгяха, една на стойка до креслата. На стената тиктакаше часовник, от който висяха дузина бляскави сребърни камбанки. Повече приличаше на дом, а не на магазин.

Жената плъзна белег в книгата си и се усмихна на Шалан. Хитра и алчна усмивка. Почти хищна.

— Седнете, моля, Ваше Сиятелство — рече жената и посочи креслата. Дългите й бели тайленски вежди бяха накъдрени и висяха край лицето й като част от бретона.

Шалан приседна, а жената позвъни с едно звънче под тезгяха. Скоро се доклатушка един дебел мъж, чийто елек сякаш едва удържаше напора на грамадното шкембе. Косата му сивееше, а веждите му бяха сресани зад ушите.

Той плесна тлъстите си ръце и каза:

— Ах, мила госпожице, излезли сте на пазар за някой приятен роман? Леко четиво за убиване на жестоките часове на раздяла със загубената любов? Или може би някоя географска книга с описание на екзотични кътчета? — говореше на родния й веденски с леко снизходителен тон.

— Аз… Не, благодаря. Трябват ми доста книги по история и три философски. — Тя се замисли и опита да си припомни чутите от Ясна имена. — Нещо от Пласини, Габратин, Юстара, Маналине или Шаука дъщерята на Хасвет.

— Тежки четива за толкова млада дама — отвърна търговецът и кимна на жената, вероятно негова съпруга. Тя потъна в задната стая. Жената четеше; дори и сам да можеше да чете, той не би го направил в присъствието на клиентите, за да не ги обиди. Боравеше с парите; търговията в повечето случаи беше мъжко изкуство.

— И така, защо едно малко цвете като Вас ще се затормозява с подобни теми? — запита търговецът и се отпусна в креслото срещу Шалан. — Не мога ли да Ви заинтригувам с нещо романтично? Това е моят специалитет, разбирате ли. Младите дами от целия град идват при мен и аз винаги доставям най-доброто.

Тонът му я подразни. Достатъчно отблъскващо беше да знае, че е глезено дете. Наистина ли трябваше това да й се напомня?

— Роман? — рече тя, притискайки чантата си до гърдите. — Да, може би ще е добре. Да разполагате случайно с екземпляр от По-близо до пламъка?

Търговецът примигна. Книгата беше написана от името на човек, който бавно потъва в лудостта, докато пред очите децата му умират от глад.

— Убедена ли сте, че искате нещо толкова, хмм, амбициозно?

— Мигар амбицията е толкова неподходящо качество за млада жена?

— Е, не, предполагам, че не е. — Той пак се усмихна блажно и широко, като всеки търговец, който се старае да предразположи. — Мога да забележа, че сте дама с изискан вкус.

— Такава съм — каза Шалан с твърд глас, макар сърцето й да трепкаше. Дали не беше осъдена да влиза в спор с всеки срещнат? — Наистина обичам блюдата ми да са внимателно приготвени, защото имам твърде деликатно небце.

— Извинете. Исках да кажа, че имате изискан вкус за книги.

— Всъщност никога не съм яла книги.

— Ваше Сиятелство, имам чувството, че ми се подигравате.

— Още не. Дори не съм започнала.

— Аз…

— Е, прав бяхте да сравните ума със стомаха.

— Но…

— Много от нас полагат големи грижи за това, което слагат в устата си, и значително по-малки за това, което попиват с ушите и очите си. Не сте ли съгласен?

Той само кимна, може би не му се вярваше, че тя ще го остави да говори, без да го прекъсне. Някъде дълбоко в ума си Шалан знаеше, че допуска да стигне твърде далеч, че е напрегната и ядосана след общуването с Ясна.

Сега не я беше грижа.

— Изискан — повтори тя, като изучаваше думата. — Не съм сигурна, че одобрявам избора Ви на определения. Да изискваш ще рече да имаш предразсъдъци срещу нещо. Да изключваш. Може ли човек да си позволи да изключва някои от нещата, които поема? Независимо дали говорим за храна или за мисли?

— Мисля, че така трябва — отговори търговецът. — Нима не казахте тъкмо това?

— Казах, че трябва да се замисляме какво ядем или какво четем. Не, че трябва да изключваме. Кажете, какво според Вас ще се случи на човек, който яде само сладкиши?

— Добре знам. Имам една балдъза, която периодично си разваля стомаха тъкмо по тоя начин.

— Видяхте ли, тя е твърде изискана. За да остане здраво, тялото се нуждае от много различни храни. А, за да остане остър, умът има нужда от много различни идеи. Няма ли да се съгласите? И така, ако четях само тези глупави любовни истории, с които според Вас амбицията ми може да се справи, умът ми щеше да заболее също толкова сигурно, колкото и стомахът на балдъзата Ви. Да, намирам метафората за добра. Вие сте твърде умен човек, Учителю Артмирн.

Усмивката му се върна.

— Разбира се — продължи Шалан, без да отвръща на усмивката, — ако на човек му говорят снизходително, това разстройва ума и стомаха. Толкова беше мило от Ваша страна да придружите блестящата си метафора с трогателен нагледен урок. Такъв ли сте с всички клиенти?

— Ваше Сиятелство… мисля, че клоните към сарказъм.

— Странно. Аз пък мислех, че съм се втурнала право там и викам с цяло гърло.

Той пламна и се изправи.

— Ще ида да помогна на съпругата си — поясни и бързичко се оттегли.

Шалан се облегна в креслото и се подразни, че е допуснала ядът й да се прояви. Точно за това я бяха предупреждавали гувернантките. Една млада дама трябва да внимава какво говори. Непремереният език на баща й беше докарал на дома Давар прискърбна репутация; щеше ли и Шалан да допринесе за нея?

Успокои се и можа да се наслади на топлината и на танца на огнените духчета, докато търговецът и съпругата му се върнаха, понесли няколко купчини книги. Търговецът отново се разположи на мястото си, жена му си придърпа столче и също седна; остави книгите на пода и почна да ги показва една по една, а мъжът й заговори.

— За историята предлагам избор между двама автори — каза книгопродавецът, при това и снизходителността, и дружелюбието му бяха изчезнали. — Времена и път на Ренкалт е еднотомен преглед на историята на Рошар от Йерокрацията насетне. — Жена му вдигна подвързан в червено платно том. — Казах на съпругата ми, че вероятно ще се обидите от толкова повърхностно предложение, обаче тя настоя.

— Благодаря Ви. Не се обиждам, но наистина искам нещо по-подробно.

— Тогава може би Етернатис ще Ви свърши работа — рече той, а жена му показа комплект от четири синьо-сиви тома. — Това е философски труд, който изследва същия период, като се съсредоточава само върху отношенията между петте ворински кралства. Както можете да видите, подходът е изчерпателен.

Томовете бяха дебели. Петте ворински кралства ли? Тя смяташе, че са четири. Я Кевед, Алеткар, Карбрант и Натанатан. Обединени от религията, те бяха силни съюзници в годините след Измяната. Кое ли беше петото кралство?

Изследването я заинтригува.

— Ще ги взема.

— Отлично — отговори търговецът и очите му повъзвърнаха блясъка си. — От философските трудове, които изброихте, нямаме нищо от Юстара. Имаме по една книга от Пласини и Маналине; и двете са събрани откъси от най-прочутите им съчинения. Навремето дадох да ми прочетат книгата на Пласини, добра е.

Шалан кимна.

— Що се отнася до Габратин, имаме четири тома. Ах, колко плодовит бил той! А, имаме и една книга от Шаука, дъщерята на Хасвет. — Съпругата показа тънко зелено книжле. — Трябва да призная, че не са ми чели нищо от нея. Не знаех, че има важни шински философи.

Шалан огледа четирите книги от Габратин. Нямаше представа коя трябва да вземе, затова избегна въпроса и посочи двете колекции и томчето на Шаука, дъщерята на Хасвет. Философ от далечната страна Шин, където хората живееха в кал и обожествяваха камъните? Мъжът, който уби бащата на Ясна преди близо шест години — и сложи началото на войната срещу паршендите в Натанатан — беше от народа шин. Наричаха го Убиеца в бяло.

— Ще взема тези трите и историите.

— Отлично! — повтори търговецът. — Щом купувате толкова много, ще Ви направя добра отстъпка. Да кажем, десет изумрудени броама?

Шалан едва не се задави. Изумруденият броам беше най-скъпата сфера, струваше хиляда диамантени чипа. Десет изумрудени бяха неколкократно повече от цената на плаването й до Карбрант!

Тя отвори чантата си и погледна кесията вътре. Бяха й останали около осем изумрудени броама. Трябваше да вземе само някои от книгите, очевидно, ала кои по-точно?

Изведнъж вратата се отвори с трясък. Шалан подскочи и с изненада видя на прага Ялб, който нервно мачкаше кепето си. Той се втурна към креслото й и коленичи. Тя беше прекалено изумена, за да каже каквото и да е. Защо беше толкова разтревожен?

— Ваше Сиятелство — рече той и сведе глава. — Господарят ми Ви умолява да се върнете. Преразгледа предложението си. Вярвайте ми, можем да приемем цената, която Вие давате.

Шалан понечи да отговори, но беше толкова втрещена, че не продума.

Ялб изгледа книгопродавеца.

— Ваше Сиятелство, не купувайте от този човек. Той е лъжец и мошеник. Господарят ми ще Ви продаде много по-хубави книги на по-добра цена.

— Това пък сега какво е? — каза Артмирн и стана. — Как смееш! Кой е твоят господар?

— Бармест — отвърна отбранително Ялб.

— Тоя плъх. Праща момче в моя магазин да открадне моя клиентка? Нечувано!

— Тя дойде първо при нас! — отговори Ялб.

Шалан най-сетне дойде на себе си. Отче на Бурята! Та той е същински актьор!

— Вие пропиляхте шанса си — каза тя на Ялб. — Тичай да кажеш на твоя господар, че отказвам да ме мамят. Ако трябва, ще обиколя всички книгопродавци в града, за да намеря един разумен сред тях.

— Артмирн не е разумен — заяви Ялб и плюна. Книгопродавецът се оцъкли от бяс.

— Ще видим — отвърна Шалан.

— Ваше Сиятелство — продума Артмирн със зачервено лице — със сигурност не вярвате на тези клевети!

— И колко щяхте да й вземете? — попита Ялб.

— Десет изумрудени — отговори Шалан вместо него. — За тези седем книги.

Ялб се изсмя.

— И Вие не станахте и не излязохте! Направо отпрахте ушите на моя господар, а той Ви предложи по-добра сделка! Моля Ви, Ваше Сиятелство, върнете се с мен. Готови сме да…

— Десет беше само първоначална цена — каза Артмирн и погледна Шалан. — Не очаквах да приеме. Разбира се, осем…

Ялб отново се изсмя.

— Сигурен съм, че имаме същите книги, Сиятелна. Обзалагам се, че господарят ще Ви ги даде за два.

Артмирн се зачерви още повече и промърмори.

— Ваше Сиятелство, Вие сигурно няма да идете при човек, който е толкова тъп, щото да праща слугата си в чужд магазин да краде клиенти!

— Може и да ида. Той поне не обиди моята интелигентност.

Съпругата на Артмирн го дари със свиреп поглед и той пламна още.

— Два изумрудени, три сапфирени. Повече не мога да сваля. Ако искате по-евтино, купувайте от оня негодник Бармест. Книгите обаче сигурно ще са с липсващи страници.

Шалан се поколеба и погледна Ялб; той беше изцяло погълнат от ролята си и се кланяше угоднически. Тя улови погледа му — той като че едва забележимо вдигна рамене.

— Ще приема — каза тя на Артмирн и така си спечели едно стенание от Ялб. Той се изниза, следван от клетвите на артмирновата жена. Шалан стана и отброи сферите, като изумрудените извади от тайната си кесия.

Скоро излезе от книгопродавницата, понесла тежка платнена торба. Спусна се по стръмната улица и откри Ялб, изтегнат до един фенер. Усмихна му се, когато той взе торбата.

— Откъде знаеш каква е добрата цена за една книга?

— Добра цена ли? — отвърна той и метна торбата на рамо. — За книга? Нямам и представа. Просто допуснах, че той ще опита да Ви измъкне колкото може повече. Затова поразпитах кой е най-големият му конкурент и се върнах да Ви помогна да го вразумите.

— Толкова очевидно ли беше, че ще се оставя да ме измами? — изчерви се тя, докато излизаха от страничната улица.

Ялб се подсмихна.

— Само мъничко. Както и да е, да прилъжеш човек като него е почти толкова забавно, колкото да надиграеш гвардейците. Може би щяхте да успеете да смъкнете цената още, ако бяхте тръгнали с мене, за да се върнете по-късно и да му дадете още една възможност.

— Звучи сложно.

— Търговците са като наемниците, винаги казваше баба ми. Едничката разлика е, че търговецът ще ти отреже главата и при това ще се преструва, че ти е приятел.

И това от човек, който цяла вечер беше лъгал на карти гвардейците.

— Добре, както и да е, приеми благодарностите ми.

— За нищо. Беше забавно, макар да не мога да повярвам, че платихте толкова. Та това е само наръч дърва. Мога да намеря някоя носена от вълните дъска и да я нашаря със заврънтулки. Ще ми платите ли в чисти сфери за тая работа?

— Не мога да предложа такова нещо — каза Шалан, докато тършуваше в чантата. Извади рисунката с Ялб и носача. — Но те моля да приемеш това заедно с благодарностите ми.

Ялб взе рисунката и застана под близкия фенер да я погледне. Разсмя се, после широко усмихнат вирна глава.

— Отче на Бурята! И това си го бива! Все едно се гледам в полирана чиния, така си е. Не мога да я взема, Ваше Сиятелство!

— Моля те, настоявам да я вземеш.

Шалан обаче примигна и взе Спомен — Ялб стои, обхванал брадичката си с ръка, и изучава собствения си портрет. Ще го нарисува по-късно. След всичко, което направи за нея, тя много държеше да го има в сбирката си.

Ялб внимателно сложи рисунката между страниците на една книга, преметна торбата и продължи. Пак се озоваха на главния път. Номон — средната луна — започна да се издига и окъпа града в бледосиня светлина. Да остане толкова до късно беше рядка привилегия за Шалан в бащиния дом, но гражданите наоколо едва ли забелязваха кое време е. Какво странно място беше този град!

— Сега да се връщаме ли на кораба? — попита Ялб.

— Не — отвърна Шалан и пое дълбоко дъх. — Връщаме се в Конклава.

Ялб се позачуди, но я поведе обратно. Когато стигнаха, Шалан се сбогува и му напомни да вземе рисунката. Той го направи, пожела й късмет и бързо се омете от Конклава, вероятно притеснен да не срещне измамените гвардейци.

Шалан даде на някакъв слуга да носи книгите и се отправи по коридора към Булото. Току след гравираните врати тя привлече вниманието на един старши слуга.

— Да, Ваше Сиятелство? — откликна той. Сега повечето ниши бяха тъмни и търпеливите слуги връщаха книгите на сигурно място зад кристалните стени.

Шалан се отърси от изтощението и преброи нивата. В нишата на Ясна още светеше.

— Бих искала да ползвам онази ниша — каза тя и посочи балкончето до онова на Ясна.

— Имате ли пропуск?

— Боя се, че не.

— Значи ще трябва да наемете мястото, ако искате да го използвате редовно. Две небесни марки.

Шалан потръпна, щом чу цената. Измъкна подходящите сфери и плати. Кесиите й изглеждаха отчайващо тънки. Остави паршите да я вдигнат на исканото ниво и тихичко отиде до своята ниша. Там използва последните сфери, за да напълни прекомерно голямата купа. За да получи достатъчно светлина, тя се принуди да използва сфери във всичките девет цвята и три размера, така че резултатът беше неравен и пъстър.

Шалан надзърна през балкончето. Ясна четеше, без да забелязва колко е късно, а купата й беше напълнена догоре с чисти диамантени броами. Те бяха най-добри за осветление, но не бяха особено полезни в Превръщателството, така че не бяха и много ценни.

Шалан се прибра. Имаше едно място на крайчеца на писалището, където стената я прикриваше от Ясна. Може би трябваше да избере ниша на друго ниво, но искаше да държи принцесата под око. Надяваше се проучванията на Ясна да я задържат тук за седмици. Достатъчно време Шалан да се отдаде на енергично зубрене. Способността й да запомня картини и сцени не беше толкова приложима за текстове, но тя можеше да заучава изброявания и факти дотолкова, че учителите й намериха това за забележително.

Седна, извади книгите и ги подреди. Потърка очи. Наистина беше доста късно, но нямаше време за губене. Ясна беше казала, че Шалан може отново да я помоли за място, когато запълни пропуските в образованието си. Е, Шалан имаше намерение да направи това и отново да се представи. Щеше да го стори, когато Ясна е готова да напусне Карбрант.

Това беше последна, отчаяна надежда, толкова крехка, че едно завихряне на обстоятелствата щеше да я помете. Шалан си пое дълбоко дъх и отвори една от историческите книги.

— Никога не ще се отърва от Вас, нали? — запита тих женски глас.

Шалан скочи и едва не събори книгите, когато се обърна към входа. Там стоеше Ясна Колин в тъмносиня рокля със сребристи бродерии, лъскавата й коприна отразяваше светлината на сферите, пуснати от Шалан в купата. Превръщателят беше покрит с черна ръкавица без пръсти, която пазеше ярките камъни.

— Ваше Сиятелство — обади се Шалан, стана и неучтиво бързо направи реверанс. — Аз не исках да Ви безпокоя. Аз…

Ясна я смълча с махване на ръка. Отмести се, когато един парш донесе стола й. Паршът го разположи пред писалището на Шалан и Ясна се плъзна на мястото.

Шалан опита да прецени в какво настроение е по-възрастната жена, но чувствата й бяха неразгадаеми.

— Наистина не исках да Ви безпокоя.

— Подкупих слугите да ми кажат дали сте се върнали в Булото — отвърна небрежно Ясна, взе една от книгите на Шалан и прочете заглавието. — Не исках пак да ме прекъсват.

— Аз… — Шалан сведе поглед и ужасно се изчерви.

— Не си правете труда да се извинявате — каза Ясна; изглеждаше по-уморена, отколкото се чувстваше Шалан. Прегледа книгите. — Отличен избор. Добре сте се справили.

— Всъщност нямах особен избор. Това беше почти всичко, с което разполагаше книгопродавецът.

— Допускам, че намерението Ви е било бързо да научите написаното в тези книги — каза замислено Ясна. — Да направите последен опит да ме впечатлите, преди да напусна Карбрант?

Шалан колебливо кимна.

— Умен план. Трябваше да наложа срок за повторното Ви кандидатстване — набързо огледа Шалан. — А аз знам защо толкова отчаяно се нуждаете от положението на моя повереница.

Шалан се стресна. Ясна знаеше?

— Вашият дом има много врагове, а баща Ви е саможив човек. Ще Ви бъде трудно да се омъжите добре без тактически разумен съюз.

Шалан си отдъхна, ала се помъчи това да не проличи.

— Дайте да видя чантата Ви — каза Ясна.

Шалан се свъси и едва устоя да не затвори чантата.

— Ваше Сиятелство?

Ясна протегна ръка.

— Помните ли какво казвах за повтарянето?

Шалан неохотно подаде чантата. Ясна внимателно извади съдържанието, спретнато подреди четките, моливите, писците, съдинката с лака, туша и разредителя. Разположи топчетата хартия, скицниците и готовите рисунки в редица. После извади кесиите с парите и не пропусна да забележи, че са празни. Хвърли поглед на купата за осветление и преброи сферите вътре. Вдигна вежда.

После се залови да разглежда рисунките. Първо онези на отделни листа, като се позабави на своя портрет. Шалан наблюдаваше лицето й. Доволна ли беше? Изненадана? Недоволна от времето, което Шалан беше отделила за скициране на моряци и слугини?

Накрая Ясна се прехвърли на скицника с растенията и животните, които Шалан беше наблюдавала по време на пътуването. Отдели им най-много време, като прочете и всяка от съпътстващите ги бележки.

— Защо направихте тези скици?

— Защо ли, Ваше Сиятелство? Е, защото така исках. — Смръщи се. Дали не трябваше да каже нещо високоучено?

Ясна бавно кимна. После се изправи.

— Имам стаи в Конклава. Кралят ми ги предостави. Съберете си нещата и вървете там. Виждате ми се изтощена.

— Ваше Сиятелство? — продума Шалан и стана, а през тялото й пробяга тръпка от вълнение.

Ясна спря на прага.

— При първата среща Ви взех за провинциална опортюнистка, която цели чрез моето име да се обогати.

— Променихте ли мнението си?

— Не — отвърна Ясна. — У Вас несъмнено има нещо такова. Но всеки човек е различен и можете да разберете много за някого от това, което той носи. Ако този скицник означава нещо, то е, че в свободното си време Вие се стремите към учението само по себе си. Това е окуражаващо. То е може би най-добрият аргумент, който можахте да предложите в своя полза. Щом не мога да се отърва от Вас, бих могла да Ви използвам. Вървете да спите. Утре ще започнем рано и ще делите времето си между Вашето обучение и помощта при моите изследвания.

С тези думи Ясна се оттегли.

Шалан седна, умисли се и замига с изморените си очи. Извади лист хартия и написа една кратка благодарствена молитва, която по-късно щеше да изгори. После бързо си прибра книгите и отиде да търси слуга, когото да прати на кораба Насладата на вятъра да донесе пътническия й сандък.

Денят се оказа много, много дълъг. Но тя победи. Първата стъпка беше завършена.

Сега започна истинската задача.