Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (30)

30.

Сутринта на Коледа Марта се събуди и й се прииска всичко вече да е свършило. Искаше й се да е краят на деня и тя да заспива с ужасно подул корем и замаяна лава. Не се плашеше от капризите на децата. Нито от семейни препирни. Не беше и от това, че ще трябва да разопакова огромен брой шишета със соли за баня и пакети с ароматни сушени растения, макар че чекмеджетата й бяха още пълни с миналогодишните запаси. Тези дребни дразнители бяха неизменна част от коледния празник и в известен смисъл ги чакаше с удоволствие, защото бяха нещо сигурно. Онова, което събуждаше желанието й денят да е отминал, беше несигурността.

Обвиняваше за това Холивуд.

Понеже беше Коледа, знаеше, че майка й и синът й, и донякъде Елайза и баща й очакват от Майкъл определени неща. Честно казано, тя също очакваше. Ако бяха в някакви филм, той щеше да пристигне с огромна чанта с подаръци за всички, с наистина внимателно подбрани подаръци. Щеше да й каже, че е допуснал ужасна грешка, че нещата са се развили зле и че не може да живее без нея. Щяха да забранят всички ужасни неща, които си бяха казали един на друг, защото и двамата бяха достатъчно разумни, за да знаят, че изреченото в пристъп на гняв не е мислено наистина. Той щеше да я притисне в прегръдките си и никога вече да не я пусне. Марта не можеше да не се замисли за изминалите Коледи. Бяха толкова щастливи. Не си спомняше да са се карали дори веднъж на Коледа. Колко двойки можеха да се похвалят с подобно нещо. Миналата година прекараха чудесно. Поне Марта смяташе така. Майкъл може и да беше на друго мнение.

Прилошаваше й мисълта, че дори сега, ако беше възможно, щеше да забрави всичко. Да заличи последните три месеца. Щеше да зареже новия си гардероб, буйните нощи, прекарани с приятелите й, новата си слаба фигура и дори фантастичния секс с Джак. Щеше да размени всичко, само и само да бъде там, където беше преди. В прегръдките на Майкъл. В мислите на Майкъл.

Щеше да се вирне назад, за да събере семейството си. Това правеше Коледа с хората. И скапаният Холивуд.

Боже, толкова бе объркана. Защо не можеше да престане да мисли за него? Как е възможно понякога да забравя напълно за Джак, макар че по някакъв начин тя прекъснато го усещаше до себе си?

Майкъл посети Матю и Мейси сутринта на Бъдни вечер, преди пристигането на господин и госпожа Евъргрийн. Елайза го нарече страхливец и заяви, че е срамота един възрастен мъж да не смее да се изправи очи в очи с двама старци, което, както изтъкна Марта, една ли щеше да го насърчи да се присъедини към тях на Коледа. Той съвсем ясно бе изложил плановете си — на Коледа щеше да ходи при родителите си. Марта го помоли да им предаде благопожеланията й и старателно подбраните и разточително опаковани подаръци.

Въпреки фактите обаче очакването оставаше.

Госпожа Евъргрийн почука на вратата на спалнята на Марта и веднага влезе.

— Честита Коледа, скъпа. Матю вече отвори чорапчето си. Опитах се да го убедя, че е много рано за ставане, обаче…

— Мамо, мамо, виж какво ми е донесъл Дядо Коледа… — извиси се гласът на Матю над този на баба му. Момченцето се втурна в спалнята и се покатери на леглото.

Марта си придаде учудено изражение, макар че всъщност лично бе избрала всички подаръци на децата. Нито Дядо Коледа, нито баща им имаха някакъв принос.

— Къде е Мейси?

— Елайза й дава закуската. Хайде, скъпа, наметни си халата и да слезем долу. Баща ги приготвя пържена закуска и топли кроасани.

Тачи година им се стори разумно господин и госпожа Евъргрийн да отседнат при Марта за празниците — Елайза вече беше там, играчките на децата също. Макар да не бяха на собствена територия, явно бяха поели нещата в свои ръце. Марта с благодарност се остави на грижите им.

Както обикновено семейство Евъргрийн похапнаха обилна топла закуска, а след това пиха шампанско с кроасани. Едно от предимствата на това цялото семейство да се събере у Марта бе, че не се налагаше никой да остава трезвен, за да шофира до дома, затова алкохолът започваше да се лее от сутринта. Отвориха чорапчетата си. Дядо Коледа беше особено изобретателен тази година. Беше избрал кондоми с вкус на бира, изкуствена татуировка „Кама Сутра“ за Марта (Благодаря, Елайза), кутия за разни дреболии за бюро и нов кожен портфейл за Елайза (Благодаря, Марта) вместо традиционните златни монети и сушени плодове от предишните години. Все пак господин Евъргрийн отново получи чорапи и поставки за топки за голф, а госпожа Евъргрийн тапицирани закачалки и малки пликчета с лавандула.

Матю се опиташе да отвори подаръците на всички, а Мейси пък не искаше да отвори дори своите. Седна под елхата, заигра се с най-старите си играчки и внезапно прояви изключително предпочитание към онези, които брат й не желаеше. Всички отидоха на разходка в близкия парк и люляха децата на люлките, докато се печеше пуйката. Когато се прибраха, Марта не успя да се сдържи и се обади на Майкъл.

— Весела Коледа — пожела му тя с искреността на тоя последовател на Сатаната, който обещава на свидетел на Йехова да прочете пропагандната му брошура.

— Весела Коледа.

— Копеле!

— Прекрасно, Марта. Доста по-различно е от обичайните пожелания, които, ако не греша, продължават с нещо като „и щастлива Нова година“.

— Да, и завършва с думи „на теб й на семейството ти“. Да, копеле, за твое сведение семейството ти си прекара чудесно.

— Явно.

— Възнамеряваше ли да се обадиш и да пожелаеш на децата си весели празници?

— Да, Марта, но сега е едва единайсет и половина.

Тя бе малко учудена от тази информация. Разбира се, Матю бе станал още в пет. До осем вече бяха приключили със закуската. Марта бе останала с впечатлението, че вече с доста по-късно, и затова беше бясна, че Майкъл не се е обадил. Леля Фло от Австралия бе позвънила. Приятелките й Клеър и Дон също се бяха обадили.

— Децата са станали още преди изгрев-слънце, а ако познаваше собствените си деца, щеше да го знаеш. Копеле такова.

— Прекрасно, Марта, поредните обиди. Бих предпочел да не ругаеш по този начин.

— Знам, че би предпочел да не ругая, Майкъл, себичен копелдак такъв, но понякога това ми помага да изкарам деня.

— Виж, Марта, и аз не прекарвам най-прекрасната Коледа на света. Родителите ми се карат на каква температура трябва да настроят фурната, баба ми настоява да ми разказва истории за Коледа от времето на войната може би за десети път днес, а Хари и Беки току-що пристигнаха с децата си. Моите деца ми липсват.

— Но не достатъчно, за да им се обадиш. — Затвори, защото не искаше той да я чуе, че плаче. Коя особеност на еволюционното развитие диктуваше, че е невъзможно на Коледа да проявиш милосърдие, щедрост и изисканост? Марта не отиде на църква, защото седеше на дивана, ридаеше и се питаше как, след като е толкова нещастен, предпочита да стои там, отколкото при нея и при прекрасните им деца.

Майната му, това беше жестоко.

Когато Елайза, родителите й и децата се върнаха от църква, беше поправила грима си и отново бе залепила усмивката на устните си.

— Това са последните сълзи, които проливам за него — прошепна тя на майка си, която я прегърна и прояви здравия разум да не коментира колко невероятно е това.

Грег ги посети, за да остави подаръци за всички, което явно зарадва Елайза, макар да се опита да се престори, че се дразни, и да намекне, че се е натрапил. Твърдеше, че е бясна, задето майка й настоя Грег да остане с тях за вечеря.

— Къде е коледният ти дух, Елайза? — изсъска госпожа Евъргрийн. Тя не отговори. Изобщо не беше религиозна и единственият ду, който я обладаваше по Коледа или по което и да е друго време, се дължеше на течността ОТ бутилката. — Не можем да го пуснем да си отиде на Коледа. А ти повече от всеки друг би трябвало да знаеш, че хладилникът му сигурно е празен.

Елайза удари главата си в рамката на вратата на дневната. Грег се търкаляше по пода с Матю. Явно се бе досетил как се играе с електрическата китара, която детето бе получило като подарък. Всички останали се бяха опитали да произведат някакъв звук с китарата малко по-рано сутринта, но без никакъв успех. Мейси седеше, облегната на краката му, и се смееше щастливо. Господин Евъргрийн се опитваше да подмами Грег да пие бира, явно доволен, че има още един мъж, за да изравни силите. Чувстваше се уязвим — толкова много истерия, толкова много сълзи, все още не бяха чули речта на кралицата, която със сигурност щеше да разчувства госпожа Евъргрийн. Дори Марта се усмихваше, докато отговаряше на въпросите на Грег. Първата истинска усмивка, с която ги бе удостоила днес.

Елайза знаеше, че е малцинство.

Освен това искаше да види как Грег ще оцени пая с кайма — лично го бе правила. Наистина, дори тестото. А всъщност беше навила на руло готовите кори, купени от супермаркета. Защо да се затруднява?

Марта се радваше, че Елайза се смее и се шегува с Грег — почти като едно време. Досмеша я как сестра й измести Матю от любимото му място до Грег, за да се настани до него. Наложи се да го подкупи, като премести всички солени бисквити. Марта много се радваше за сестра си, която явно щеше да получи своя холивудски финал на тази Коледа. Стига, разбира се, да не направеше отново някоя глупост, а при нея нямаше никаква гаранция, че няма да оплеска нещата. Беше кристално ясно, че с Грег е по-щастлива, отколкото с всеки друг, когото бе познавала досега. А доколкото виждаше Марта, той очевидно продължаваше да е луд по Елайза. По-добре бе поне една от сестрите да е щастлива.

— Твоят телефон ли звъни? — попита Елайза.

— Да, май е той — скочи Марта.

— Здрасти, миличка.

— Джак! — Зърната на гърдите й щръкнаха при звука на гласа му, което я накара да почувства известно неудобство. Все пак беше Коледа, а родителите й бяха съвсем наблизо.

— Добре ли прекарваш Коледа, малка мис Е?

— Да.

— А така!

— Обаждам се само да те чуя как си. Как са малките сладури? Забавляват ли се?

Тя продължи разговора, след като излезе от трапезарията. Когато се върна, майка й поднасяше коледния пудинг и никой не спомена за обаждането.

— Опа, май глътнах една пломба — извика Марта.

— Не, това сигурно е паричката — каза госпожа Евъргрийн. — Трябва да си пожелаеш нещо.

Тя подозираше, че малко са понагласили работата, за да може късметчето да се озове в нейната порция. Останалите членове на семейството се усмихваха учтиво, обаче явно подозираха същото. Марта си пожела нещо наум. Пожела си Елайза „да прояви здрав разум“, защото не знаеше какво да пожелае за себе си.