Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (7)

7.

Елайза се събуди от нещо, което ближеше лицето й. Ако беше Грег, той наистина се нуждаеше от съвет за хигиената си. Само че не беше Грег, а Куче. Куче беше шпаньолът на Грег, спасен от приюта за кучета преди две години. Животът на Куче с Грег беше всичко друго, но не и кучешки живот. Куче беше ужасно разглезен и от Грег, и от Елайза. Тя се притесняваше, че за нея Куче замества детето, но нямаше никаква представа на какво се дължат дълбоките чувства на Грег към него.

Куче се казваше така, защото не успяха да постигнат съгласие за друго име. Елайза въздъхна и си помисли, че може би е по-добре, че няма да има дете от Грег, защото в противен случай сигурно щеше да се казва Дете, Момче или Момиче.

— Добре, добре — отстъпи тя пред настойчивостта на Куче. Прехвърли дългите си крака извън леглото и изпъна ръце над главата си.

— Добро утро, миличка — промърмори Грег. — Боже, колко си хубава! Върни се в леглото.

— Някой трябва да нахрани Куче и да го изведе на разходка — сопна се Елайза. Не знаеше какво я бе подразнило повече — че ще пропусне сутрешното чукане или че трябва да намери кучешката храна в мръсната кухня.

Взе си душ, облече се и неохотно влезе в кухнята. Там винаги изглеждаше и миришеше по-зле, отколкото очакваше, защото хигиената не беше първостепенна грижа на Грег. Потърси чиста вилица и отчаяно си помисли, че сред малкото чисти съдове в кухнята е паничката на Куче, което обаче се дължеше на факта, че бе облизана до блясък, а не на действието на препарата за миене на съдове. Елайза загреба вонящото конско месо и поднесе паничката на Куче.

— Не би трябвало да го правя, аз съм вегетарианка — провикна се тя към Грег, който още се излежаваше.

— Откога?

— Отдавна, само че ти не си забелязал.

— Ама нали завчера на излизане от клуба си купи хотдог?

Елайза се стъписа за миг.

— В тези сандвичи няма почти никакво месо — предизвикателно отговори.

— А снощи яде риба с пържени картофи — не се предаваше той. Стоеше в рамката на вратата на кухнята гол-голеничък, разтъркваше очи и палеше цигара. Сложна смесица от удоволствие и неудоволствие прониза гърдите й. Не можеше да го отрече — той беше прелестна секси кръстоска между мъж и момче. Адски много й харесваше.

И буквалния смисъл.

Ако се махнеше адската част, щеше да бъде съвършен мъж.

Грег беше висок и слаб. Беше в много по-добра форма, отколкото заслужаваше, като се имаше предвид, че живееше предимно с крана за вкъщи, алкохол и цигари. Косата му беше по-дълга, отколкото беше модерно, но му отиваше. Винаги изглеждаше така, сякаш се нуждае от бръснене, дори и след като току-що се бе избръснал.

Беше адски съблазнителен.

Въпреки че имаше нужда от подстригване и че първородната им рожба щеше да се казва Дете.

— В такъв случай съм рибоядна.

— Мислех, че си Водолей.

— Ха, ха, много смешно — сряза го Елайза. Пресегна се към броя на „Ивнинг Стандарт“ от предишната вечер и го отвори на хороскопите. Никога не беше сигурна дали в тях се има предвид денят на издаване на вестника — това не й се струваше много смислено, понеже всички четяха „Ивнинг Стандарт“, докато се прибираха от работа, а тогава денят бе почти преминал. Затова смяташе, че прогнозите би трябвало да се отнасят за следващия ден. За всеки случай винаги четеше вестника и в двата дни.

„Денят е чудесен да поработите върху връзката си. Ако сте установили на кои проблеми с даден човек трябва да обърнете внимание, няма по-подходящ ден от днешния да се заемете с решаването им. Ясното общуване ще бъде възможно само ако сте напълно честни, особено със себе си.“

Всъщност хороскопът не я развесели особено.

— Ще отида да потичам с Куче, а ти можеш да свършиш нещо полезно — например да почистиш.

Както обикновено апартаментът на Грег бе осеян с празни консервени кутийки и опаковки от чипс. Бяха се натрупали съдове от закуската от последните четири дни. Елайза се опитваше да не им обръща внимание, но най-вероятно нямаше да издържи и щеше да надене гумените ръкавици. Грег огледа кухнята по начин, който потвърди предположението й, че наистина не забелязва растящите грамади от мръсни съдове, препълнения черен чувал за отпадъци (нямаше кошче), лепкавото петно върху линолеума и мазнината по печката.

— Ще купиш ли малко „Крънчи Нът“ корнфлейкс, така и така излизаш? Не, по-добре вземи „Коко Попс“ Не, не, „Фростид Шредис“. Боже, не мога да реша. Какво да вземем според теб.

Елайза затръшна вратата зад гърба си и не си направи труда да му отговори.