Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (42)

42.

— Виж ти кой е тук! Синьора Бианки! Синьора Бианки! Виж кой е дошъл!

Усмивката на синьор Бианки гъделичкаше и двете му уши и бе успяла да удави дори огромните му мустаци. Събираше чашки за кафе от бара, когато Елайза бутна грамадната двойна количка към вратата. Той заряза задачата си и се втурна да й помогне.

— Дай да ти помогна с това! Синьора Бианки! — подвикна той през рамо с вълнение, което би могло да бъде взето и за нетърпение.

Синьора Бианки се показа от задното помещение на кафенето, където се намираше миниатюрната кухня.

— О, момиченце! — На лицето й грейна усмивка, която за миг изчезна, когато я сгълча: — Къде изчезна, а? Тревожехме се за теб!

Неспособна да сдържа гнева си, тя притисна Елайза в сърдечна прегръдка и я придърпа към мощната си гръд. Елайза имаше чувството, че ще се задуши, но не можеше да си представи по-приятна смърт. Преглътна сълзите си. Синьора Бианки излезе иззад плота. Младата жена се почувства поласкана.

— Кои са тези бамбини?

— Децата на сестра ми. Матю и Мейси. Гледам ги, докато тя е на почивка.

— Така ли? — изненада се синьората, обаче веднага се окопити. — Разбира се, ти си добро момиче. Грег ни каза за съпруга й. — Тя понижи глас: — Копеле! Ела, бела бамбина, ставай от количката. Да видим какво ще намери за теб мама Бианки.

Нито едно от децата не беше идвало в кафенето, обаче Матю беше достатъчно съобразителен, за да се досети, че „ела да видим какво ще намери за теб мама“ означава, че предстои почерпка. Неизбежно щеше да последва сладолед или сладкиши.

Голямата двойна количка не се поместваше спокойно никъде в тясното кафене. Елайза за малко да се разпищи от отчаяние. Твърдо бе убедена, че детските колички и седалките за кола са измислени от злобни бездетни хора, чиято основна цел в живота е да увеличават стреса на изнервените майки. Синьор Бианки взе нещата в свои ръце. Внимателно сви количката и я отнесе в задната част на кафенето. Заведе Елайза до един стол и синьора Бианки се зае да й приготвя капучино с много мляко. Смяташе, че тя се нуждае от протеини, защото не изглеждаше добре. Елайза се усмихна признателно и благосклонно прие помощта им. Децата изведнъж започнаха да се държат като ангелчета, когато попаднаха под магията на домашно приютената храна на синьора Бианки. Тя им поднесе по една сочна сметанова паста.

— Не е лесно да си мама, нали? — попита синьора Бианки и разбиращо намигна. Елайза поклати глава.

— Не ме разбирайте погрешно, обожавам ги. Обаче да ги посещаваш, дори да ги посещаваш често, е нещо съвсем различно от това да живееш с тях. Смятах, че Марта преувеличава, като разправя колко е трудно да отглеждаш деца, обаче не е така. Не съм сигурна, че ставам за майка.

— Никой не е, глупавичката ми — мило се усмихни синьора Бианки. — Не е срамно. Ти си важна и творческа личност с голя-я-я-яма работа в Уест Енд. — Тя величествено размаха ръце, за да покаже колко голяма е работата й. Елайза се размърда неловко на стола си. Не беше сигурна, че описанието, което италианката направи на работата й, е съвсем вярно. Макар че, като се замисли, работата й беше наистина важна, много важна за нея.

— Изглеждаш ми измъчена и изморена. Добре ли се храниш — попита синьората.

Елайза немощно се усмихна. Прекрасно беше да я попита дали се храни както трябва. Разбира се, че се хранеше добре, вечеряше в най-хубавите ресторанти в Лондон по няколко пъти седмично, а и Марта никога не я оставяше гладна. Обаче беше фантастично някой да попита, беше й много приятно, че някой е достатъчно загрижен за нея, за да попита. Елайза беше свикнала да причинява безпокойство на всички. Не си бе дала сметка колко измъчена е от това, че е станала по-малкият проблем за родителите си.

Проблемът беше очевиден. Макар да бе смятала, че ще спечели уважението на всички, като напусне Грег и потърси друг живот, който малко повече да прилича на този на Марта, тя бе изненадала семейството си, като се бе опитала да се вмъкне в живот, който не беше подходящ за нея. Те знаеха със сигурност, че от нея няма да излезе добра съпруга на капитан на голф клуб или на директор на борд, макар да бе ненадмината като гадже на неутвърден музикант. Елайза беше музата на Грег, неговото вдъхновение, неговият мениджър и неговият органайзер, когато се наложеше. Тя беше неговата любов. И той нейната. Или по-точно, преди беше така. Семейство Евъргрийн смятаха, че е срамота Елайза така да подценява собствения си избор и да реши да смени посоката по средата на курса, обаче я познаваха прекалено добре, за да си замълчат. Вярваха, че тя ще успее да намери пътя си, и се надяваха това да не й отнеме много време или да стане твърде късно — нещо, от което всички се ужасяваха.

Нужни бяха шест месеца и безброй срещи, за да може Елайза да осъзнае, че мъж с пенсионна и здравна осигуровка не е непременно сбъдната мечта. Сватбената халка не е спасителен пояс.

Признаваше, че миялната машина е полезен уред, обаче не беше толкова важна, колкото кабелната й телевизия. Смяташе, че пазаруването от супермаркет е по-удобно и предлага по-голям избор от местните магазинчета в гаражите, обаче не там искаше да прекарва съботните си следобеди. Искаше да има кола, която да я транспортира от точка А до точка Б, без горивото й да изтича, обаче колата на мечтите й продължаваше да бъде розов мустанг, а не автомобил с пет врати.

Елайза отпи от капучиното — беше превъзходно. Семейство Бианки очакваха одобрението й.

— Допуснах ужасна грешка — обяви тя.

Синьор Бианки забоде поглед в плочките на пода, а синьора Бианки продължи да се взира в Елайза с шоколадовокафявите си очи, като бавно поклащаше глава.

— Знаем — изцъка. — Всички знаят.

— Не искам нещата, които смятах, че искам. Искам… — Елайза се запъна и преглътна гордостта, която я давеше. — Искам Грег.

Искаше раздърпания, сексапилен, усмихнат Грег. Защото той обичаше думите, мислите, музиката и нещата, които обичаше самата тя. Той не даваше пет пари дали перата на сибирската лиска са по-добри за юргани от тези на унгарската патица. Не му пукаше, че е можел да натрупа куп пари от някакво вино, ако само се бе качил на ферибота и бе натоварил касите на колата си. Какво от това, че може би през година е трябвало да инвестира в здравето си, а не в технологиите? Едва ли някога щяха да имат достатъчно пари, за да си купят каквито и да било акции. Вече знаеше какво означава да общува с хора, които се оплакват, че нямат добра чистачка — непоносимо тъпо. Тези неща може и да бяха важни, обаче за нея, не за Грег. Лихвата, с която Западът товареше дълговете на Третия свят, наистина беше важно нещо и Грег дори веднъж беше ходил на протестна демонстрация. Щастието на сестра й също беше важно, но нима Грег не се бе отбил, за да повдигне духа на Марта?

— Той все още ли идва тук?

— Да, всеки ден — усмихна се синьора Бианки, но усмивката й внезапно помръкна. — Ох! — възкликна и устата й стана овална, сякаш имаше сериозна опасност да погълне надиплените си гуши.

— Днес вече идва ли? — попита Елайза с неприкрито вълнение. Ако не беше идвал, може би щеше да го види и да му обясни, че е сбъркала, че е допуснала грешка, че наистина съжалява и че няма нищо против кутиите за пица.

— Да, идва днес — потвърди синьора Бианки. Обърна се с гръб към нея и започна да търка плота на бара.

— Какво има? — попита Елайза.

Синьората не й отговори. Елайза погледна към съпруга й, но той внезапно насочи цялото си внимание към децата.

— Какво има? Кажете ми.

— Той идва тук всеки ден, а напоследък, през миналите седмица-две, понякога води със себе си една дама.

Елайза внезапно се почувства отчаяна. Уютното кафене изведнъж й се стори студен и влажен ад.