Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (28)

28.

През целия декември Марта прави точно това, което правеше през декември. Купуваше коледни картички и ги изпращаше, без да чака последния момент — точно както препоръчваше Кралската пощенска служба. Проправяше си път през тълпи купувачи с дълги списъци и малко време. Набираше добре обмислени подаръци за приятелите и за семейството си. Увиваше ги в огромно количество хартия и ги украсяваше с нелепо много панделки и лентички. Организира парти за децата и за техните приятелчета. Купи пуйка, изпече торта и направи пудинг. Отиде на коледната служба в Уестминстърското абатство. Направи на Матю костюм на съдържател на странноприемница за детската пиеса за Рождество Христово. Окачи чорапчета.

Непрекъснато беше заета с нещо и това правеше живота й поносим.

Единствената разлика между този декември и предишните в живота на Марта беше фактът, че тази година често се кара с Майкъл (защото всъщност се оказа много трудно да бъдеш изискана, милосърдна и щедра) и че прави много, наистина много секс с Джак (защото се оказа твърде лесно да бъдеш желана, готина и очарователна). Скара се с Майкъл, понеже той не прие поканата й да прекара деня на Коледа с тях. Можеше да приеме факта, че съпругът й отхвърля нея, но не можеше да му прости, че се откъсна от децата им. Нима не искаше да види личицата им, докато правят на пух и прах създадените от нея шедьоври от опаковъчна хартия и панделки? Скараха се, защото Майкъл искаше да вземе част от нейната коледна украса, за да украси своя апартамент. Скараха се, защото той й беше купи изключително скъп подарък за Коледа, след като обикновено си правеха съвсем малки мили подаръчета. Какво означаваше този подарък? Дали не се опитваше да я подкупи? Или търсеше помирение? Той отрече. Дали не беше заради гузна съвест? Скараха се, защото той каза, че се радва на празниците, а според Марта това беше чудовищно.

Ужасните изпълнения на песента „Рудолф, еленът с червено носле“, които звучаха във всички универсални магазини, я потискаха. Ангелските гласове и лица на тълпата от хора в Уестминстърското абатство не я развълнуваха. Получи много картички, все още адресирани до нея и до Майкъл, защото много от приятелите им дори не знаеха, че ще се развеждат, а това я накара да се почувства неловко. Всички картички по традиция й пожелаваха „Весела Коледа и щастлива Нова година“, което й звучеше като подигравка.

Не се скараха за Джак. Марта се обади на Майкъл и му каза за Джак. Причините да постъпи така бяха сложни. На Елайза обясни, че държи да е честна и пряма, не я биваше да увърта. В крайна сметка нали съпругът й й беше казал, че не я иска. Той й заяви, че е свободна да прави, каквото поиска. Но една малка частица от нея — съвсем малка — беше уверена, че Майкъл ще установи разликата между това тя да се среща с друг на теория и в реалността. Не разкри на Елайза користните си мотиви за това обаждане — желанието й да го накара да ревнува. Съпругът й изобщо не бе притеснен от факта, че тя толкова бързо е срещнала друг мъж, всъщност реагира с облекчение и я насърчи.

Според Марта това беше крайно обидно.

През целия декември тя продължи да се грижи за децата си и се справи отлично. Четеше им, играеше с тях, обличаше ги, учеше ги на разни неща, предпазваше ги. Готвеше, чистеше и посрещаше гости. Тези неща изпълваха живота й със смисъл. Но истински се отпускаше само в присъствието на Джак. Животът й беше поносим и дори изпълнен със смисъл и без Джак, но с него беше и приятен. Денят й се изпилваше с радост, ако той й пратеше съобщение, позвънеше й или я посетеше. Този мъж й носеше вълнение. Беше нещо само нейно. Ако още половин дузина жени мислеха същото за него, е, това беше риск, който беше готова да поеме. Тя имаше нужда от него.

Правеха много секс.

Правеха страхотен секс и точно това беше най-прекрасното.

Надяваше се, че красивият му пенис ще я запуши достатъчно, за да не позволи на оптимизма й да отлети. Много често се чувстваше самотна, но когато беше с него беше по-малко самота, а когато се любеха, изпитваше наслада. Това беше истинско облекчение.

— Само за секс ли става дума? — попита Елайза.

— Да, и за забавление — изкиска се Марта с грейнало лице.

Сестра й не беше сигурна, че решението взима Марта. Тя се държеше като порнозвезда. Носеше тесни или силно изрязани блузи и прозрачни ризи. Добре, това бяха дрехите, с които непрекъснато се обличаха Елайза и нейните приятелки, и наистина не изглеждаха прекалено похотливо, защото Марта не беше особено надарена в гърдите, също като нея, но въпреки това се чувстваше неудобно. Освен това сестра й непрекъснато говореше за секс.

— Някога снимала ли си се? А записвала ли си се на камера?

Боже, Елайза започваше да се чувства едва ли не целомъдрена.

— Кажи ми още нещо за забавлението — подкани я Елайза. Беше чула предостатъчно подробности за похотта и не беше сигурна дали може да поеме още, преди да избухне от завист.

— Гледахме страхотни филми на DVD.

Голи. Бяха гледали филмите голи. Филми, за които Марта изобщо не беше чувала. А най-хубавото било, че яли пуканки от телата си. И това от жена, която заключваше вратата на банята, докато си взима душ, и спеше с пижама. Сега спеше обляна от пот.

— Нощем ме приспива, като ми рецитира „Глупавият стар бабун“ на Спайк Милиган. Помниш ли го? Четяхме си го като деца.

— Да, помня го — нетърпеливо отговори сестра й.

Джак рецитираше Милиган обикновено след като бе извадил душата на Марта от чукане най-малко два пъти, но тя усети, че Елайза едва ли ще поиска да узнае тази подробност.

— Играх видеоигри с него. — Вече знаеше какво означава специална клавиатура и макар да бе малко вероятно някога да запомни името на бързия бодлив таралеж, камо ли да му помогне да спаси света, беше играла на Рез, а това бе най-щурото забавление, което можеше да си представи. И това бяха правили голи. Но и този път прецени, че ще е най-добре да не огласява този факт.

— Направихме залог в една заложна къща дали ще има сняг по Коледа. Била ли си някога в заложна къща? Този път бяха облечени. В крайна сметка беше декември.

— Какво толкова специално има в Джак?

— Не съм ли ти казвала?

— Не. Е, спомена, че доста се разнежваш, когато си мислиш за него, че има голям пенис, че обича да те целуна и че е удобно, че работи в Холанд Парк. А, да, спомена и че се облича добре, и че е хубаво, че не пие, защото може да те кара у дома, обаче май не знам нищо друго за него.

— Колко странно от моя страна! — възкликна Марта. И наистина беше изненадана. — Ами, откъде да започна? Той е фантастичен приятел. Нищо не възприема като затруднение, ако го прави за приятелите си. Никога не е изневерявал. Дори не се е целувал с друга жена, когато е имал приятелка.

— Това с рядкост.

— Рядкост ли? Смятах, че изобщо не съществува, докато не срещнах Джак.

— Само че продължава тази работа с „голите приятелки“, така че може да прави, каквото си иска, понеже няма постоянна приятелка.

Марта реши да не обръща внимание на думите й.

— Детството му е било много трудно. Можел е да стане жесток и суров човек, можел е да стане дори измамник, но е предпочел по-почтения път. Работил е здраво за всичко, което притежава: нищо не му е дошло наготово от богати родители, които го обожават. Единственото, което са му дали родителите му, са примери за добро и зло, олицетворявани съответно от баща му и от майка му. Напуснал е училище на шестнайсет години, обаче работи същото, каквото и мои приятели, завършили Оксбридж. Като юноша е продавал плодове и зеленчуци, за да си купи велосипед. Обича котките си и играе с децата ми с нежност, от която сърцето ми направо се разтапя. Специален е, защото когато влезе някъде, държи главата си високо вдигната и има всички основания за това.

— Това е жалко, Марта, а ти дори не забелязваш. Би трябвало да има някаква уловка.

— Жалко е, че ти никога не виждаш нищо друго.

— Просто ми се струва, че всичко става твърде бързо.

— Разбирам как изглежда отстрани, обаче не ми пука. Не ми пука какво мислят другите. — Преди да изрече тези думи, Марта не подозираше, че са верни, но сега вече беше сигурна.

— Виж, плашиш ме. В един момент си образцова съпруга, а в следващия едва ли не учиш Памела Андерсън на кревати номера. Не казвам, че ти отиваше да бъдеш образцова съпруга — не ти отиваше. Обаче в момента изобщо не си на себе си. Според мен си в шок.

Марта се обърна към сестра си и бавно изрече:

— Чувствам се повече на себе си, от когато и да било.

Елайза се смая колко много сила и убеденост може да се съдържа в това тъничко гласче и в това кратичко изречение. Каза си, че трябва да потърси в Интернет информация за посттравматичния стрес. Може би Марта страдаше от нещо такова.

— Ами другите му „голи приятелки“? — отчаяно попита. — Говори ли изобщо за тях?

— Аз никога не питам.

Джак не лъжеше Марта. Понякога й се искаше да можеше да я излъже, щеше да е много по-лесно. Веднъж допусна грешката да го попита дали е спал с една негова позната. Момичето й допадаше, преди да чуе отговора му. Джак целуна Марта, когато й каза истината, и тя не можа да разбере дали целувката беше, за да я накара да млъкне, или за да я утеши. Постигна и двете. Бе дръпнал Марта да се изправи, а след това я бе вдигнал на ръце, както се вдига булка и се пренася през прага. Залюля я. Тя затвори очи и нищо не каза. Може би щяха да успеят да преминат през този праг, ако не задаваше прекалено много въпроси и ако не изискваше твърде много отговори.

— Просто е, Елайза. Честно е. Ние само се забавляваме и според мен това може да продължи до безкрай. Няма причина да не е така. — Марта повтаряше разговора, който беше провела с Джак предната вечер. Всъщност той беше предложил да се забавляват до безкрай.

Тя бе попитала:

— До безкрай същото ли е като завинаги?

— Може би, миличка.

„Може би не“ бе останало неизречено.

Двамата много се забавляваха и Марта си напомни, че вероятно това се дължи на факта, че никой от тях не иска да се влюбва. Понякога си мислеше, че може да поиска това. Опитваше се да си представи какво би било да превърти на бързи обороти лентата на живота си до момента, в който той я моли да се омъжи за него и двамата заживяват щастливо завинаги. Животът им щеше да стане по-подреден. След това си напомни, че това няма значение. Бракът не е гаранция. Съпрузите могат да си тръгват. Листът хартия, който тя винаги бе вярвала, че е уникално обвързване за цял живот — единствената останала магия в един свят, управляван от технологиите, доходите и финансовите баланси — в крайна сметка беше само парче хартия. Как човек да изпитва доверие в този век? Векът на кражбите по мобилен телефон и на порнография по Интернет? Как да повярваш, че някъде там има човек, който е отвъд всичко механично, всичко диаболично и всичко роботизирано и е самата любов?

Знаеше, че няма никакви гаранции, а само много спасителни клаузи. „Голите приятели“ беше една от тях. Завинаги беше много време, така че безкрайно може би беше добро предложение. Безкрайно забавление. Звучеше чудесно. Защо да усложняват нещата?

Марта разтвори широко ръце и Мейси със залитане се отправи от леля си към майка си — едното несигурно краче пред другото.

— Смело момиче. Стъпвай уверено — насърчи я майка й. — Гледай нагоре, не надолу.

Дъщерята и майката едновременно се учеха да ходят. Единият крак пред другия. Ден след ден, нямаше друг начин. Най-добре да не мислиш за нищо друго, освен за тук и сега. Марта трябваше просто да се съсредоточи върху това да бъде щастлива.

 

 

Заради Джак се научи да забелязва плакатите в метрото, които рекламираха нови групи или ресторанти. Четеше нови книги и ги обсъждаше. Дори препрочете предишните си любими книги, което означаваше, че вече няма време да рови в шкафа под стълбите. Тъй като Джак бе влязъл в живота й, тя започна да ходи в магазини, чиито витрини дори не се бе осмелявала да погледне, и те се оказаха съвсем не толкова ужасни. Момичетата в „Мис Сиксти“ явно смятаха, че има пълното право да пробва прокъсаните фънки джинси. Всъщност завиждаха на тънката й талия и я попитаха каква диета спазва. Тя им каза онази със зелевата супа, понеже й се стори, че ще е малко грубо да признае, че е на диетата на зарязаните съпруги. В магазина на „Дизел“ продавачите определено флиртуваха с нея, поне онези от тях, които не бяха обратни — и тя също им се усмихваше флиртаджийски. Явно никой не смяташе, че положението на Марта като майка, а скоро и на бивша съпруга, й отнема правото да изглежда добре. Всъщност, когато обясняваше, че децата са нейни, реакцията обикновено беше: „Наистина ли? Мислех, че сте им леля, бавачка или нещо подобно!“, а после следваше възхищение: „На каква диета бяхте, за да възстановите фигурата си?“.

Марта знаеше, че това са продавачки, на които им се плаща да правят комплименти и да я накарат да се почувства добре, за да се развихри с кредитната си карта. Вероятно работеха на комисиона, но въпреки това се чувстваше добре. Снобките в дизайнерските отдели на големите универсални магазини никога не я бяха карали да се чувства толкова добре.

След като Майкъл я напусна, започна да пропуска ежемесечното си ходене на фризьор. Понякога сутрин успяваше само да навлече някакви дрехи, а степента на всеотдайност, необходима за поддържането на изряден външен вид — посещения при козметик, фризьор и други подобни — просто не бе по силите й. Точно преди Коледа обаче реши, че трябва да направи нещо с косата си. Когато между другото спомена пред Джак, че ще ходи на фризьор, той попита:

— Какво смяташ да си правиш?

— Ами вероятно обичайното, да се подстрижа. Вече от много време нося косата си така — е, може би малко по-пригладена и по-къса, но, общо взето, с тази прическа. Всъщност откакто се помня. Мисля да си пусна дълга коса.

Не си бе дала сметка, че възнамерява да си пусне по-дълга коса, докато не го изрече на глас.

— Добре — усмихна се той. — Много ще ти отива по-небрежна прическа. Само че каквато и прическа да си направиш, винаги изглеждаш великолепно.

След това я целуна и правиха секс на масата в кухнята!

На масата в кухнята!

Спомни си, че най-забавното нещо, което беше правила на кухненската маса до този момент, бяха поканите за тържеството на Мейси. Не можеха да се мерят с това.

Джак винаги искаше да знае какво си е купила този ден и какво са обядвали с децата. Питаше я какви са плановете й за уикенда, какви коледни подаръци е избрала за родителите си. Питаше я какво чете, дали й е харесал втория албум на „Фън Лавинг Криминалс“. Допускаше, че тя има мнение, и Марта с учудване установи, че е точно така. Той беше единственият човек, който не мислеше за нея като за притежание на Майкъл, което по някакъв начин (който също не можеше да обясни) й позволяваше да говори за всичко, като се започне от тайнственото увеличаване на броя на случаите на алергия към фъстъци (Марта и Джак бяха единодушни, че като ученици не са познавали нито един човек с алергия към фъстъци) и се стигне до слагането на превръзка на очите по време на секс (да, може би само веднъж, просто да опитаме). Чаршафите, на които правеха любов, попиха цялата й болка, също като попивателна хартия.

Разговаряха за всичко, но Елайза я предупреди да не говори с Джак за връзката си с Майкъл. Каза, че щяло да му писне. И тя наистина се опита да държи тази тъжна и объркана страна от живота си настрани от насладите и забавленията. Не искаше да опорочава вълшебния свят, който си създаваха, но й беше трудно да не говори за това след разговор с Майкъл, който протичаше горе-долу по следния начин:

— Трябва да поговорим за пари, Марта.

— О! — Тя рядко се замисляше за пари.

— Да. Както знаеш, живея под наем, а това не е евтино. — И кой беше виновен? — Освен това къщата е прекалено голяма за трима.

— Четирима сме заедно с Елайза.

— Но тя не е там за постоянно, нали? — Че кой беше? — Трябва да продадем къщата.

Марта се обади на Джак и той й каза, че предишната вечер е сънувал Кайли, но точно в решителния момент на проникването, Кайли се превърнала в Марта.

Това повдигна духа й.

— Не се тревожи заради него, малка мис Е. Той си е все същият нещастник.

— Това е заглавие на песен — „Бейсмънт Джакс“. — Марта се усмихна — вече свикваше с това, вече познаваше навиците му.

— Не, аз го измислих. И наистина го мисля.

Тя се обаждаше на Джак и когато бе приключила с всички задачи от списъка си за деня и бе завладяна от мрачно чувство на безполезност, защото си бе спомнила как с ролята й на съпруга бе свършено. Ако (както бе станало на коледната пиеса в забавачката, в която участваше Матю) изпитваше болезнена самота и непоносима, завладяваща празнота, защото синът й беше единственото дете без баща, а тя бе единствената жена без съпруг, звънеше на Джак.

— Божичко, животът е гадна работа, нали? „Баща ти беше хамстер, а майка ти миришеше на бъз“ — каза той.

— Моля?

— Монти Пайтън, миличка, не се ли сети?

— Какво са ни дали римляните? — изкиска се Марта и за миг забрави, че животът й се бе отклонил от нейния план. За миг просто се забавляваше.

— Пътищата, канализацията — отговори Джак и след това предложи на Марта всякакви други роли, които би могла да играе, освен тази на домакиня: на медицинска сестра, на ученичка, на уличница.

Искаше я. Желаеше я. Разсмиваше я. Смяташе, че е секси. Смяташе я за умна. Смяташе я за интересна. А ако този красив, интелигентен и сексапилен бог смяташе това, тогава може би беше истина.

Винаги й се обаждаше, щом й обещаеше, което се случваше по няколко пъти на ден. Винаги идваше, когато обещаеше, което също беше често, освен това носеше вечеря, а не очакваше тя да му готви. По това време на годината се организираха много тържества, така че й беше почти невъзможно да намери бавачка, но Джак явно нямаше нищо против. Не скучаеше, ако останеше у дома заедно с Марта. Не се втурваше да върши нещо друго, да се обажда на приятели, да влиза в Интернет, не четеше търговски списания и не я пренебрегваше. Отначало Марта се плашеше от времето, което прекарваха заедно — понеже не правеха нищо особено. Искаше да се развърти в кухнята, да прави сладкиши, да опакова коледни подаръци или да почисти бюфетите. Обичаше да върши неща, които по категоричен начин доказваха, че е целеустремена и че от нея има полза. Но Джак изглеждаше щастлив да се мотаят, както казваше той. Да си бъбрят, да се смеят, да си разказват разни истории, просто да са заедно. Понякога, когато се чувстваха преизпълнени с енергия, тя вадеше стар албум със снимки и го забавляваше със свои фотографии от колежа.

— Изобщо не си се променила — казваше й с усмивка.

Марта погледна към снимката, която държеше Джак. Оттам я гледаше грейналото лице на слабо засмяно момиче. Беше облечено с тясна бяла фланелка и оръфани избелели джинси, носеше грамадни халки, които бяха модерни в началото на деветдесетте години, и маратонки на бос крак. Момичето беше в някакви бар с група приятели. Марта си спомняше кога бе направена снимката — няколко минути след края на последния й държавен изпит. Момичето вярваше, че всички житейски изпитания вече са приключили, и точно затова се смееше толкова безгрижно.

Нямаше представа, че животът й ще бъде серия от изпитания. И че няма да се справи с най-сериозното от тях още преди да навърши тридесет и три. Не успя да запази брака си, въпреки че толкова много го искаше. Усети как я залива огромна вълна от негодувание. Имаше чувството, че е подвела момичето от снимката. Животът й беше катастрофа, не бе издържала изпита.

Джак сякаш прочете мислите й и внимателно повтори:

— Изобщо не си се променила. Изглеждаш точно както тогава.

Марта наистина беше облечена с джинси и фланелка. Не носеше чорапи или обувки, но ноктите й бяха красиво оформени и лакирани с тъмночервен лак. Наистина приличаше малко на момичето от снимката.

— Наистина ли понякога изглеждам толкова безгрижна? Такава оптимистка? — попита го тя. Знаеше, че ще й каже истината. Бяха си обещали никога да не се лъжат. Марта вярваше в честността на Джак, защото той твърдеше, че честността прави живота по-лесен, а той обичаше лесния живот.

— Да, малка мис Е, ти винаги се смееш. Ти си един от най-усмихнатите хора, които познавам. Много си щедра, а като се има предвид какво преживяваш в момента, смятам, че е направо удивително как успяваш да си толкова спокойна и безгрижна. Но само и би могла да кажеш дали наистина си изпълнена с оптимизъм. Така ли е?

Тя се замисли и предпазливо отговори:

— Понякога.

Почувства се изпълнена с оптимизъм, когато той плъзна ръка под блузата й. Ръцете му бяха големи, а тялото й беше слабичко, така че я обгърнаха почти цялата. Започна да я целуна, като нежно подръпваше, хапеше и смучеше устните й. А след това не толкова нежно. Тялото й мигновено откликна и се изви към него. Лежаха на пода — рядко сядаха на дивана или на столовете, предпочитаха да се изтягат като тийнейджъри. Той я придърпа по-близо, легна по гръб и тя бързо се озова отгоре. Помръдна палеца си, за да докосне извивката на гърдата й. Тръпка на възбуда се надигна между краката й и пробяга по цялото й тяло, тя се усмихна насърчително и се наведе, за да го целуне отново, но той я задържа и принуди и двамата да изчакат. Ръцете му се размърдаха, шареха навсякъде, стиснаха дупето й, дразнеха зърната на гърдите й, галеха шията й. Тя свали фланелката си и седна срещу него полугола.

— Обожавам фантастичните ти наперени гърди, толкова са секси — каза той и се надигна да ги засмуче. Марта никога не бе харесвала малките си гърди, но изведнъж се възгордя с тях. Сведе поглед към пурпурните им зърна, които бяха настръхнали от неговото внимание, и беше принудена да се съгласи: наистина бяха секси, самата тя беше секси. Свалиха дрехите си, без да обръщат внимание кой кого съблича, важното беше да почувстват допира на кожата си възможно най-бързо. Той я преметна, но така, че тя се почувства в безопасност и защитена, а не унижена и застрашена. Прокарваха езиците и пръстите по телата си, нейните — по пениса му, по топките му, по задника му. Неговите ръце бяха между краката й, вътре, вън, отново вътре. След това пръстите вече не можеха да се докосват достатъчно, не можеха да обхващат и да стискат достатъчно, двамата започнаха да използват дланите си, след това меката вътрешна част на ръцете си, след това целите си тела, за да се докосват и да се търкат един в друг. Летяха, гърчеха се и се катереха към задъхани, страхотни, фантастични оргазми.

В такива моменти Марта наистина се изпълваше с оптимизъм.