Адел Паркс
Чуждото е по-сладко (26)

26.

— Я да видим дали съм разбрала правилно — настоя Елайза. — Цяла нощ?

— Аха.

— Не ти вярвам.

— И аз не вярвах, когато слушах хората да разказват, обаче е истина.

— Цифри, говори с цифри.

— Четири.

— Значи вече си влюбена в него, така ли?

— Ха, ха, не съм казала подобно нещо. Вече не беше сигурна какво означава да си влюбена, но реши, че е по-безопасно да смени темата. — Веждите му са прекрасни.

— Веждите ли? Боже, трябва да изглежда ужасно, след като се налага да хвалиш веждите му.

Марта се усмихна и тихичко си затананика.

— Всъщност е точно обратното. Той е то-о-о-олкова съвършен, че дори веждите му са съвършени. Изглеждат така, сякаш всяка седмица ходи при Ейми. — Ейми беше тяхната великолепна козметичка, така че и двете прекрасно съзнаваха сериозността на отправения от Марта комплимент. — Нали знаеш какво изпиваш, когато срещнеш на улицата някой известен човек? Някоя звезда от сапунен сериал, по която си падаш.

— Да.

— И обикновено се разочароваш. Учудваш се, че всъщност е доста нисък или пък има лоша кожа.

— Да.

— Е, Джак не ме разочарова. Беше още по-вкусен, отколкото си спомнях. Миглите му са толкова дълги, и стигат чак до скулите му. Скулите му са като изваяни. Кожата му непрекъснато мени цвета си. Има героична брада. И знаеш ли какво, Елайза, изглежда така, както си представяш, че трябва да изглеждат гладиаторите. Изглежда добре дори когато не е спал.

Сестра й изви вежда, за да изрази недоверчивостта си, примесена със здравословна доза раздразнение. Марта осъзна, че не е постигнала бог знае какво със смяната на темата.

— Марта, приятелко, ти изпитваш похот.

Разговорът се състоеше на следващия ден в дневната. Двете сестри украсяваха коледната елха. Надяваха се да приключат, преди Матю да се прибере от забавачката и преди Мейси да се събуди от следобедния си сън. Бяха успели да свалят голямата кутия с играчките от тавана и бяха успели да закрепят дървото на стойката му. Дори се бяха справили с ужасно досадната задача по пробването на лампичките. При това, естествено, установиха, както става винаги, че лампичките, които предишната Коледа са били наред, сега бяха сдали багажа. Марта излезе да купи нови. Купи ги от местния магазин за дрънкулки и плати много повече от стойността им, но все пак бяха много красиви. „Какво толкова — помисли си, — нали се забавляваме!“ Освен това беше поласкана, че Елайза си е взела почивка този следобед, за да й помогне с украсата.

Елайза беше решила да посвети част от оскъдната си и безценна ваканция по празниците, за да помогне на Марта, понеже беше сигурна, че това би било трудно емоционално изпитание за нея — всяка дрънкулка сигурно й навяваше спомени.

— Хвърли тази отвратителна звезда в кошчето — тази година коледното ми дърво ще е увенчано от фея — нареди Марта.

— Моля?

— Гледай колко е стара. Виж, гланцът остава по пръстите ти.

— Точно там е работата — шокирана бе Елайза. — Това е смисълът на коледната украса — да бъде малко поостаряла.

— Никога не съм подозирала, че страдаш от прекалена сантименталност — коментира сестра й. — Не, изхвърли я, хвърли и този гирлянд, и всички фигурки на Дядо Коледа без бради.

— Ама дървото ти ще остане съвсем голо.

— Няма, ще купя нови.

Елайза се нацупи. Изобщо не беше очаквала от Марта подобно нещо. Не трябваше ли да бъде по-отнесена? По-сантиментална? Не беше ли редно да е поне малко по-носталгично настроена. Не че искаше сестра й да продължи да тъгува по Майкъл, но как така този тип Джак напълно го бе изтикал от картинката? Вбесяваше се от наивността на Марта. Напрано не проумяваше. Разбира се, този Джак я бе накарал да се чувства прекрасно, той имаше опит, така че явно беше генератор на оргазми. Вероятно бе накарал десетки жени да се чувстват прекрасно. Горката Марта. Как е възможно на тази възраст и в тази епоха да е такава непоправима романтичка?

Реши, че трябва да вкара известна доза предпазливост относно новата връзка на сестра си.

— Я да видим дали съм разбрала правилно тази работа с „голите приятелки“. Значи той има много приятелки при това го казвам, като с пръсти изписвам във въздуха кавички около думата „приятелки“. — Марта въздъхна. Елайза не й обърна внимание и продължи: — Има много „приятелки“, с които спи, обаче те не са му гаджета.

— Да.

— Обаче ги води на вечеря, на кино, по барове — редовно се среща с тях.

— Да.

— Тогава как така не са му гаджета?

— Казва, че гадже е момиче, с което спориш в супермаркета.

— Много романтично. Колко вдъхновяващо, мамка му. Боже, тези типове са доста нахални. Надявам се, че си му казала да се разкара.

Елайза стискаше пластмасов, останал без брада Дядо Коледа. Натискът стана непоносим за немощното му тяло и главата му хлътна под пръста й. Съвсем ясно бе, че си представяше лицето на Джак на негово място. Или пък на Майкъл. А може би на Таркин, на Пиърс, на Чарли или на Себастиан. А може би всички бяха в списъка й.

— Не точно — призна Марта, взе счупената голобрада фигурка и я хвърли в кошчето. Мислено си отбеляза да купи на Елайза топче, което да стиска, когато е под напрежение. Явно бе доста напрегната след раздялата си с Грег — той й влияеше толкова добре.

— Как така „не точно“? — настоя да уточни Елайза.

— Ами, той не иска да има връзка само с една жена — голяма работа — сви рамене тя.

— Голяма работа е, Марта. Ти не си за това.

— Ти пък откъде знаеш? — Марта съсредоточено се опитваше да намери подходящото място за една дървена червеношийка.

— Ти не можеш да се справиш с подобно нещо, ти са категорично моногамна.

— В момента това ме устройва. Не искам веднага да се впускам в друга връзка. Освен това аз самата мога да правя тази работа с „голите приятели“ с други мъже.

Елайза едва не се задави, но успя да се овладее. Би било ужасно да се задави до смърт, преди да има възможност да изпелтечи:

— С кого? Вече от седмици се опитвам да се съблека, но на практика е невъзможно в средите, в които се движиш ти. Мъжете в твоя бележник предпочитат да заведат една жена на чай, отколкото да я притежават сексуално.

Сестра й се наведе, за да вземе следващата играчка. Избра малък войник, изпънат и с пушка до тялото си.

— Остави ме на мира, Елайза.

Обаче тя не можеше да го направи.

— Марта, няма да се получи. И престани с това скапано тананикане — настоя, обзета от растящо смущение. — Проблемът е, че това е типично за теб. Спомни си. Винаги се влюбваш в мъжете, с които спиш.

Марта престана да си тананика за миг, но само защото един ослепителен спомен току-що бе пронизал съзнанието й — мигът, в който великолепният пенис на Джак бе проникнал в горещото й, изпълнено с очакване тяло. През цялото време не бе откъснал поглед от нея, сякаш правеше магия, а очите му дълбаеха в ума й, както пенисът му — в тялото й.

— Снощи Майкъл се обади.

— Така ли?

— Няма ли да попиташ какво каза?

— Какво каза? — подчини се Марта, но за сестра й беше ясно, че мислите й са другаде. Прехвърли в ума си вероятността за пръв път през живота си Марта да е опитала наркотици, но я отхвърли. Само че трябваше да има някакво друго обяснение, освен сексуалните умения на този случаен познат, нали?

— Каза, че искал да обсъдите как да си разделите мебелите — докладва.

— Колко навременно от негова страна — промърмори Марта и се върна към темата на разговора, която наистина я интересуваше. — Джак ме попита какво мисля. След това, докато лежахме един до друг.

— Не ти вярвам. Никой мъж не пита жената какво мисли. Не им пука. Измисляш си.

— Не, честно, наистина ме попита.

Не можеше да повярва, но понеже разговаряше с Марта, която никога не лъжеше, реши да приеме думите й за истина.

— А ти какво мислеше?

— Не знам. Едва ли има значение.

— Не, май няма.

Замълчаха и известно време вниманието им беше насочено към елхата. Докато поставяше един бял пластмасов гълъб на бодливата клонка, Елайза се обади:

— Марта, има нещо, което трябва да знаеш. Всяка жена, която е излизала с обаятелен мъж, си мечтае за едно и също нещо.

— Така ли? И какво е то?

— Да бъде жената, която ще накара готиното копеле да се установи.

— Сериозно?

— Да. И знаеш ли какво?

— Не, какво?

— Нито една жена не е успяла.

— Сериозно?

— Сигурно ти е казал, че ще ти се обади.

— Да, така е.

— Е, няма да го направи.

— Вече ми се обади. — Елайза се опита да скрие изненадата си, а Марта ликуването си. — Ще намине довечера.

— Правиш го като компенсация.

— И на кого му пука, ако се опаря.

— Допускаш грешка.

— Е, поне е нова грешка.