Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Other Woman’s Shoes, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Надя Ризова, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- hrUssI(2012)
- Разпознаване и корекция
- White Rose(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Адел Паркс. Чуждото е по-сладко
Английска. Второ издание
ИК „Санома Блясък“, София, 2012
Коректор: Златина Пенева
ISBN: 978-954-8186-81-0
История
- —Добавяне
12.
— Звъни се, мам-м-м-м-о-о-о-о! — извика Матю, който беше в кухнята и помагаше на Мейси да създава бъркотия. Той караше мотоциклетите през шоколадените локвички, осеяли почти всички плотове в кухнята.
— Знам, чувам.
— Отвори. Отвори, мамо — отново се провикна Матю заповеднически, едва ли не като последния китайски император. Марта погледна сина си и откри у него много от чергите на Майкъл. Не направи дори крачка към вратата.
З-з-з-з-ъ-ъ-ъ-ъ-н-н-н-н-н!
Някой бе много настоятелен. Тя допусна, че е пощальонът. Не можеше да е Майкъл, защото той имаше ключ и нямаше причина да звъни. Не искаше да вижда никого!
З-з-з-з-ъ-ъ-ъ-ъ-н-н-н-н-н!
Марта имаше чувството, че ще се разплаче. Надигна се от масата и се затътри да отвори. Като че ли нямаше избор.
— Извинявай, че идвам без предупреждение — каза Елайза. — Може ли да оставя това тук? В таксито има още.
Без да дочака отговора й, се спусна по стълбите, като прескачаше по две наведнъж, и се втурна към таксито. Марта погледна куфара в коридора. Не беше мигнала две нощи и бе твърде изморена, за да възприеме информацията.
Елайза плати на шофьора и помъкна към входната врата на Марта нещо, което приличаше на няколко трупа, напъхани в чували.
— Съжалявам. Марта. Вях при мама и татко от събота следобед. Колко време прави това?
— Около трийсет часа — отговори тя, защото през целия уикенд измерваше живота си в часове.
— Наистина ли? Струва ми се цяла вечност.
— Нали? — съгласи се Марта.
Елайза се шмугна покрай нея, помъкнала багажа със себе си. Беше твърде погълната от проблемите си, за да се запита какво има предвид Марта.
— Прекарах целия съботен следобед в агенцията, за да се опитам да си намеря нещо под наем, обаче пълен провал. Всички искаха да затварят в три, а аз имах тежка нощ и не успях да стигна преди два. Не можеш да наемеш апартамент за един час.
Досега не бе имала вземане-даване с агенция за недвижими имоти. Твърде много пътуваше, за да се нуждае от постоянно жилище. А и беше такова момиче, че когато наистина имаше нужда от подслон във Великобритания, хората с удоволствие я приемаха като съквартирантка, затова приятели или приятели на нейни приятели все намираха по някоя свободна стая, която да й дадат под наем или в която просто да се настани. След това тръгна с Грег и се премести в неговия апартамент.
— Знаеш ли, че досега не се бях срещала с брокер по недвижими имоти? Дори като случаен познат. Нито един в страните, където съм била, или на партитата, които съм посещавала. Обаче като се замисля, това не е никак чудно. Малко вероятно е по време на купон някой да си признае, че е брокер по недвижими имоти и да очаква да му предложат чаша пунш.
— Какъв е проблемът? Пералнята пак ли наводни апартамента? — учтиво попита Марта, прекъсвайки дърдоренето на Елайза. Всъщност не я интересуваше. Ясно бе, че разговорът няма нищо общо с Майкъл и по-конкретно с местонахождението му, но тя бе достатъчно разумна, за да съзнава, че трябва да попита, дори и само за да прекъсне за малко излиянията на сестра си.
— Не. Аз… По дяволите, Марта, какво е станало тук? Да не са ви обрали?
Докато си говореха, двете механично се бяха насочили към кухнята. По правило кухнята на Марта бе оазис на удобството и чистотата. Беше красиво обзаведена с немски шкафове и плотове от неръждаема стомана и бе снабдена с ултрамодерна машина за капучино, сокоизстисквачка, машина за хляб, машина за макаронени изделия, мелачка и кухненски робот. В повечето случаи всеки уред бе използван редовно. Кухнята на Марта бе най-добре оборудваната кухня в квартала. Обикновено всяко нещо си беше на мястото и за всичко имаше място.
В момента обаче, доколкото можеше да види Елайза това място беше подът.
Имаше поне дванайсет мръсни чаши за кафе, разхвърлени по плотовете, по пода имаше части от „Лего“, боички, механични играчки и смачкани банани. По хладилника, по шкафовете и по прозорците се виждаха следи от пръсти, цялата мивка бе пълна с тигани с коричка от загорял фасул, обикновено скритите от погледа кофи с отпадъци (общо пет: за хартия, за разграждащи се хранителни отпадъци, за консервени кутии, за шишета и за всякакви други неща) бяха препълнени, клетката на хамстера беше пълна с изпражнения, а шишенцето му с вода беше празно.
— Мили боже, какво е това? — попита Елайза и уплашено посочи кафявата лепкава маса точно в средата на пода.
— Овесени ядки с шоколад — въздъхна Марта.
— Слава богу! — Пусна чантите си на пода (съзнавайки, че така само увеличава хаоса, но си даде сметка, че приносът й ще остане незабелязан). Обърна се към Марта и видя, че тя е облечена в къса черна рокля, каквато често слагаше за вечеря, въпреки че беше понеделник сутрин. Какво се е случило?
— Майкъл ме напусна.
През целия неделен ден тя се опиташе да се преструва, че нещата не стоят така. Сега произнесе думите на глас и им придаде реалност. Майкъл си беше тръгнал. Беше си тръгнал в събота, днес беше понеделник, а дори не й се беше обадил.
Сериозността на положението внезапно я връхлетя и шокът изцеди от нея първите сълзи.
— Той ме… на… напусна… — изплака тя и вдигна ръце в очакване сестра и да я прегърне и да й помогне да се почувства по-добре.
Елайза поне я прегърна. Притисна я силно към себе си и я погали по косата.
— Не се тревожи, ш-ш-т, не се тревожи — успокои я тя.
— Всичко е наред, всичко ще се оправи.
Смяташе, че ако го повтаря достатъчно често, ще успее да убеди поне себе си.
Мейси и Матю ги наблюдаваха с широко отворени очи. Мама се държеше странно днес.
— Всичко ще се оправи, ще видиш — решително повтори Елайза, стараейки се с всички сили гласът й да не звучи толкова безпомощно и безнадеждно, колкото се чувстваше.