Джеймс Ролинс
Дяволската колония (44)

42.

1 юни, 06:22

Национален парк Йелоустоун

Пейнтър изскочи от мрака. Не знаеше какво да мисли за твърденията на Рафаел — грандомански самозаблуждения, лъжи, лудост или истина. Знаеше само, че опасността долу трябва да бъде спряна.

Докато говореше с французина, бе гледал към пещерата. От нея не беше останало нищо. Нито тела, нито храм. Скалата се превръщаше в пясък, пясъкът в прах и гледката го потресе и ужаси до дън душа. На няколко крачки от него бушуваше пълна ентропия, в която редът се превръщаше в хаос, където твърдата основа нямаше никакво значение.

Наногнездото трябваше да бъде унищожено.

За краткото време, което бе прекарал под земята, басейнът Фейриленд се бе превърнал в център на трескава дейност. Хеликоптери бяха накацали в долината и товареха всички. Имаха един последен шанс да спрат растящия под земята тумор, който си пробиваше път към дълбините на вулканичната калдера. И тази надежда се основаваше на атака, докато наногнездото все още е сравнително малко и ограничено.

Пейнтър тръгна към мястото, където работеха Чин и Ковалски. Като че ли бяха готови.

Докато минаваше покрай един от хеликоптерите, забеляза Каи и Джордан, седяха до Ханк. Каи му махна, а Джордан не го забеляза — цялото му внимание беше насочено към нея. Професорът държеше в скута си увития в одеяло Кауч: бе настоял военният медик да се погрижи първо за кучето, преди да прегледа собствените му рани.

Пейнтър му кимна, отиде до Чин и Ковалски и попита:

— Готови ли сте?

— Почти. — Ковалски седеше по турски на земята. В краката му имаше макара с проводник, на който бяха нанизани кубчетата С-у. — Все едно нанизваш пуканки.

— Напомни ми да не ти идвам на гости на Коледа.

Ковалски сви рамене.

— На Коледа бива. Повечето хора се плашат най-много на Четвърти юли.

Кой знае какво се случваше тогава.

Ковалски плюс фойерверки. Очаквано страховита комбинация.

Чин стоеше до триметровия конус, носещ името Питчъра. На земята пред него бяха разгънати топографски карти и изображения, направени с дълбочинен радар.

— Този е най-подходящият — каза той. — Радарът показва, че има най-близък достъп до тапата, запушваща геотермалния отдушник долу. Махне ли се тя, горещият котел под земята ще зареве като събудил се дракон.

Идеята беше на Пейнтър, но изпълнението бе изцяло дело на Чин и Ковалски. Геологът беше споменал, че Йелоустоун е създаден от две сили — вулканичните изригвания дълбоко от земните недра и хидротермичните експлозии. Макар да се нуждаеха от висока температура, за да убият тумора под земята, вулканичното изригване не беше вариант, особено тук. Затова им оставаше да опитат с хидротермична експлозия.

Пейнтър предложи да предизвикат плитък свръхгорещ взрив, който да изпържи наногнездото, преди да е успяло да си пробие път до магмената кухина на десетина километра под земята. Въпреки че имаше известна опасност хидротермичната експлозия да активизира и кухината, така беше по-добре, отколкото да стоят със скръстени ръце и да чакат наногнездото да продължи да гризе земната кора.

„Но как може да се предизвика хидротермичен взрив?“

— Добре, да го направим. — Ковалски стана и помъкна макарата и пластичния взрив към Чин.

Геологът беше подпрял стълби на стръмната страна на миниатюрния вулканичен конус. Двамата се качиха до димящия отвор, голям колкото да пропусне кубче експлозив, и започнаха да пъхат нанизания С-4 — кубче след кубче, общо сто на брой — в гърлото на конуса, колкото се може по-близо до скалата, запушваща хидротермалния отвор. Чин беше изчислил количеството експлозив, необходимо за разбиването й.

Ковалски го бе удвоил.

Като никога, Пейнтър беше съгласен с него.

„Залагай всичко… или не играй“.

— Това ще свърши работа — каза Чин от върха на Питчъра.

Двамата слязоха и Ковалски радостно потърка длани и заяви:

— Остава да видим дали пластичният експлозив може да прокара дебелото черво.

Пейнтър го погледна. Описанието всъщност си го биваше.

Забързаха към последния хеликоптер. Роторите се въртяха и машината се отдели от земята веднага щом се качиха.

Пилотът нямаше никакво желание да пести гориво.

Долината бързо остана далече под тях.

— Така е добре — каза Пейнтър в микрофона си.

Хеликоптерът бавно закръжи над долината. Пейнтър вдигна палец към Ковалски и той с налудничава усмивка натисна копчето на предавателя.

От тази височина експлозията дълбоко под земята прозвуча като далечен гръм.

Пейнтър впери поглед надолу. Питчъра си стоеше невредим. Единствената разлика бе, че от конуса се вдигаше малко повече пара.

— Мижава работа — каза Ковалски. — Очаквах да…

Цялата долина под тях се взриви. Напука се като изпусната чиния и се понесе нагоре, парчетата полетяха два пъти по-високо от стените на каньона и се стовариха обратно, поваляха дърветата по околните хълмове. В същото време димящата вода изригна и огромен гейзер се издигна на триста метра във въздуха.

— Ето на това му се вика пургатив! — отбеляза Ковалски.

Хеликоптерът рязко зави, за да не попадне във вихъра от камъни, вода и пара.

Чин гледаше втрещено.

— Толкова жега със сигурност е унищожила наногнездото.

Въпреки това си оставаше другият въпрос — дали огромният взрив не беше задействал точно онова, от което се страхуваха? Всички затаиха дъх, докато хеликоптерът кръжеше, издигайки се все по-нагоре. Гейзерът продължаваше да изригва, но фонтанът бавно се снишаваше. Никъде не се виждаше излязла на повърхността лава.

След още минута Чин издиша с облекчение.

— Май всичко е наред.

Хеликоптерът направи завой, за да се отдалечи от долината.

Пред Пейнтър се разкри изглед към цялата калдера на Йелоустоун. Навсякъде се издигаха горещи струи, обвити в пара.

— Боже мой, всичките гейзери изригват! — промълви изумено Чин.

Докато летяха над зашеметяващата гледка, Пейнтър се взираше като омагьосан в танца на водата и блясъка на дъгите, поразен от чудесата на този свят, от този дар за човечеството в цялата му естествена прелест.

Залепил нос за прозореца, Ковалски бе не по-малко впечатлен. Накрая изсумтя и отсече:

— Следващия път ще вземем повече експлозив.